SYMBOLIC - Ad Hoc (2014)

    През тази пълна с великолепни български рок албуми 2014 г., в богатия урожай на музикално пиршество за феновете, се включиха по подобаващ начин и SYMBOLIC. В началото на годината излезе дългоочаквания Ad Hocтрети запис на thrash metal бандата от Варна.

sym8

    Известен потрес предизвиква факта, че музиканти от ранга на SYMBOLIC, една от най-добрите родни метъл групи, през дванайсетгодишната си кариера не са и помирисвали звукозаписно студио. Като място за звукозапис музикантите като че ли не са използвали само коридор и стълбище. Първият им албум Mea Culpa (2006) е правен на три места – барабаните в рок-клуб, останалото в домовете на тогавашнияим китарист Васил Харизанов и на басиста им Кольо „Хелоуина” Николов (RIP!)Divide et Impera (2010)  e „роден” в килер. ”Беше толкова задръстен с кашони и парцали, че беше идеалното място за записи - звукоизолиран отвсякъде” – смее се китаристът на SYMBOLIC, Николай Бонев. Записът се точи повече от година и на две части. Друга част е записана във вилата на техния вече покоен приятел „Среброто”. Там пък са ползвани хола и мазето за разнообразие.

    Актуалният албум на SYMBOLIC - Ad Hoc  поне е правен само на едно място – в репетиционната стая на групата през жежкото лято на 2013 г. За сметка на това записът е бил подготвян около две години. Постоянна смяна на басисти и барабанисти спъвала процеса. Накрая „човекът-оркестър” Николай Бонев, освен китарите изсвирва и бас партиите. Негова е и цялата работа по оформянето на звука –  композиране, после смесване, мастериране, продуциране. Барабаните са дело на Светослав Димитров (ARTI6OK, SPOTLIGHT). Вокалистът Станимир Ставрев – Ставри чинно си изплюва дробовете с текстове, написани предимно от приятелките на групата Лилия Манчева и Александра Чудинова.

    При такива, или подобни уникални условия творят голяма част от българските групи и резултатите често са удивителни. Това като че е част от характерната „българска магия”, заедно с факта, че мистериозно харчим в пъти повече, отколкото изкарваме. Никой не знае как става, дори практикуващото го мнозинство, но е факт. Магията на  SYMBOLIC в случая предизвиква резонния въпрос – какво ли ще се случи, ако на тези хора се осигурят нормални условия за запис и реализация, при условие, че със собствени сили успяват да направят това, което правят?

sym6

    Обложката на Ad Hoc е направена от близкия приятел на групата и брат на Симеон Попов - настоящия барабанист на SYMBOLIC, Павел Попов. „Основната идея беше да изобразява Цезар, но не във вида, в който сме свикнали, а такъв метализиран и роботизиран - отговарящ на музиката ни от 21-ви век – споделя Николай Бонев. - един вид биомеханика в тон с метъла ,който свирим. И крайният продукт е дело на неговата фантазия и виждане, ние сме страшно доволни от резултата.” Цезар от 21-ви век  многозначително е изобразен на фона на американското знаме.

 

    Ad Hoc започва с инструментала Requiem (в памет на починалия преди да достигне Христова възраст басист на SYMBOLIC Никола „Хелоуина” Николов). Нежни, чудесно изсвирени китарни акорди се преплитат с клавирна мелодия.

    С The Final Destination албумът влиза в същинското си русло – мощна и ясна линия на музиката, по-скоро среднотемпов ритъм, много пипнати китари и барабани. Ставри пее силно, но и мелодично, има здрав и запомнящ се риф в средата на песента, свирен в различно темпо на барабаните.

    Nailed е по-бавна, тежка и силова композиция, редят се кой от кой по-мощен мотив. Като някаква компенсация сякаш, Ставри използва предимно  чистия си глас с много хубава партия, в смисъл на връзване към музиката.

    В духа на първите две парчета е и Saved. С небързо, но динамично темпо, интересни по-разчупени и мелодични моменти на пеене и сола в средата, около които има цяла сага, с разранените от свирене пръсти на Николай Бонев и куп импровизации, наложили се във връзка с този инцидент.

