Spring Carnage Vol. 2 - записки по едно разбиване

Преди около месец бе обявено, че в столичния бар Зар ще свирят Khan, Fate Means Nothing, Escape From Inferno, Feast of Insanity и Badcast. Няколко клипа рекламни видеа бяха качени в интернет и мнозинството от фенове очакваха поредния силен концерт от тези групи. Малко преди самото събитие обаче Khan пуснаха клип, на който записват, и се разбра, че фолккор бандата ще издава своето дебютно ЕР с новия си вокал и промото ще се случи точно на 10 май в бар Зар. Интересът се покачи сериозно, след като се разбра, че новият вокал е Жо от Dash The Effort и Fate Means Nothing.

След няколко дни се озовах на централна гара и тръгнах към бар Зар. Още с първия си поглед към малката алея, служеща като паркинг и същевременно чакалня на клуба, забелязах поне 30 човека, които чакат да влязат.

Feast of insanity

Feast of Insanity преди Миро да влезе в погото - снимка Асен Кралев

Видях хора от други групи, Андрей от Simai, Йоан от As Orchids Wither и Тодор от JFT, но основната част от публиката не бяха музиканти, или поне не от по-известните групи. Приятна обстановка, а аз подушвам приятния мирис на нещо свито и запалено, както и на няколкото разляти бири пред входа.

Започва концертът и първи на сцената се качват Feast of Insanity. По странно стечение на обстоятелствата на плаката пише 19:30, но началото на концерта беше в 18:30 и това до някъде служи като обяснение защо нямаше повече хора на техния сет.

Badcast

Badcast - снимка Асен Кралев

Под това обаче не разбирайте, че клубът беше празен - напротив, имаше много повече хора, отколкото бях виждал на концерт в този бар. Feast са изключителна група, като музиканти са на страшно високо ниво, а двамата фронтмени са енергийна бомба. Все пак от Пловдив идват доста силни групи, но бандата която стартира Spring Carnage, е част от явния елит. Истинското шоу започна в момента, в който Мирослав хвърли микрофона си и влезе в погото, като това задейства публиката и до края на сета им бе учудващо как някой не изгуби някой крайник.

Следват Badcast, рапкор група, зад която стоят Боби от Screanshot, Никола от Slix и Калоян от TimeStroke, като тук той е в ролята на барабанист. Много добър сет, който достигна до своя апогей, когато Тошо от JFT взе микрофона за "Right Now" на Korn и последвалия учудващо тежък кавър на "Жената на Шефа" на Ъпсурт. Бандата се справи много добре със свиренето и има явна химия между членовете, но има малко неловко чувство на сцена засега.

Fate Means Nothing - снимка  Асен Кралев

Fate Means Nothing - снимка Асен Кралев

Започват Fate Means Nothing, първата група с Жо в ролята на фронтмен тази вечер. Присъствието на само един китарист на сцената не си личи, а и явно част от публиката беше добре запозната с групата или поне с Unveiling The Mask Of Treason, която бе пусната по-рано в мрежата. Китарните умения на Георги Галев са напълно достатъчни  и на групата не липсва сила. Жо явно последва примера на Мирослав от Feast of Insanity и скочи в публиката, прескачайки поне двама човека, без да ритне никого. Добра група, която прави всичко, което трябва, за да покаже, че е над средното ниво и да свири брейкдауни. За съжаление обещанието (на Жо) „Повече - на Wacken не се отнася за тях в момента, но кой знае какво ще се случи догодина.

Escape From Inferno

Escape From Inferno

Идва ред на Escape From Inferno и градусът много явно се вдига. Барабанистът им Борис е гръбнакът на една безкрайно ритмична машина и груувът, който добавя, е нещо, което не очаквах да чуя във вечер, обсипана с кор. Разнообразието, което внася, е премерено, но доста осезаемо. Градусът май наистина се беше вдигнал, защото с въпроса „Да се съблека ли?” и последвалото изпълнение, Ицо показа, че наистина му е топло. Едно от нещата, които ме учудиха за Escape From Inferno, бе, че бяха първата група, която публиката прие толкова добре за вечерта. Второто, което ме учуди много приятно, бе, че голяма част от хората на концерта знаеха текста на Emerald Sunset. Третото бе фактът, че не знаеха текста само на гореспоменатата авторска, но и на Жив Съм на Кондьо.

Бърза фас пауза и на сцена се качват Khan. Това е групата, която наистина заслужава да закрие вечерта. Убийствен сет от толкова народна музика, колкото и брейкдауни. Да видиш тамбура да се използва по такъв начин е рядкост, но и показва, че българския фолклор има приложение в тежките стилове. Хубаво е, че има такава група. Напевните шопски вокали на Марто и скриймовете и (вече явно) безкрайната енергия на Жо са перфектна комбинация, а майсторството на Хиената зад барабаните е достойно за почит. Краят на сета им бе един дълъг епос, воден основно от вокали и тамбура. Не мога да не отбележа, че Пройнов и Симо са двамата китаристи, които явно си пасват най-добре тази вечер, въпреки че Ники и Ицо от Escape From Inferno също показват доста добра отборна работа. Несъмнено Khan бяха най-силната група тази вечер, а това е сериозно признание на концерт без слаби групи.

khan

Khan - снимка Асен Кралев

След края на концерта разбрах, че явно не са пуснали около 30 човека, защото капацитетът на клуба е бил покрит. Нещо, което ме съмнява отчасти, но има шанс да е истина, защото беше наистина много пълно. Всичко беше наистина много добро и нямаше нито една група, която да е излишна. Излишен беше обаче озвучителят, защото звукът беше ужасяващ. Вокалите се губеха почти постоянно изпод морето от бас и микрофония. Много хора от публиката казаха, че това е била най-лошата част от цялото събитие и според мен имаха право. Не знам какъв беше проблемът в случая, но нещо беше много объркано зад пулта.

Събитие: 9.5/10
Feast Of Insanity: 10/10
Badcast: 9/10
Fate Means Nothing: 10/10
Escape From Inferno: 10/10
Khan: жалко, че няма 11/10
Звук: 4/10

Георги Искърски

1 comment

Leave a reply