STOKHOLM - Хуманизация ( Humanization ) ( 2014 )

     Група STOKHOLM дълго и бавно правиха дебютния си албум, но пък чакането си заслужаваше. Албумът им Хуманизация (Humanization), излязъл преди броени дни, е истинско явление в българската рок музика, за което би следвало тепърва да се говори.

    В основата на STOKHOLM са двама Мартиновци – вокалистът Мартин Димов и Мартин Панайотов на китарата. Към края на 2008 година бургаските музиканти записват демо и го качват в интернет за търсене на съмишленици. Песента се харесва и още в началото на следващата година групата бива окомплектована. Без да се бавят, STOKHOLM започват активен концертен живот, изпълнявайки кавъри и творейки собствени парчета, чиито брой постоянно нараства. В музикалния им репертоар присъстват обработки на множество разнообразни групи от Korn, Foo Fighters и Audioslave, през Muse, U2 и Nickelback, до уникални интерпретации на творчеството на ABBA.

    Трудолюбието и талантът на бандата скоро започват да се отплащат. STOKHOLM многократно обикалят България и са чести участници в изяви по всички краища на страната. Печелят и немалко награди, сред които призът за най-добра група, вокал и басист на Поп–рок фестивала в Несебър. Междувременно записването на оригинален материал, както често се случва у нас, се забавя и проточва във времето.

    Все пак на 25 януари тази година STOKHOLM официално анонсират излизането на първия си албум - Хуманизация (Humanization). Дискът е записан в новото бургаско студио In the Zone  и е продуциран и миксиран от музикантите.

В настоящия състав на групата са вече споменатите Мартин Димов – вокал и Мартин Панайотов – китара, вокал, също и Ивайло Чантов – китара, Любослав Недялков - бас, вокал и Димитър Попов – барабани.

стокхолм

    Като бонус за дългото чакане на феновете, музикантите са записали дебюта си в два варианта – с текстове на български и на английски език. Автор на лириката е вокалистът Мартин Димов, вдъхновяван от лични преживявания и светоглед. Адаптацията по смисъл на текстовете на английски е правена от китариста Ивайло Чантов. Обложката с логото на групата на преден план с фон човешка длан и синьо- сиви мотиви, както и енигматичната графика на задната страна, са дело на Владимир Палев под дизайна на Валя Чантова.

    В стилово отношение STOKHOLM се самоопределят като Wake up Rock. Каквото и да е това, музикално групата седи точно на моста, свързващ по-твърдо ориентираните стилове с мелодичната линия в рока.

   Още в първата песен Стриптийз(Striptease)се проявяват всички характерни за бандата черти – мелодична линия, комбинираща  твърди с меки китари, добър и премерен ритъм на баса и барабаните. Текстът тук е закачлив и умерено мръснишки, вокалите на Мартин Димов - изключително чисти, технични и чувствени. Силно и грабващо начало на албума.

    С Отровен (Poisoned) се стоварва цялата всемирна депресия на грънджа. Издържана в тази стилистика, песента разказва за трагична любов и съпътстващата я безнадежност, която може да бъде преодоляна само с вътрешните сили на човека. Чудесни хармонии между китари и вокал, и басът също показва интересни неща.

   В Ние вече не спим (We Are no More Asleep) звукът е осезаемо по-твърд, сякаш за да покажат STOKHOLM, че и това го могат. Е, могат го, без прекалености, разбира се. Основната мелодия, свирена от едната китара, е подпряна от маниашкия ритъм на втората. Текста е своеобразна реплика към този от предната песен с малко по- позитивно звучене.

Конспирация (Conspiracy) е умерено енергична песен. Поначало в албума няма залитания по твърди и меки, бързи и бавни крайности. Отново е с вълнуваща мелодия, чисто пеене и запомнящ се припев. В текста става дума за бунта на човека към заобикалящата го среда.

    Отдавна (Never) e много нежна и лирична балада, а темата на песента логично е на любовна тематика. Тук Мартин Димов направо се доближава по класа до български гласове като Георги Станчев, ранния Васил Найденов, Илия Ангелов – все големи майстори на блуса.

    Следва Стара енергия (Right Now) – парче, където отново се преплитат мелодични с твърди мотиви, с думи насочени срещу лицемерието наоколо. Двете китари към средата на песента правят уникални мелодии, допълвайки се взаимно, има много хубаво соло.

    Ако може така да се каже, Индиго (Indigo) е твърдата песен-хит в  Хуманизация. Върху леко зловеща, насечена мелодия, лириката всъщност е позитивна. Имат се предвид тъй популярните деца – индиго, и че благодарение на техните особени заложби, макар и не без борба ще победим злото около нас.

    Самота (Stay with Me) е отново балада, малко по-енергична от Отдавна (Never) . Темата и, както предполага заглавието, третира самотата и любовните разочарования.

    STOKHOLM са много смели, щом при наличието на такъв невероятен вокалист са направили последната си и заглавна песен инструментал. Каквато и да е причината, Хуманизация (Humanization) е страхотен инструментал. Най-близо до грънджа по стил, твърда и среднотемпова, тя ни дава възможност да се концентрираме и върху качествата на музикантите, а те има много какво да покажат.

*В скоби са дадени английските заглавия на песните, които невинаги съвпадат буквално с българските.

 

    Албум като Хуманизация (Humanization) не се прави всеки ден, че и година в България. Музикалната му стойност трудно се съизмерва с подобни продукти на нашата сцена, поради простата причина, че в този преходен стил те почти липсват. Сама за себе си обаче, тя е много висока.

    Много малко групи, дори в световен мащаб обръщат внимание на аранжимента на песните, този изключително важен компонент за оптимално добрата вътрешна подредба на песните. При STOKHOLM  всеки звук и тон са си на мястото – песните са им безукорни като аранжимент. Звука е чист и ясен, не прекалено рифов – всеки тон се чува и усеща.

    Китарите са много добре сработени. Всъщност те често свирят различни, взаимно допълващи се мелодии. Солата са искрени, чисти и пряко въздействащи на сетивата – няма завързани каскади от тонове, но това не ги прави по-малко смислени и силни.

    Барабаните и бас-партиите, записани от Кирил Киров и Мартин Панайотов, изпъкват точно колкото трябва, което често е по-трудно, отколкото да се впуснат в излишни и затормозяващи песните солови акции.

    Що се отнася до пеенето на Мартин Димов, той към момента е един от най-добрите вокалисти, подвизаващи се по българските сцени. Техниката му на пеене, чистотата на гласа му са на изключително ниво.

    Като цяло, стила на бандата е по-скоро мелодичен, но с достатъчно твърди нотки, за да се хареса на фенове по цялата скала на музикалните предпочитания. Текстоветe също са много силни, третиращи неща, които вълнуват всеки от нас, леко бунтарски, по-често вглъбени във вътрешния човешки свят. Изцяло посланието им е насочено срещу отчуждението и обезчовечаването , в следствие на бясната динамика в нашето високотехнологично съвремие. Лириката звучи еднакво добре и на български, и на английски.

    В заключение: дебютния албум на бургаската група STOKHOLM е шедьовър за нашите мащаби. Ако не получи широк прием и заслужено добро разпространение от официозните медии, при това си високо качество, може да се повярва, че има нещо дълбоко и изначално сбъркано в българската музикална индустрия. Дано да не е така.

Можете да чуете песни от албума тук и тук .

lalA

   Оценка: 9/10

MetalHall

Leave a reply