VOKYL - Аз Търся Човек (2014)

Оценка8.5
8.5
Reader Rating: (2 Rates)10

    В момента в България трудно може да се намери слаба дет метъл група. Съдя по дузината албуми, които изслушах, издадени предимно през 2013 -14 години. Сред тях има сравнително лошо изсвирени, сравнително подражателски, сравнително зле като звук, все разбираеми неща, но до един са далеч над клеймото „посредствен”. Във всеки един от тях има поне по едно-две неща, които заслужават да се чуят, а в доста от записите наистина няма празно. Като се изключат дежурните проблеми с изявите на групите, пълната липса на организация за концерти и разпространение на албумите (хвала все пак на Фейсбук за последното, че дава някакви възможности), в творчески аспект, дет метъл бандите у нас  са в прекрасно здравословно състояние. Е щеше ми се и малко повечко траш да има, но щом хората ги влече да забиват дет, така да бъде.

    В тази тенденция ярко се вписват и младите софиянци от VOKYL, чиито дебютен албум Аз Търся Човек  беше с премиера  на 11 април 2014 година. За първи път ми попаднаха пред очите и ушите, когато помагаха като съпорт за промоцията на албума на друга млада дет метъл банда – BLAAST с концерт в столичния клуб Fans. Изсвириха страхотно сета си и впоследствие стоически изтърпяха смесицата от комплименти и тъпи въпроси, с които ги засипах.

вок1

    Ако се обобщи тяхното самопредставяне VOKYL са скейтъри, които слушат траш и в крайна сметка свирят дет метъл. Култово съчетание и в трите аспекта, нали?

    Докато си карали скейтове в градинката пред НДК и си слушали здрава музика покрай това, на няколко момчета им хрумнало, че освен да използват долните си крайници и да развиват чувството си за равновесие, може да си докарват и по някой мазол на ръцете от натискане на струни, както и доста повече мозъчни клетки, неизбежно създаващи се при креативния процес на създаване на музика. Речено-сторено. Основани през 2009 година, към края на следващата VOKYL стабилизират състава си, в който са и досега: Явор Василев – бас и вокал, Никола Огнянов – китара, Явор Мечев – китара и Здравко Петров – барабани. Групата с захваща по-сериозно за работа, дебютира на сцена през март 2011г., регистрира участие в Голямо междучасие 3, а в следващите 1-2 години прави около дузина концерти. По това време музикантите са още в дълбоки тийнейджърски години. А през лятото и есента на 2013 в Zero Project Studio се правят записите на  Аз Търся Човек, смесени и мастерирани от Владимир Бочев – още топлия дебют на VOKYL.

    Записът се състои от седем песни. Обложката е снимка на могъща и пуста планинска верига, създаваща усещанe за простор и свобода. Съотнесена към заглавието на албума, обложката може да значи много неща, но при всички случаи ако  VOKYL търсят „човека” в тази „велика пустиня” както веднага би я нарекъл дядо Вазов, биха видели доста зор.

 вок2

    Още с първата песен, наречена Досада, групата навлиза в дълбоки музикални води, където няма нищо досадно. Изчистен звук, честа смяна на мелодии, предимно средно темпо, но много разчупено от барабаните с бластбийтове и интензивни партии на две каси. Изпъкващ и свирещ интересни акорди бас, освен него Явор Василев държи и здрави типично детметълски вокали. При все многообразието парчето е с ясна линия на мелодията, стегнато и с добър аранжимент.

    С барабани започва Трупът. Следва доста тежка и мрачна мелодия, която впоследствие  за малко да избухне в бесен траш откос, но музикантите обуздават скороста и остават в относително бавно темпо. Трупът е почти деветминутна песен, но минава неусетно, защото е много съдържателна откъм музика. В сила на предното парче е но по-тежка и развита в цялост. Редят се здрави и запомнящи се се мелодии, барабаните разнообразяват с картечни откоси на места. За момент ако се разсее човек при това разнообразие може да си помисли, че е започнала друга песен, но като цяло за толкова минути дължина парчето си е много стегнато даже.

