W:O:A Metal Battle BULGARIA 2015 (2 част - ден 4)

София, Маймунарника, 1 май – ден на труда. Ден четвърти от W:O:A Metal Battle Bulgaria 2015. Ден, който ще бъде запомнен със слънчевото време, тежката музика, подобрения звук спрямо предишните три дни и една катеричка метълист фотомодел. Но за това - после.

Всичко започна точно в 16:16. Тази съдбовна комбинация от цифри може би трябваше да послужи за предупреждение за това, което предстоеше да се случи.  Но ние наивно си пиехме бира и си боцкахме пържени картофки, напълно невежи за това, което предстои.

Fat Bertha

Fat Bertha - без гаубица, но с тениска на Full Circle

А то започна съвсем невинно. На сцената излезе софийският вокално-иструментален квартет Fat Bertha. И докато се чудехме кой от четиримата е дебелата Берта, момчетата забиха няколко стойностни алтърнатив парчета с леки забежки към прогресив. „Едно добро начало” – казахме си – „Наздраве!” И пропуснахме да забележим най-важното. Но и за това по-късно. За момента е нужно да знаете само, че всъщност Дебелата Берта се оказа оръдие от времето на първата световна война.Това показа проведеното от нашия екип задълбочено проучване (a.k.a. търсене в Google) и това ни навежда на мисълта, че момчетата от Fat Bertha са били ощетени. Охраната на „Маймунарника” беше доста строга. На мен ми взеха минералната вода. На момчета са им взели оръдието. Докога ще търпим българския творец да бъде ощетяван - питам! Какво ли щяха да покажат на сцената, ако бяха излезли с пълното си бойно снаражение? Въпроси, въпроси, въпроси…

Но животът беше хубав – слънце, бира, жица, пържени картофки. Кратка инспекция  от наша страна установи, че в тоалетните в „Маймунарника” са се появили неидентифицирани цилиндрични обекти, известни под общото название „тоалетна хартия”. Не знаехме какво да мислим. Такива неща в предишните три дни нямаше.

Simai

Simai късат глави

Но ето че на сцената цъфнаха и младежите от Simai. Едни такива невинно изглеждащи, никому зло немислещи… Малииии, как ни отвяха главите тия младежи! Момчета, 17:00 часа няма, слънце пече, още сме на първата бира -така ли се забива по никое време?! Много забиха, Simai, много.

И въпреки че бирата и картофките ми стояха недокоснати по време на тяхното изпълнение (бях твърде зает да се възмущавам и да се кефя), денят започна да придобива форма. Взе да се очертава Един Добър Ден.

И още недоочертал се този ми ти Добър Ден, на сцената се появиха Downfall. За който не ги е чувал - момчетата свирят нещо между траш. Свирят си го те траша – яко, здраво, както си му е редът – и в един момент там присъстващите вкупом осъзнаваме, че Downfall имат фенове не само сред човешкия вид. Както виждате на снимките, специално за тяхното изпълнение в Маймунарника се появи гореспоменатата катеричка металист и направи това, което и повечето посетители на събитието – хапна, послуша музика, снима се.

Метъл-катеричката

Метъл-катеричката

След това какво стана с нея не разбрахме, защото на сцената се материализираха пичовете от струнно-перкусионното трио (да се чете „бас, китара и барабани”) Toolstick и ни причиниха нещо, което те самите наричат rap-metal. Ние го кръстихме progressive-alternative-punk с елементи на разсъждение. Китаристовокалистът Асен започна леко неуверено с вокалите, но с течение на времето влезе във форма и докато дойде време за последната песен вече крещеше, викаше и нареждаше много авторитетно. Toolstick не заложиха на кой знае какво сценично присъствие,но безспорно ни предложиха едни от най-интересните композиции за този ден. Те бяха и бандата, изпяла крилатата фраза на вечерта, която ние чухме като „That’s why I don’t watch TV, that’s why I don’t listen to the radio, that’s why - fuck you”.

Докато все още разсъждавахме над философското “fuck you” на Toolstick, на сцената бавно, но безмилостно започнаха да се появяват една група от това, което тогава погрешно идентифицирахме като „хора”, подвизаващи се под общото название Warscum. Или поне така ги представи водещият. Днес ние им казваме „Тези, Които Не Бива Да Бъдат Назовавани” и то само шепнешком и когато си мислим, че никой не ни слуша, плашим с тях децата си и понякога сънуваме неизбежните кошмари с тяхно участие.

Започнаха като всяка друга група. Един взе китара, другият – бас, третият кротко се настани пред микрофона, а четвъртият небрежно и злокобно надвисна над барабаните. И тогава започнаха да свирят…

Добрата новина: песните бяха кратки. (Или поне така си мислим - музиката причиняваше изкривяване във време-пространствения континуум и застрашаваше целостта на вселената, така че не можем да бъдем сигурни за нищо.)

Лошата новина: изсвириха около 400 песни.

Бойко Гюров

Бойко Гюров моли на колене Warscum да не излизат на сцената

Ужасяващата новина: GRINDCORE!

