Sheky & The BloodRain Live @ Polinero [28.12.2013]

Бях чел някъде, че рокендролът не е просто музика, а начин на живот и мислене. И че ако не можеш да го почувстваш поне малко в сърцето си, то той не е за теб. Е, сигурен съм, че в късната съботна вечер на 28 срещу 29 декември всички, които посетиха концерта на Sheky & The BloodRain в Polinero носят една голяма част от рок музиката в сърцето си. Верно, публиката не бе чак толкова многобройна, каквато по принцип се събира в този пловдивски клуб (причина за това са може би коледните и новогодишни празници), но пък за сметка на това бе качествена и истинска.

sheky

Някъде към полунощ Sheky и компания се качиха на сцената, а за начална песен бе избрана Мейдънската класика "Moonchild". Акцентът през вечерта обаче попадна върху една друга група - Whitesnake. Много хора смятат Дейвид Ковърдейл за най-великия глас в рок музиката (включително и аз), а Шеки бе решил да му отдаде една голяма почит точно тази вечер. Още в началото на концерта Ивайло (каквото всъщност е истинското име на Шеки) спомена, че има проблеми с гласа и че е на "50 % от възможностите си". Въпреки това, фронтменът на бандата се раздаде докрай, както го прави на всеки концерт - с много енергия, ентусиазъм и хъс + известна доза самоирония за развеселяване на публиката. Групата не изпълни нито една авторска песен, но пък за сметка на това, всеки кавър бе безупречно изсвирен, подплатен с неповторимото сценично присъствие на Sheky.

sheky

Това си пролича още в началото на вечерта, когато бандата заби една след друга две български класики - "Не така" на ФСБ и "Брадвата" на Ахат. На първото парче Шеки демонстрира удивително добри вокали, с които бе способен да разтопи сърцето на всяка една романтично настроена девойка, а "Брадвата" бе идеалното парче за куфеене със своите мощни рифове и барабани. Тук е моментът да спомена и двамата китаристи - Стефан и Димо, които се представиха на едно много високо ниво и украсяваха песните със своите увлекателни сола.

Иначе, в трибютът на Whitesnake имаше всичко - и "Here I Go Again", и "Crying In The Rain", и "Still Of The Night", че дори и "Take Me For A Little While" от албума на Ковърдейл с Пейдж...трудно е да се опише само с някакви си думи цялата емоция, която изпита публиката на тези парчета, затова ще спомена само няколко реда, които навярно биха били напълно достатъчни...а те са:

Can't keep away
Need you closer
Can't keep away, can't keep away, can't keep away
Oh, can't keep away, no
You gotta give me love
You gotta give me some lovin' everyday
Can't keep away, no

sheky

Но най-силният и емоционален момент настъпи, когато бандата засвири "Close My Eyes Forever" на Ozzy Osbourne, а на сцената се качи едва 15-годишна девойка, която влезе в ролята на Lita Ford и обра овациите на публиката. С това, Ивайло показа голямото си сърце и черта, която притежават много малко от родните музиканти, а именно - да направят така, че група и фенове да се почувстват едно цяло.

След това дойде време и за заключителните парчета за вечерта, а те бяха безсмъртните "Heaven And Hell" на Black Sabbath и "The Show Must Go On" на Queen, а концерта свърши така, както започна - отново с Мейдънска класика, този път - "Wasted Years". Това беше и последният концерт в Полинеро за тази година - един достоен завършек на 2013 г., а всички снимки от събитието може да видите по-долу.

ФОТОГАЛЕРИЯ

MetalHall

Leave a reply