Sofia Rocks 2013

И ето - най-чаканият от мен ден дойде. 26 юли 2013. Любимата ми група Rammstein е отново в София и отново готова да побърка публиката.

Вратите бяха отворени в 14:00, но нетърпеливи фенове се бяха събрали да чакат още в 11 часа сутринта. Разбира се, комфортът на дошлите беше осигурен, но не за това трябва да се говори.

Първата група - La Frontera - излезе пред малко, но качествена публика по разписание - в 15:45. Показаха ни и защо са дошли - да се забавляват. Визията им беше достатъчно показна;те бяха заложили на екстравагантен гардероб, който разчупваше обстановката.

Следват германците Hämatom, част от NDH вълната. Те самите определят стила си като дойчметъл, но с малко елементи на траш. Както и да го описват, зареждащ си е - подскачането, викането и хедбенгването започват още с излизането им на сцената. Сетлистът е стегнат, изпълнението е силно, феновете доволни, а групата тича по сцената, сякаш ѝ е тясна. Колоритното им изпълнение ще се помни дълго, а симпатиите бяха обрани от басиста, който забиваше с чувал на главата и въпреки (а може би заради) това правеше наистина качествено шоу. Да, Hämatom бяха любимци на повечето майки-придружителки, това мога да твърдя със сигурност! И може би това е единствената група, която иска да ѝ показваш средни пръсти - публиката беше изрично помолена да вдигне дългия пръст по време на изпълнението на Leck Mich. И го правеше с удоволствие. Симпатичният фронтмен слезе до оградата и раздаде highfive-ове на късметлиите (може ли да не я мия тая ръка?) и всички останахме доволни. Много.

Хоп, време е за Enslaved. Към 19ч. норвежците излизат под шумния съпровод на публиката, която полудява от радост. Представете си колко беше очарована нежната част от присъстващите (в това число и аз), щом китаристът Arve Isdal излезе гол до кръста... . А когато започна музиката, очаровани бяха всички. Сред възторжените възклицания чух и "Ето! Това е групата! Това са хората!" и наистина - това е групата и това са хората! Първото им парче е Riitiir от последния им албум и като че ли това е най-подходящо за откриване. Настроението бавно се покачва. Зазвучават акордите на Ruun!, което изстрелва групата още по-нагоре в очите на наблюдателите. Настроението вече е на макс. Enslaved подемват Ethica Odini - една от най-силните им композиции - на която всички се раздаваме от сърце. "Enslaved е групата" се чува отново и аз не мога да не се съглася! За зла беда обаче настъпва технически хаос, но никой не е застрахован все пак. Ситуацията се нормализира, за да започнат Roots of the Mountain и Thoughts like Hammers; настъпва всеобщо размазване от звука и мощта на тези песни. Grutjle Kjellson се опитваше да раздвижи публиката с иронични забележки; една от тях гласеше "Вие не харесвате песните ни, затова пък те са дълги", после представи цялата група на зрителите поименно. Зазвуча Convoys to Nothingness, след нея As Fire Swept Clean the Earth от по-старите им албуми, от което аз лично настръхвам. Все пак Enslaved правилно са наричани "Pink Floyd на норвежкия блек метъл". Последното им изпълнение е любимото на феновете парче Allfadr Odinn, на което настъпва пандемониум - коси, ръце, гласове се размятат в унисон с музиката, която те завладява и отнася надалече...
Като цяло сетът на норвежците беше балансиран, изпълниха както нови песни, така и класики, което беше одобрено от присъстващите. Никой не можеше да се оплаче от каквото и да било - звук на ниво, музика на ниво, банда на място... с една дума - страхотно!Enslaved

Двадесет часът и петнадесет минути. Чакаме Bullet for my Valentine да ни накарат да мятаме бельото си по тях. Докато чакаме, чуваме O, fortuna - част от операта "Кармина Бурана" - за допълнително утежняване на обстановката. Браво, Бълет! Из въздуха се просмуква ароматът на нетърпеливи девойки. Време е. Bullet for my Valentine излизат и публиката, или поне по-голямата част от нея, изпада в почти ритуален екстаз. Рифовете на Breaking Point се чуват, но по-силно се чуват викове от терена пред сцената; всеки е зает с нещо различно, някои слушат, други припяват, трети оглеждат подозрително липсващата коса на Matthew Tuck, но всички се радват на музиката. Следва Your Betrayal от третия им албум - Fever - и това повдига духа значително. Четворката забива динамично; личи си, че e във форма. Разгорещяваме се бавно, но сигурно, подскачаме неуморимо, пресипваме от викове, накратко - кефим се. Temper, Temper и Scream Aim Fire са предпоследните им изпълнения. Мат и компания показват професионализъм и без никакво отклонение започват да свирят Хита си Tears Don't Fall. Ей тук вече нямаше нито един, който да остане равнодушен, всеки показваше чувство, било то с пеене, плачене или широка усмивка. Час по-късно групата се оттегля от сцената.
Bullet for my Valentine

Междувременно събралите се 20 000 души подвикваме "ОСТАВКА!" и сред нас се намират хора с табелки я по врата, я в ръка, но нищо, най-важното е, че сме единодушни както по отношение на музиката, така и по отношение на управляващите. Здраве да е, спуска се огромното сиво - черно платнище и всички знаем какво следва: RAMMSTEIN!

