Tribute to SLAYER@клуб RBF,06.06.2014 г.

6-ти юни. Международен ден на SLAYER – великите, ненадминатите, единствените и неоспорими господари на траш метъла. Групата, която издаде Reign in Blood – най-гениалния албум в екстремната музика въобще и вероятно един от най-големите причинители на мускулна треска и схващания на вратните сухожилия в световен мащаб. Групата, понесла огромна загуба със смъртта на китариста и безподобен композитор Jeff Hanneman, но възкръснала като Феникс от пепелта, готова за нови подвизи. След повече от трийсет години на сцена SLAYER все още са сред непоколебимите флагмани на твърдата музика, продължаващи да вълнуват милиони фенове с творчеството си.
Да организираш трибют на такава група е и чест, и отговорност, а просто да присъстваш си е чисто удоволствие.
И тази година българския Tribute to Slayer се проведе в салона на клуб RBF, помещаващ се в столичното читалище „Иван Вазов”. Събитието бе организирано както винаги от рок бар Fans, чиито екип с огромния си опит в такива начинания се беше погрижил всичко да е на ниво – от звука до бирата, която получаваше всеки, закупил си билет.
Сред добро настроение и бурни овации към 21 часа на сцената излязоха музикантите от ABOMINATOR – формация направена специално за повода. Вокалист в нея беше Сашо от DEGRADAT, на баса и едната китара бяха съответно Пепи и Росен от шегаджийската FIVE FIRE FAGGOTS (но иначе пък много сериозни и добри музиканти), а другата китара и барабаните се държаха от Данчо и Антонис от HYPERBOREA. Любопитно беше облеклото, с което музикантите забиха на сцената – костюми и вратовръзки. Отначало като ги видяхме, ни увиснаха ченетата, докато не ни беше напомнено, че SLAYER се появяват така в клипа си към Bloodline. Оригинален начин за отдаване на почит, а да гледаш как банда свири SLAYER, облечена като сватбарски оркестър – безценно.
ABOMINATOR самоотвержено забиха World Painted Blood, Disciple, Angel of Death, за Black Magic микрофона хвана Кирил Кирилов от HYPERBOREA, който, както си му е навика, се опита да доизкърти мазилката по тавана на читалището с гороломните си ревове. Накрая за финалното на сборната банда парче Human Strain излезе като вокалист и Светльо от MASS GRAVE. С това изпълнението на ABOMINATOR приключи. Макар съвсем резонно на моменти да липсваше синхрон в изпълнението на формацията, ентусиазмът им беше голям и дори само с интересната си визия и закачките с публиката вдигнаха настроението в залата.
След около две цигари време започна участието на MASS GRAVE. Свирепата кюстендилска банда започна със стегнат сет от собствени парчета – безкомпромисен дет/грайнд кор. Светльо – вокалистът и басист на групата има невероятен гърлен глас, който не искам и да си помислям от какви дълбини идва. На SLAYER музикантите изпълниха Postmortem, Mandatory Suicide, Jesus Saves и в заключение чудесната Sceletons of Society – всичките заради бруталните вокали звукнаха по-тежко от оригиналите. MASS GRAVE също много добре с справиха със задачата си и бяха изпратени с шумни аплодисменти.
Дойде моментът и за гвоздея на програмата, ама гвоздей здрав и остър като тези, с които се наковаваше Кери Кинг по концерти преди американците да забранят такива опасни оръжия в самолетите, а именно група DEITY.

trib2

Цецо, Митко, Добри и Симо се разходиха из най-добрите песни на  SLAYER сякаш цял живот това са правили (което предположение сигурно не е далече от истината, защото са отдавнашни музиканти и откакто се помнят, свирят здрава музика). DEITY започнаха с авторската си песен In Pain и после се заредиха Die by the Sword, Epidemic, Silent Scream... Съвсем непринудено и със сигурност извън предварителни договорки Сашо от DEGRADAT изпя заедно с Цецо Death Skin Mask и War Ensemble. Русокосата фурия Нели от SEKTA пък чудесно изкара вокалите на South of  Heaven. За да бъде шоуто пълно отвреме на време на сцената се появяваше едричкият барабанист на MASS GRAVE с чаша бира с ръка да изреве по някой куплет. Някъде по това време настроението сред публиката достигна връхната си точка. Салонът на RBF беше според гледната точка наполовина пълен или наполовина празен. При условие, че си е зала за няколкостотин души, хората хич не бяха малко. Нямаше погота и блъсканица, но настроението беше отлично, падна и доста мятане на коси (за късметлиите, които си имат).
DEITY свиреха толкова добре, с лекота и настроение, че можеха да си откарат до зори. Полунощ обаче минаваше и за да не се превърне каляската в тиква, шоуто трябваше да приключи. Това стана по най-добрия начин – с разбиващите Raining Blood, Seasons in the Abyss и накрая, разбира се, безсмъртната антисага за Менгеле – великата Angel of Death.
По този ярък начин завърши и този трибют. Недоволни ако има, ще са само сред не отишлите на събитието. А ние присъствалите – догодина, живи и здрави, пак сме там.

trib3

MetalHall

Leave a reply