    Lost. Най-ретро звучащата песен в албума дотук, разбирайте в най-добрия смисъл на понятието. По-скоро бавна като скорост, с директно действаща върху слуховите сетива музика, опростен припев, а Ставри много на място изръмжава куплетите си.

    I Am e много разнообразно откъм различни мотиви парче. Има по-подчертана мелодична линия от предходните, но съвсем не противоречи на стила им.

    Fear - със сигурност една от най-силните песни в албума. Започва като Lost – много директно, но после следват едни преливания от по мелодични към по-твърди мелодии, следващи обаче общата логика на песента и свързани с чудесен аранжимент. Тук Станимир Ставрев е в стихията си – ръмжи, шепне, пее чисто, използвайки целия арсенал на вече големия си опит. Чудесно развита творба, от най-висока класа.

      Hordes of Thrash Metalзаглавието казва и много, и малко. Песен, която има всички белези на останалите в записа, няколко различни мелодии, къде по-здрави къде по-мелодични, дори патетични (в края на китарното соло). Заглавието само маркира обаче, чистия ентусиазъм, опиянението от тази агресивна, бърза, волна музика, каквато е траш метъла. Текста също е простичък, директен и много трогателен. За песента Николай Бонев е използвал рифове от старата си група Инквизитор. Истински „концертен убиец”, Let There be Rock  за траша – жалко, че и в световен мащаб не се правят вече много такива песни.

    How Long също е базирана на стара разработка на Николай Бонев и бившия друг китарист на бандата Васил Харизанов още от времената преди създаването на SYMBOLIC. Не си личи, толкова хармонично пасва с останалите песни в албума. Поредно силно, интересно и динамично thrash парче. Наложило се е при записа, заради изранените от свирене пръсти на китариста да няма соло, но How Long е аранжирана по такъв начин, че това не се усеща.

     Края на  Ad Hoc  завършва с по-различна, китарна версия на началния инструментал Requiem. Така целия запис добива някаква завършеност и същевременно отново напомня за починалия басист на бандата.

 sym7

    Без да е екстремно бърз, или прекалено агресивен,  Ad Hoc  притежава достатъчно количество и от двата компонента, плюс класа на изсвирване, запомнящи се рифове и вокали. Стилово стои в елитната компания на групи като TESTAMENT, EXODUS, MEGADETH, ANNIHILATOR, по-скоро като общ дух и излъчване на песните. Изброените групи, знаете, предлагат интелигентен, майсторски изсвирен thrash, имали са възходи и падения през годините, но винаги са оставали верни на корените си.

    По отношение на предишните албуми на SYMBOLIC Ad Hoc  безспорно е най-балансираното и качествено произведение на групата. Звукът на песните, макар и правен при екстремните обстоятелства, споменати по-горе, е идеален за стила. Струните инструменти, изсвирени от Николай Бонев, както винаги са от най-висока класа. Върху барабаните се е работило дълго време, и си личи. Много технични, точно на място, с интересни брейкове и ритми. Станимир Ставрев – Ставри също изживява голяма еволюция през годините. Добавил е качество, почти във всяка песен експериментира с някаква интересна вокална техника, различна от основната линия. Развил е собствен, много хубав и креативен стил на пеене.

    От няколко месеца насам SYMBOLIC са във състава, записал предния им албум Divide et ImperaСтанимир Ставрев – „Ставри” – вокал, Николай Бонев – китара, Симеон Попов – барабани и Иво Стайков –„Рибата” – бас. Бандата не се спира да свири по всички краища на страната и къса „живо месо” по време на изпълненията си. За концертите им, особено със съгражданите им от LIEVEIL, вече се носят легенди сред феновете.

    Ad Hoc е поредния албум – шедьовър в тази изключителна за българския рок  2014 година.

    Можете да си закупите албума Ad Hoc  на някой от концертите на SYMBOLIC, или като влезете в контакт с групата тук.

SYM5

Оценка: 9/10

MetalHall

Leave a reply