W:O:A Metal Battle BULGARIA 2015 (част 3 - ден 5 и 6)

“И стана вечер, и стана утро, ден пети”, както е казано в библията. (Или ако не е казано, е редно да е било казано - кой ги пише тия библии?)

Ръмеше. Мрачно, навъсено време в изпълнен с емоции ден.

Едно такова специфично време – сещате ли се? – когато самата природа носи онова интензивно, наситено усещане, засилващо се с всяка изминала минута, че е КРАЙНО ВРЕМЕ НЯКОЙ ДА ЗАСВИРИ МЕТЪЛ.

И ето го. Бойко Борисов. По презиме. По фамилия - Гюров. Попроменен след вчерашната си схватка с „Онези Които Не Бива Да Бъдат Назовани”. С блуждаещ поглед и червени от недоспиване очи, но с несломен дух излиза на сцената, доближава се до микрофона и изкрещява с все сила: „Дами и господа!”. Сериозно, някой трябва да обясни на човека, че функцията на микрофона е да не трябва да викаш. И не е желателно, като кажеш „Дами и господа”, от  звуковата вълна да хвърчат маси и столове  и да предизвикаш цунами в езерото Ариана.

Та. Продължаваше да ръми. „Маймунарника” бе неузнаваемо безлюден (един се крие от дъжда, друг е отнесен от звуковата вълна). На сцената излязоха Power Enslave.

Power Enslave са една от двете русенски банди, които видяхме тази вечер. Свирят нещо, което те дефинират като траш, но всъщност е една доста интересна смесица от стилове.  Фронтменът им - Калоян - пее, скриймва и свири сола на китара, а басистът е бек и понякога лийд скиймър. Силна група, силен сет, силно начало на деня.

Втори на сцената излязоха варненските титани от ViolentorY.

Както и да си припомням този пети ден на конкурса, няколко неща за мен все си остават необясними. Едно от тях е защо ViolentorY не спечелиха тази вечер. Момчетата изсвириха четири от най-яките парчета, прозвучавали в „Маймунарника” някога, изпълнени от безапелационно най-добрия вокалист на конкурса, може би най-добрият метъл глас в България в момента. Всичко това с кристален саунд, уникален хъс и присъствие на сцената. Композициите, аранжиментите, в които всяка една нота си е точно на мястото, самият стил – уникална сплав между миналото и настоящето на метъл музиката – искаше ми се още там да ги качим на самолета и да ги пратим на Wacken да им се дивят германците.

Разглеждайки снимките след събитието, забелязах нещо интересно при тези на ViolentorY, което би могло да обясни тяхното изненадващо (за мен) отсъствие от финалите. На първите две песни барабанистът Рамбо е със слушалки, които в един момент сваля. Тоест може би се е случило нещо с клика, по който е свирил и това е довело до някакви неточности при изпълнението им (които аз по никакъв начин не забелязах, но явно не са убегнали на зоркото ухо на журито).

Трети на сцената излязоха EUFOBIA. Мелодичните дет метълисти са добре познато име на феновете на стила (като мен) и очаквано не разочароваха. Класен melodic death, добре изпълнен и поднесен с чувство и атмосфера въпреки ранния час.

Дотук денят беше много силен – не само нямаше слаба група – засега нямаше дори слаба песен.

Междувременно беше спряло да ръми и пред сцената бе започнало да става все по-гъсто населено.

