”Wrong” и „Right” в българската ъндърграунд сцена с организаторите на Wrong Fest

Здравейте! Изключително съм щастлива от възможността да проведем това интервю с вас. Аз лично съм била и на двете предишни издания на фестивала и съвсем искрено мога да кажа, че той се е превърнал в едно от събитията през годината, които очаквам с най-голямо нетърпение.

Като начало кой стои зад Wrong Fest?

Р: Здравейте! И на нас ни е изключително приятно да ви видим отново на крака и затова, че се интересувате от нас. Зад WRONG FEST стоят главно двама музикални фена (Руслан и Николай), които технически нямат много общо с музиката, но пък обожават да ходят по фестивали и концерти. Най–просто казано – музикални фенове и ентусиасти: единият философ, другият – математик. И естествено още половин дузина последователи, завлечени да изживеят и пропътуват през „Грешния път”.

Wrong Bar се превърна в едно от емблематичните рок заведения в София - как се решихте да организирате такова събитие? Как ви дойде идеята?

Р: Не бих определил The Wrong Bar като рок заведение. Дори бягаме да си поставяме граници чрез музиката, защото по този начин се обричаме на изолация. Иначе аз понякога в по–късните часове влизам зад бара и пускам DEATH, CARCASS, OBITUARY, а пък понякога ъндърграунд - PSY TRANCE. Иначе раждането на идеята за феста дойде от Николай - той да каже как му е дошло като идея в болната глава! (смее се)

Н: Както и Руслан спомена, ние сме ходили по доста фестивали и то не само в България. Всеки път има по нещо, което леко ме е дразнило - било то храната, бирата, мястото, липсата на пространство, достъпът, отношението на персонала. На един от тези фестивали, преди почти две години, си казах – не можем ли да го направим така, че на нас да ни хареса? Ако всички тези малки пропуски се смятат за правилни, то ние ще действаме по грешния начин – ще помислим за транспорта, за децата, за разнообразната храна, за бира на добра цена, за простора, за забавленията.


The Subways at Wrong Fest 2015Предполагам сте се сблъсквали с най-различни премеждия, за да успеете – споделете нещо, което ви е направило силно впечатление в процеса на организация?

Р: Премеждията са ежедневие. Те са част от развитието на деня. Лично на мен упоритостта е нещото, което ми дава сила. Ако нещо не става както искам, още повече започвам да го насилвам и да мисля вариант как да се случи. Това, което е най-странното при организацията за провеждане на фестивал е, че е изключително трудно административно това да стане по легален начин. Пътеката с разрешения за провеждане на фестивал често води към задънени улици и ако не излезнем леко от матрицата, няма как да стане.

 Защо всъщност избрахте точно Войнеговци? В София има много стадиони и зали за събития от подобен калибър - как решихте фестивалът да се провежда именно там?

Р: Тук Николай да отговори. Иначе втората и вече третата година имаше идея да се преместим, но не в центръра на София, където „всичко се случва”, а отново някъде по периферията на града. Приятно е да знаем, че променяме закономерностите за това къде да се случват концертите и фестивалите за град София.

Н: Според доста софиянци селата в подножието на Витоша - Драгалевци, Бояна, Симеоново – са правилните места за живот. В този смисъл, ние отново предпочитаме „грешното“ и непопулярно село Войнеговци, което за мен е най-приветливото място  около София – с лесен достъп от Околовръстното, гледка към Витоша и Рила, простор, слънце и зеленина.

През първата година - WRONG FEST  беше през септември и само в един ден. Промяната е видима и доста позитивна, можем ли да очакваме още изненади за следващите издания на фестивала?

truck fighters 2Р: Първата година – 2013, WRONG FEST беше един ден. Втората, 2014 – два дни. Закономерното беше 2015 да бъде 3 дни. Решихме тази година да повторим с два дни, не заради друго, но видяхме някои неща от 2014, които искаме да оптимизираме. Ако усетим, че сме доволни от работата си и сме направили нещата максимално добре и за групите, и за феновете, то експанзията ще е 100%. Не само като дни, но и като сцени. Ние също се учим в движение и много от нещата ги правим за пръв път. Въпросителните са много, но за щастие на повечето от въпросите сме намерили и правилните отговори, без някой да ни подсказва. Иначе от месец преговаряме с групи за WRONG FEST 2016.

