Wrong Fest, Right People - 20-ти и 21-ти юни 2015 г.

Два дни извън големия град в живописна местност, хубава музика, приятели – фестивал.
Това е правилната дума в случая. Често пъти я срещаме, закрепена към събития, които дори бегло не описват значението ѝ. Да, знаете за какво говоря и кого визирам най-вече. Доста от вас сме били на т.н. големи летни фестивали в България. Може би единственият, който беше нещо като еталон за това как се прави, се казва Spirit Of Burgas.

Wrong Fest

Казвам беше, защото след последното му издание нещата тръгнаха стремглаво надолу по една или друга причина, а честно казано не съм сигурен, че тазгодишният му формат ще успее да възвърне старата му слава. Elevation беше добро начало, но лошо стечение на обстоятелствата уби в зародиш една иначе страхотна идея.
Е, на практика останахме с тези стадионни концерти, гръмко наречени фестивали, и се примирявахме с факта, че поне си гледаме бандите. Хубаво, но така не се прави. На хората им писна или поне на мен специално, но смятам, че не съм сам.

Babyface Clan

Babyface Clan

Явно и организаторите на Wrong Fest са на моето мнение, защото очевидно правят всичко по „грешния“ начин. И въпреки всички неуредици и малки глупотевини, те успяха да проведат едно от най-значимите събития за това лято (а защо не и за годината) и да оставят купища приятни спомени в главите на присъствалите.  Не смятам да изпадам в подробности кое е било добре и кое зле - те си знаят по-добре от всички. Похвално е желанието за развитие и подобрение обаче. Желанието, което липсва на голяма част от организаторите на събития в България, а това личи дори през проблемите, които все още се проявяват тук-таме. Има го хъса и старанието, но пък само с хъс и старание не трябва - т.е. да ги оставим да си скъсат задниците от бачкане и догодина фестът да е десет пъти по-як. Знам, че ще успеят!
Все пак няколко думи по-конкретно за това какво видяхме и усетихме тази година.

Animacionerite

Animacionerite

Приятно впечатление оставя цялата фестивална зона – добре подредена и с интересни малки занимавки.
Биричките бяха чудни (особено на фона на водата, която ни предлагат на повечето от горепосочените „фестивали") и за беда или за щастие се извиха бая големи опашки пред баровете. Дотук ядене и пиене – хубаво, ама за музиката уж се бяхме събрали. Ето къде нещата бяха най-добре от всичко. Лично аз си „набрах“ няколко страхотни банди. Всички групи свиреха с огромно желание и очевидно им се получаваше. Звукът през 99% от времето беше добър, инструментите се чуваха отчетливо и ако трябва да съм честен, това е един от малкото пъти, в които попадам на наистина добро open air озвучаване.

Planet Of Zeus

Planet Of Zeus

От първия ден определено мога да отлича Tuber с техния страхотен инструментален пост-рок, Planet Of Zeus, които дори ,по неведома за мен причина, в един момент успяха да предизвикат пого, и черешката на тортата – великолепният Котарашки в компанията на страхотния му бенд и мистър Нуфри на вокалите. Класен завършек на един зареден с положителни емоции ден.

Ден втори започна малко по-късно заради излeлия се малко преди концерта дъжд, но пък това очевидно не попречи на фестивала да продължи с пълна сила. Ударно влязоха Plastic Bo, които добре подгряха всички за остатъка от вечерта. Тази вечер за мен бе белязана от невероятния реверанс, който комшиите от Popa Sapka направиха към българската си аудитория: изпълнението на една от най-великите български песни – „Хубава си моя горо“.

Popa Sapka

Popa Sapka

Тук доста хора си закимахме многозначително и стигнахме до извода, че момчетата се справят по-добре с българския, отколкото с английския. От „отличниците“ няма начин да не споделя групата, която по стечение на обстоятелствата се превърна в главната атракция на вечерта, а именно шведите от Truckfighters.

Truckfighters

Truckfighters

Изринаха сцената тези момчета и може би затова на генератора за ток не му понесе. Поради липсата на така нужната енергия, фестивалът нямаше как да продължи, но пък останахме с обещанието, че The Subways ще дойдат пак и билетите ни ще важат и за тяхното събитие.  Малко или много добра компенсация за неприятната случка.

Тук да не вземе да се разсърди някой, че не съм го споменал. Всички банди бяха страхотни и индикатор за това беше публиката, която в голяма част от времето скачаше, викаше и танцуваше в ритъма на любимите си парчета, така че момчета, да си знаете – големи сте!

И дойде краят – преждевременен, но някак без лоши чувства, без излишни нерви.

_DSC9155

Поне на пръв поглед дори голямата издънка в края не успя да помрачи добрите впечатления от цялото събитие. Отново ще се върна в началото, за да кажа, че фестивалът все още има проблеми, не всичко е точно както ни се иска, но хъсът на организаторите и очевидните им усилия определено показват, че са тръгнали в правилната посока. С нетърпение очаквам какво са ни приготвили за догодина, защото от сега усещам, че ще е добро! Вярвам в каузата Wrong Fest и смятам, че българската публика няма да остане разочарована.

 

Автор: Oxmodius

Снимки: Асен Кралев

Adis

Leave a reply