45 минути и още няколко хиляди фенове по-късно се появява и германският секстет. Под звуците на Ich tu dir weh Тill Lindemann слиза (буквално) върху сцената в абсурдно розово кожухче, което обаче не му пречи да демонстрира мъжественост на степен максимална. За съжаление не чухме Seemann или Haifisch, липсваха и Engel и Amerika, но всичко е простено в името на разбиващото прекаране.
Но имаше неповторимо, оригинално, типично в стила на Rammstein шоу. Имаше безспорните хитове Du Hast, Feuer Frei, Mein Teil... надзърнахме къде ли не - под постелята с Mein Herz Brennt, в болните фантазии на групата с Bück Dich, в менюто на канибала с Mein Teil, в извратените кътчета на нечий мозък с Wiener Blut (на която аз лично си строших врата и изсипах значително количество коса)... Имаше от всичко по много.
След като немци ни разказаха играта с Ich tu dir weh, продължиха с Wollt Ihr das Bett im Flammen sehen? и купонът настана. Краката не докосваха земята, гласове се извисяваха, обстановката се нажежи, пригласяхме на Till, подвиквайки Ramm-stein! в такт с песента... Обещаващо начало!
Още с началните рифове на Keine Lust публиката избухна и се раздаде доколкото ѝ е възможно. Както и групата, разбира се - те показаха и актьорски таланти освен безспорните музикални. На Sehnsucht градусът се покачи значително и куфеенето продължи с пълна сила: хвърчи коса, викове се сливат един с друг, а Till Lindemann се опитва да ни запали с адските си ръкавици, бълващи огън.
Asche zu Asche. Сетете се какъв ритъм има тази песен и ще добиете добра представа какво беше пред сцената. Готова съм на бас да се хвана, че из околните квартали се е усещало какво се случва в центъра на столицата... А на сцената горяха микрофоните на Paul Landers и Richard Kruspe. Без спирка Rammstein започват да изпълняват взривоопасното Feuer Frei! и, разбира се, не минаха без огнедишащите маски.
Минутка да си вземем въздуха. Till се появява по престилка и с нож в ръката, за да изпълни Mein Teil, но това е само началото. Писъци и крясъци се сипят отвсякъде, докато Cristoph "Flake" Lorenz бива печен от зловещия готвач в казан. Лее се огън в най-буквалния смисъл. Вечерята е готова и следва още една малка почивка.
Кротко започва да се сипе мелодията на Ohne Dich, а сърцата на феновете се късат от мъка и радост едновременно. Ръцете се вдигат нагоре и започват да се поклащат в такт с песента, обстановката се успокоява. За кратко. Усещаме за какво идва време - за Wiener Blut. Страховитата история е разказана на сцената по още по-страховит начин, който за дълго ще остане в спомените на присъстващите. Willkommen in ein Wirklichkeit!
Фронтменът на хедлайнерите отново изчезва за момент, но само за да се завърне с огнестрелен лък. Изнася забележително светлинно шоу, пеейки Du riechst so gut.

Du riechst so gutТова съвсем не е всичко. За Benzin на сцената се изнася бензинова горелка, а също и един (заблуден) фен, който си умираше да се срещне с бандата. На Links 2,3,4 всички се тупахме в сърцата и подкрепяхме групата в изпълнението ѝ. Разбира се, няма как да минем без Du hast, на която отново едвам стъпвахме по земята. След интрото на Rammlied започна и Bück Dich; по време на това изпълнение обект на неизчерпаемия нагон на Till стана отново слабичкият клавирист. Върху него се изсипаха литри от "маркуча" на Lindemann, но той не посмя да роптае и дори лъсна почти по натура. Диалогът между публика и група се изостри, докато звучеше Ich Will и всички ние показахме на германци, че и ги чуваме, и ги усещаме. Уж си казахме довиждане с тях, но
зазвуча пиано версията на Mein Herz Brennt и нашите сърца наистина започнаха да горят ведно с музиката. Sonne и Pussy бяха последните изпълнения, като на Pussy вокалистът не пропусна да ни опръска с огромния си пластмасов фалос. Класика!
С този концерт Rammstein доказаха още веднъж защо вече двадесет години не слизат от върха на класациите: музика, шоу, техника, пироефекти, скандал, секс...

А фестивалът беше рай за меломаните, които успяха да чуят за пръв път у нас Hämatom, Enslaved и Bullet for my Valentine. Нямаме повод за оплакване - чухме от всичко по много!

MetalHall

Leave a reply

Още от MetalHall