Н: Задължително ще работим за втора сцена през 2016 г., като по този начин ще се доближим и до истинското понятие за „музикален фестивал“.

Всяка година мърчъндайзът на фестивала става все по-добър. Кой създаде логото и дизайна и как се спряхте точно на този изглед?

Р: Нашият stage manager & graphic designer Дидо от група CORECOM е създателят на всичко това. И трябва да отбележим, че наистина си е свършил много добре работата. WRONG фланелките на бара свършиха още преди година, а на WRONG FEST 2014 има продадени над 500 тениски, което си е наистина много. Имахме 7 пъти повече продаден мърч в сравнение с всички групи, взети заедно за 2014.

Какво бихте определили като”wrong” и  „right” в развитието на нашата ъндърграунд сцена?

Р: Всичко е малко омешано:

Първо, клубовете - няма ъндърграунд клубове (поне за София) – преди JET ROCK можеше да се определи като такъв. В момента може би FANS и GRINDHOUSE SKATECLUB по душа се доближават до понятието ъндърграунд. Всичко останало вече са клубове, които се предлагат на всеки, който им даде конкретна сума пари. Добре, че ги има и тях, защото иначе щеше да е още по-зле.

След това групите – имаме уникални групи, това е факт – групи с концепция, звук, прогресия. Според мен проблемите обаче са следните:

Липсва адекватното управление на групите - музикантите разчитат само на себе си, и понякога начинът, по който се предлагат, е дори отблъскващ.

Липсва връзката между групите и феновете.

Липсва това промоутърите да „създават работа” на музикантите. Групите масово сами трябва да си организират концертите и да си играят на промоутъри.

Музикантите са основните посетители за много концерти.

Липсват адекватни медии. Новини, написани от медии, почти няма. Има промоутъри и групи, изпращащи готови текстове. Медиите просто публикуват, като често даже не четат и какво публикуват. Позитивното е, че все пак има репортажи.

Липсва масовата фенщина. В повечето случаи наблюдавам затворен и омагьосан кръг, изолиращ сам себе си от останалия свят... колко тъжно звучи!

kotarashkiН: Според мен това е просто един естествен път, който трябва да изминем. В България вече има определено търсене за музика и по-специално – за посещаване на добре организирани концерти. Неизбежно ще се появяват и повече инвеститори, които ще подобрят и представянето на групите, а оттам и интересът на публиката ще расте. И ще стане един неизбежен, лавинообразен, самокатализиращ се процес.

Какво ви амбицира да продължавате?

Р: Да изменим негативността на отговорите от горния въпрос. Пък и за нас е на първо място удоволствие и ни е изключително интересно да сме във вортекса на креативността и да експериментираме с идеите си. Самите ние се учим, развиваме и изживяваме нещата, които създаваме.

Какво виждате в бъдещето на Wrong Fest и Wrong Bar, да речем след 10 години?

Р: За WRONG FEST най–яко ще е, ако достигнем определен брой посетители на ден – примерно 7000 – 10000, след което да спрем. Да има ограничен брой билети, въпреки че мястото, на което ще сме, може да побере и 50000 човека. Аз лично не харесвам масови фестивали и е изключително важно хората да имат пространство около себе си, когато пожелаят. Да могат да се въргалят, където си искат, да се занимават с децата си, да спят, повръщат на спокойствие, а не да са гъз до гъз и да не могат да се обърнат, без да оберат потта от косматия гръб на някой 60-годишен истински фен на MANOWAR .

За бара... освен да направим един The Right Bar... (смее се)

За мен беше огромно удоволствие да си поговорим. Искате ли да кажете нещо на читателите на MetalHall за финал?

Р: Аз бих провокирал хората, които никога не са чували за нас или за групите, които участват в третото издание на WRONG FEST, да се пречупят и да опитат нещо различно от това, което се предлага в България. В интерес на истината, трудно ми е да определя конкретно какво представлява WRONG FEST. Всеки, който има волята да избере червеното хапче и да скочи в заешката дупка, да го направи и да ни посети.

Н: Искам да пожелая на MetalHall успех в начинанието и да не спирате да се интересувате от музикалния живот на България. Смятам, че той ще става все по-вълнуващ и разнообразен! Благодаря ви!

Adis

Leave a reply