Ето че дойде ред на пазарджишката четворка, наскоро загубила петия си член –  Stone Angel – след “трансфера” му в URBAN GREY - Voice & Fingers.  В течение на тяхното хард рок изпълнение две неща ни се набиха на очи (и уши):

  1. Приятният тембър и харизматичното присъствие на сцената на фронтмена Владислав;
  2. Натрапчивият афинитет на барабаниста към т.нар. „прав такт”, дори и на места, където партиите на китарата отчаяно се опитваха да изкопчат от ударните нещо по-интересно.
Voice & Fingers

Voice & Fingers

И така минаха първите три песни. За финал Voice & Fingers забиха 7-минутната си убийствена балада „Без себе си”. Не знам как останалата част от публиката в „Маймунарника” прие това парче (особено феновете на по-тежките стилове), но аз от както се помня си умирам за хубави традиционни хеви метъл балади и тази беше от най-качествените образци на стила. Дори барабаните спряха да бъдат „ту па, ту па” и се превърнаха в ритъм, чудесно допълващ емоцията на музиката. Първите два реда на припева ни дадоха и екзистенциално-феноменологичната загадка –  a.k.a крилатата фраза на вечерта – „От празни приказки сънува ли мечти?” (или поне така го чухме ние).

След това на сцената се появи изненада номер едно (за мен) за конкурса и русенска банда номер две за вечерта – Anekdot.

Anekdot

Anekdot

Anekdot са ученици и свирят собствена вариация на траш/хеви тематика.  Интересното при тях е, че  малко преди заминаването им за София барабанистът им е заел мястото на втория китарист, а на барабаните се върнал бившият им барабанист – Николай Николаев. Получило се е нещо като да сложиш Моци да пази дузпи на Стяуа – убийствена комбинация. Групата стоеше страхотно на сцената, изпълнението беше неочаквано стегнато въпреки ротациите и възрастта на бандата, а новият-стар барабанист с атрактивното си и виртуозно изпълнение спечели безапелационно приза „най-атрактивен барабанист на конкурса”. Тук можеше да видите запис от целия сет на бандата. Запомнете тези момчета добре, защото дали заедно или поотделно - със сигурност ще оставят своята следа в бъдещето на българския метъл.

The Revenge Project

Max Pain и Articorse от The Revenge Project пеят "You speak with 1000 voices in my brain"

Последваха ги бургаската траш/дет машина – най-голямото име за вечерта и безспорно едно от най-големите имена на конкурса – THE REVENGE PROJECT. Staffa и компания ни предложиха безкомпромисно изпълнение с неизтощимата енергия на Max Pain, подкрепен във вокално отношение от Articorse и Deimoz и завършиха сета си с култовата „1000 voices” – парче, заслужаващо да бъде ъндърграунд класика от ранга на „Black Winter Day” на Amorphis.

Силна вечер ли казах? Най-силната. От всичките четири дни, на които бях присъствал, този беше най-силният. Дотук имаше 3-4 банди, които, ако зависеше от мен, отиваха на финалите и две, които пращах директно на Wacken.  😀

Бургаското нашествие не бе свършило. Китаристът на REVENGE– Deimoz рязко се преквалифицира, сядайки зад барабаните, смени си името (във фейсбук този път е представен като Dave) и на сцената се появи друга бургаска банда - The Outer Limits. Те от своя страна безцеремонно ни поднесоха един надъхващ и стегнато изсвирен oldschool thrash metal сет. Страхотни рифове, страхотни барабанни партии. Браво Deimoz/Dave!

Последваха ги перничаните от Diabless, които ни представиха своя злокобен и атмосферичен melodic death metal. Както споменах и по-рано, мелодичният дет е един от любимите ми стилове и Diabless направо ме размазаха с изпълнението си. Много мело, много дет, съвършени за стила вокали от страна на Ивайло Христосков и прекрасни мелодични лийд партии. Пети потенциален финалист за вечерта.

Fat White Chiefs

Fat White Chiefs

И на всичкото отгоре, последван от Fat White Chiefsедна от групите, които бяха сред личните ми фаворити. Една от най-яко звучащите на живо и интересните като композиции български прогресив метъл банди. Забиха очаквано безкомпромисно – страхотен саунд, прекрасният глас на Атанас и съвършена алхимия от клавири и китари. За мое съжаление изсвириха само една от двете ми любими песни – “Master Joe”.  Заложиха главно на по-нови композиции за сметка на класиките като другото ми любимо парче „Hunter Of Dreams”.