Ей така без предупреждение. При бомбардировка поне пускат сирени… Представям си Бойко как им се е молил до последно „Момчета, недейте, бе! Момчета, не излизайте, не свирете, бе, момчета, умолявам ви! ”. А те са го гледали с празни погледи, бавно включвайки инструментите си в апаратурата. Ех, героични ми Бойко, знаем, че си се борил за нас до последно, но срещу „Тези, Които Не Бива Да Бъдат Назовавани” дори ти си се оказал безсилен!

Колко време свириха никой не може да каже. В един момент всичко свърши. Противно на очакванията ми нямаше смъртни случаи. Но в погледа на всеки един от присъстващите се четеше една обща печална увереност, че никога повече няма да бъдем същите.

Но ето, че дойде ред на Overgame. Появи се красиво момиче с ангелско име и ангелски глас, което пееше. Бяхме спасени! От кога не бяхме чували пеене? От Дебелата Берта? Ех, как ни липсваха четиримата симпатяги с или без конфискуваната им гаубица…

Overgame

Рафаела от Overgame спасява душите ни. Клавирист - йок

Overgame изпяха около една песен. Или поне така ни се стори. Всичко мина прекалено бързо. После станаха, взеха си прогресив метъла и тръгнаха да си ходят, а ние хукнахме след Рафаела да я молим да не ни оставя никога повече на произвола на съдбата и „Онези, Които Не Бива Да Бъдат Назовавани”. После се замислихме: „абе, нямаха ли Overgame клавирист?”  и „защо той не свиреше на концерта?” И изведнъж ни просветна: много е строга охраната в „Маймунарника” – на едни са конфискували гаубицата, на други – клавириста.

Demenzia… Добрите стари мелодични alternative metal /metalcore /nu metal (според фейсбук страницата им) Demenzia. Къде бяхте вие, когато Warscum ни вадеха душичките? Къде бяха мелодичните ви китари? Къде бяха яките рифове и интелигентните преходи от леко в тежко и от тежко в още по-тежко? О, Demenzia, о, радост за моите уши!

Demenzia

"Маймунарника" започва да се съвзема. Вляво - Demenzia минават от тежко в още по-тежко

Следваха Coprostasis. Death metal на български език. Май – всичко, което разбрахме от текстовете, беше дълбоко философското заглавие на една от песните, изречено от вокалиста преди началото ѝ: "Измерения на мозъчната ферментация". Спомена се и нещо за „терористичен метъл”. Не ни уплашиха. Нито с бластовете, нито със скандиранията „Копромафия”. Благ ни се стори техният death metal, тероризмът им – добронамерен, копромафията – една добродушна, справедлива мафия.

Mizerere продължиха щафетата с (както те се самоопределят) brutal death metal\grindcore. Но това не е grindcore-а на Warscum. Съвсем не. Това един мил, общочовешки, почти хуманитарен брутален дет метъл. Не случайно имат и любовна балада – „Raped By Her Cut Fists” от поставящия екзистенциални въпроси със заглавието си албум „Vomiting Fecal Mass”.

Downslot

Downslot свирят метъл

След като Mizerere издигнаха съзнанието ни със своите духовни послания, дойде ред на Downslot. За тези, които скоро са попаднали тук от друга планета – Downslot свирят нещо като thrash/metalcore. Справка с фейсбука на групата ни дава ценната информация, че те дефинират стила си като… metal. Все едно има опасност някой да ги чуе и да отиде във фейсбук, за да научи нещо повече за тях с мисълта „абе, тия момчета джаз ли свиреха сега или кънтри”. Но да не се отплесваме, важното в случая е, че изпълниха любимата ми песен - “God is war”.

Много яко забиха Downslot и лично за мен бяха един от акцентите на вечерта.

lieVeil

lieVeil изнасят trash/death/progressive рецитал

Друг от акцентите на вечерта беше следващата банда – варненските trash/death/progressive заслужили металурзи от lieVeil.

В изпълнението им имаше за всекиго по нещо. Едва ли някой може да спори, че бяха една от най-техничните групи на фестивала. Сменяха неравноделни размери, поздравиха дамите с една „балада”, а по едно време дори изсвириха нещо, което кой знае защо нарекоха „хоро”. Всичко това бе извършено с невероятна прецизност на изпълнението и чувство за хумор от страна на вокалиста.

Crashbrake

Crashbrake и тяхното зловещо сценично присъствие

Последни за вечерта се появиха супергероите (или суперзлодеите?) от Crashbrake и ни предложиха своята неподражаема смесица от стилове, съдържаща елементи на metalcore и nu metal. Яките рифове и мелодичните лийд китари се съчетаха по невероятен начин със зловещото им сценично присъствие и ексцентричните им костюми, за да създадат един почти свръхестествен завършен на вечерта.

Победители бяха lieVeil. Нямаше недоволни от решението на журито. Та кой би отказал още една безплатна лекция по метъл от изтъкнатите представители на варненската школа? Чух някой в публиката да обяснява, че всички освен вокалиста били с музикални образование. В отговор се чуха ах-кания и вах-кания, както отделни протести  в духа на „утре пак ли тоя необразован тип ще ни преподава наравно с професорите?”

И така интелектуално, образователно, академично завърши четвъртият ден от конкурса.

 

Очаквайте скоро репортажи и от последните два дни на конкурса.

Victor Nord

Leave a reply