    Аз Търся Човек. Заглавната за албума песен е още по-дълга – над десет минути. Малко групи поначало правят толкова дълги песни, още по-малко успяват да ги напълнят с добра музика. VOKYL обаче въпреки младостта си и предполагаемата си музикална незрялост успяват да се правят. Отново песента изобилства от интересни мелодии, темпото е разчупено, има и траш мотиви, и бластбийтове, завършва с меланхолични акорди като балада. Структурата на парчето е малко рехава, но това е разбираемо с оглед дължината на опуса.

    Интерлюдия – заглавието казва всичко. Сравнително къс спрямо останалите песни акустичен етюд, без барабани.

    Довиждане, приятели също започва с баладични мотиви, като плавен преход от предното парче към здравите рифове. Издържана в същия стил като първите три, и    Довиждане, приятели е пълна с качествени мелодии и разнообразни ритми.

   В албума няма изявен хит, но все пак Прилепът най-много се доближава до това доста относително понятие. Плавно преливащи твърди и по-меки мотиви се редуват, разработките на мелодиите са още по-дълбоки, в един от куплетите Явор пее и с нормален глас, така че се разбира нещо и от текста. Когато след няколко слушания се обхване в цялост, много въздействащо парче. Това важи за целия албум – още от първо слушане прави впечатление, но трябва да се чуе доста пъти, за да го оцениш по достойнство.

   По подобие на Интерлюдия, и завършващата песен – Нов ден е инструментал. Този път в него освен чудесните акустични акорди има и китарно соло, и барабани, което придава повече завършеност на парчето.

    Първото, което забелязах  в самото звучене на албума беше силно изпъкващия бас. Той почти се приравнява с китарите като водещ инструмент, или казано по друг начин – далеч надхвърля ролята на поддържаща ритъма линия. Отначало малко се подразних – от това страда самата ударност и мощ на песните, което е особено важно за дет метъл звученето. После, като се заслушах какви партии върти Явор Василев, колко зряло и интересно ги преплита с основната мелодия установих, че ще е грехота басът да е забит някъде в шеста глуха и всъщност е чудесен за цялостното настроение в албума един по-нетипичен за дет метъла саунд. Така бандата се сдобива с характерен и отличаващ ги звук и Аз Търся Човек е много компактен в това отношение албум. Макар че мощ и агресия има в достатъчно количество, не това е основното ударение в музиката на VOKYL. Има една линия на меланхолия и самовглъбеност, преминаваща през всичките им песни, но не за сметка на динамиката и разнообразието.

    Групата се самоопределя като прогресив мелодичен дет метъл. За прогресива можем да поспорим, макар че инструменталното ниво на изпълнението е доволно високо. Просто характерното за всички проявления на прогресив рока е, че инструментализмът е издигнат в култ, често за сметка на други елементи от музиката. VOKYL дори в доста дългите си композиции не пренебрегват тези елементи, като например стегнат аранжимент, единност на концепциите за песните. Мелодична линия има и е ярко застъпена във всичките песни, за щастие не по характерния сладникав скандинавски начин, а в традициите на флоридската дет метъл школа от нейния разцвет към средата на деветдесетте години на миналия век.

    Както споменах музикално момчетата са на високо ниво. Явор Василев освен, че чудесно се справя на баса, вади и съвсем прилични дет метъл вокали. Китарите на другия Явор и Никола, както и барабаните на Здравко са безукорни.

    Няколко думи и за текстовете. Първо, адмирации за това, че са на български. При дет метъла с характерните му ревящи вокални партии текст трудно се разбира, но пък отпечатаните на диска са много въздействащи. Не съм се ровил специално, защото не смятам да правя литературен анализ, но текстовете са толкова ярки и дълбоки, че първоначално ги взех за преводни адаптации на световни автори. Оказа се, че с изключение на първия, всички са оригинали. Което ме навежда на мисълта, че освен музиканти, от тези момчета (или поне от конкретния автор) стават  и чудесни поети.

    Аз Търся Човек е силен, особено за дебютен албум. Не знам дали VOKYL ще намерят човека с него, но съм уверен, че ако продължават по този начин, много хора ще намерят тях и ще ги последват като фенове.

    Повече информация за VOKYL и техния албум можете да намерите на тяхната Фейсбук страница тук

вок3

Оценка: 8.5/10

MetalHall

Leave a reply