След тях на сцената се появиха варненските (да ги наречем) trash/punk младежи от група AxeZ. Техният бус с логото на групата, паркиран току до входа на „Маймунарника”, отдавна ни беше направил впечатление, така че очаквахме изпълнението на собствениците му с интерес. AxeZ ни предложиха интересен бъркоч от стилове, поднесен с много енергия и раздаване на сцената.

System

System

Последни за вечерта бяха System. Какво свирят System? Метъл, както правилно са обобщили на фейсбук страницата си. Като стана дума за бъркоч от стилове, този на свищовската бригада е от най-забърканите. Чуваш една песен и си казваш „хм, траш”, идва обаче другата и си е чист блек метъл, барабар с атмосферичното отклонение с чисти китари и зловещ шепот. Следващата пък смесва влияния от блек, дет и траш едновременно. Вокалите, от своя страна, в общия случай се причисляват към блек метъл стилистиката. Интересна група, безспорно с разчупено мислене и много потенциал. Подобаващ завършек на една много силна вечер.

Дойде и тъжният момент на обявяването на победителя. Тъжен, защото победителят щеше да е само един, а групите, които исках да видя отново и с по-дълъг сет бяха много повече. Нищо, те ще имат и други участия. Спечелиха THE REVENGE PROJECT.

Всичко, което прочетохте дотук беше написано много отдавна. Не го публикувахме досега, защото лично аз исках да си изясня някои неща относно последния ден на конкурса, преди да пиша за него. Както ви обещахме по-рано, свързахме се с журито на конкурса. Помолихме за интервю всеки един от тях, като обяснихме конкретно какво искаме да ги питаме: каква е била системата за оценяване, какво в изпълненията на групите се е взимало предвид, кои от групите нефиналисти са им направили впечатление. Въоръжени с отговорите на анкетата, искахме да потърсим мнението им за групите, които бяха впечатлили пък публиката.

Отношението, което срещнахме обаче, съвсем не беше това, което очаквахме. Мартин Николов и Васил Катинчаров отказаха всякакъв коментар във връзка с конкурса с „обяснението”, че организаторът е единственият, който може да даде отговори на въпросите ни. „Обяснение” умишлено е в кавички – сами виждате, че нищо от това, което ни интересуваше не е ексклузивно достъпна само за организатора информация.

След няколко опита да се свържем с  Бойко Гюров получихме имейл с думите: „Моментът е неподходящ. Да направим контакт следващата седмица.” Публикуваме този репортаж събота вечер на въпросната следваща седмица и няколкото опита за контакт през различни канали, които направихме досега през нея, се оказаха неуспешни. Прекратяваме опитите.

MetalHall беше единствената медия, която ежедневно и подробно отразяваше “W:O:A Metal Battle Bulgaria 2015”, при това без да сме в партньорски отношения с организаторите. Правехме го, защото това, което се случи в „Маймунарника”, беше добре за българския метъл. Отношението на организаторите няма да ни спре, нито ще ни обиди. Защото ние не правим това за тях, а за групите и българската авторска музика.

Приемете моите извинения като автор на MetalHall, че не успях да спазя обещанието си за въпросното интервю с журито на конкурса.

И така. Ден шести. Пет групи. Сетове по 30 минути. Нов член на журито - Sascha Jahn от Wacken. „Маймунарника” се пръскаше по шевовете. Погото тази вечер беше с повишена трудност – някой беше преценил да повърне на 5-6 метра точно пред сцената и на „танцуващите” се налагаше внимателно да избягват периметъра.

От всичките финалисти не бях чул само Dash the Effort, защото пропуснах втория ден на конкурса.

Започнаха Full CirclE. Стабилно, свежо, алтернативно. Чудесно начало.

Urban Grey

Urban Grey

Втори бяха URBAN GREY. Невероятна енергия, мощен саунд, мощно присъствие на сцената. Денят се превръщаше в празник на българския метъл.

Последваха ги lieVeil. Виртуозно, прецизно. Весело и шеговито от страна на вокалиста, който с коментарите си между песните на два пъти успя да разсмее публиката подобно на stand up comedian. 😀 „Ето за това са се събрали днес толкова хора” – казвам си – „за да чуят елита на българския метъл.” И наистина – в „Маймунарника” имаше народ като за концерт на западна банда.

Трети излязоха Dash the Effort. Интересни композиции, разчупени със семплирани електронни елементи. Веднага разбрах, че бандата заслужено е сред метълкор елита в страната. Уникална енергия от страна на вокалиста Жо.  Страхотни скрийм вокали, но същото съвсем не можеше да се каже за чистите такива – те в никакъв случай не са му силна страна. Когато дойде ред на хитовата “Redemption”, Магдалена се справи по-добре с пеенето, но и от нейното изпълнение имаше какво да се желае -  въпреки добрата си певческа техника и звукоизвличане, на немалко места пееше откровено фалшиво.

Dash The Effort

Dash The Effort

Дълго търсих запис на някакво живо изпълнение на „Redemption”, за да видя дали проблемът с чистите вокали се е дължал на някакви технически пречки точно в този ден. Не намерих такъв. Колежката, която беше в „Маймунарника” на втория ден – певица и голям фен на Dash – потвърди, че и тогава е имало проблеми с интонирането, от които е останала много изненадана. Както Николай Берберов от URBAN GREY пък сподели в това интервю, освен с пеенето, на места имаше и проблеми с ритмичността на касите.

The Revenge Project

The Revenge Project в последното изпълнение на W:O:A Metal Battle Bulgaria 2015

Последни за вечерта бяха THE REVENGE PROJECT. Много мощ, много пауър – и от китарите на Deimoz и Staffa, и от вокалите на Max Pain. Articorse пък освен с бас партии помагаше и с учудващо мощни вокали от втора линия. Този път “1000 Voices” беше предпоследна, а за финал избухна „The Growing Mirror”.

Последва близо час пауза, докато журито заседаваше. Накрая на сцената се появи Васко Катинчаров и ни разказа как Бойко Гюров е организирал цялото събитие без спонсори (с изключение на Music Division, които се бяха погрижили за техниката и озвучаването), защото спонсорите не вярвали, че българските групи могат да съберат достатъчно публика. Е, грешали са – публика имаше и то много. В самия край на речта си спомена, че тази вечер е имало вето от страна на германския член на журито и даде думата на г-н Гюров, който каза няколко думи и извика Sacha Jahn да обяви победителя – Dash The Effort.

Слуховете, които достигнаха до мен от няколко места (непотвърдени по никакъв начин от официален източник, така че приемете ги само като такива – слухове) са, че българското жури наистина е искало да изпрати в Германия друга група, но Sascha Jahn ги е убедил, че Dash The Effort са най-подходящият кандидат. В крайна сметка той е човекът, който може да прецени най-добре. Ние можем само да им пожелаем успех и да отвеят главите на германците, както знаем, че могат!

Истинският победител от W:O:A Metal Battle Bulgaria 2015 са феновете, които се насладиха на уникален по рода си шестдневен фестивал, както и българският метъл, за който най-сетне има сцена, на която може да се представи в пълния си блясък.

Накрая на вечерта част от публиката скандираше „Бойко президент”. Напълно основателно. Ако събитието стане ежегодно, това ще бъде най-хубавото нещо, което някога се е случвало за българския метъл. И в Каварна на Алеята на рока ще трябва да направят статуя на Бойко Гюров редом до Дио и Петър Гюзелев. 🙂

Преди да се разделим ви оставям с резултатите от нашата анкета след около 500 гласа. Въпреки че не беше това намерението ни, ще последвам примера на журито и ще я оставя без коментар.

anketa

 

 

 

 

 

Victor Nord

Leave a reply