PolineROOOCK Fest 2013

PolineROOOCK Fest 2013

Българската рок музика е жива! Въпреки че в последно време е оплювана и от свои, и от чужди, тя винаги ще намира място в нашето ежедневие, пък било и то далеч от светлината на прожекторите, където по принцип е пълно с фалшиви герои...Разбира се, няма как всички родни банди да правят качествена продукция и това е съвсем нормално, като имаме на предвид в каква държава и в какви условия живеем, но въпреки това все още се намират хора и групи, които да поддържат тази музика жива.

Доказателство за това е септемврийското издание на пловдивския PolineROOOCK Fest 2013, който продължи цели 4 дни - 12, 13, 14 и 15 септември. Фестивалът традиционно се проведе на Летния театър /Бунарджика/ и на него свириха 20 банди, като смело мога да заявя, че организатора на събитието - Владислав Ботев, се бе постарал да има за всеки по нещо.

ДЕН 1

Групата, която имаше честта да открие феста бе бургаската G.R.A.S.  Интересното при тази банда е, че тя е сформирана от бивши членове на Фанданго, които добиха известна популярност в началото на новия век. Новата група реши да изпълни както авторски парчета, така и кавъри, които да повдигнат настроението на публиката. В сетлиста попаднаха известни песни на Pink, Rihanna и Anouk, но изпълнени в рок аранжимент, а за финал бе избрана пинк-флойдската класика "Coming Back To Life".

Следващата група, която излезе на сцената бе Extremum, състояща се само от трима членове, като фронтдамата бе едновременно вокал и бас. Те избраха да наблегнат изцяло на авторска музика, която представляваше интересна смесица от модерен и алтърнатив рок.

Както и на всеки друг фест, с всяка следваща група, публиката се увеличаваше и дойде време за един от гвоздеите на вечерта - Elinor. Признавам си, не съм особено голям фен на Rammstein, но няма как да отрека, че станах свидетел на един от най-качествените трибюти на чужда банда у нас. Момчетата от Elinor забиха супер професионално най-големите хитове на немската индъстриъл машина /сред които "Du Hast", "Ich Will", Pussy и много други/ , изкараха доволно добър звук, а и освен това се бяха погрижили да има и специална хореография по време на концерта, дело на огнена група "Феникс" - представлението няма как да бъде описано с думи, за това вижте снимките от шоуто в края на статията!

PolineROOOCK Fest 2013

Следващата група, която която излезе на сцената бе Торнадо - една вече утвърдена банда, която с всяка следваща година се развива все повече и повече и най-важното,което е - прави качествена авторска музика.  Поради една или друга причина, обаче момчетата избраха тази вечер да представят само едно авторско парче /"Свободен"/, а през останалото време да отдадат почит на легендарните Whitesnake. Този трибют също се понрави на публиката, която с цяло гърло припяваше вечните хитове "Crying In The Rain", 'Here I Go Again", "Is This Love"...Тук е моментът да спомена, че накрая на концерта стана ясно, че вокала на групата Ники от няколко дни бил с болно гърло - факт, който странно ме учуди, тъй като фронтменът на бандата през цялото време се раздаваше на макс - нещо достойно за уважение!

Като главни хедлайнери на вечерта излезнаха добре познатите лица от Ахат /макар че в програмата за феста те бяха написани като "Denis And Friends"/. Началото бе култово - всенародния любимец Шеки изскочи на сцената и заби хеви-метъл класиката "Breaking The Law", след което отстъпи мястото си на Звезди. Бандата редуваше както авторски парчета от култовия албум "Походът", така и кавъри на чужди банди, които да наелектризират до краен предел публиката. Очакваният и логичен завършек на вечерта, естествено бе с "Черната овца" - един метъл химн, който ще бъде актуален, дори и след още 25 години.

ДЕН 2

Първата група за деня бе Riffeljack - една интересна и симпатична банда, която поне според мен, заслужава да се чуе и на техен, самостоятелен концерт. Момчетата наблегнаха основно на авторски парчета, като за цвят имаше съвсем малко кавъри. Стилът на групата бе смесица от алтърнатив и ню метъл, а вокала на бандата показа завидно сценично присъствие, въпреки малкото хора в началото на деня.

Следващите, които излезнаха на сцената бяха Der Hunds - една банда, която постепенно се утвърждава на родната сцена и печели симпатиите на все повече хора. Стилът бе подобен на предната група - алтърнатив/пост гръндж, а музиката - само авторска.

Третата група за вечерта бяха Madrake, който дойдоха от съседна Гърция. Момчетата представиха на публиката предимно авторска музика и по-специално парчетата от първия си албум "The Damage Is Done". Личеше си, че стилът на бандата е силно повлиян от класическия хеви/пауър метъл  и може би за това по едно време гърците решиха да забият и два кавъра на Dio и Motorhead.

Към края на концерта на Madrake заваля силен дъжд и това накара някои хора да си тръгнат, а други да търсят подслон под чадърите на сухо, докато най-закоравелите фенове напук на лошото време, избраха да застанат точно пред сцената за следващата група - Crashbrake. Адски трудно ми е да опиша музикалния им стил, но ако трябва да използвам една дума, то тя би била..."метъл". С визия, наподобяваща нещо средно между Slipknot и анимационните герои Power Rangers + специално изготвена хореография, групата определено направи впечатление. И тази банда реши да заложи на авторска музика, но това сякаш не беше от чак толкова голямо значение, като се има на предвид наличието на пиротехническите ефекти, че дори и на една сексапилна млада дама, която се появи по едно време на сцената и започна да танцува на специално изграден пилон.

Дъждът продължаваше да вали стабилно, но най-големите ентусиасти останаха и за гвоздея на вечерта, а именно - сборната европейска формация Purpendicular, която беше подготвила най-доброто от великаните Deep Purple. Въпреки лошото време, бих казал, че групата се раздаде на макс, изпълни професионално избрани класики като "Smoke On The Water", "Black Night", "When A Blind Man Cries" и много други. Като ревностен почитател на Дейвид Ковърдейл, нямаше как да не усетя липсата на хитове като "Soldier Of Fortune", "Burn" или "Mistreated" и може би това беше единствения минус на бандата. Накрая на концерта като благодарност към всички, които останаха, групата реши да покани публиката на сцената, където феновете можеха отблизо да видят музикантите и да куфеят заедно с тях, а шоуто завърши с "Highway Star" и "Hush".

PolineROOOCK Fest 2013

ДЕН 3

Денят започна с Acoustic Corporation - една интересна група, която включваше музиканти, свирещи на духови инструменти като тромпет и кларинет. Това помогна за допълнителния колорит на бандата, която вкарваше в своята музика елементи на блус, джаз, че дори и ска.

Втората група за вечерта бе Хоризонт. Квартетът заложи на класически хард рок, изпълнен както с авторски песни, така и с кавъри, а влиянието на банди като Сигнал и Щурците бе силно забележимо, още повече, че по едно време зазвучаха хитове като "Среща" и "Две Следи".

Третата група, която се изяви на сцената бе Докторс' Гого Бенд. Врачанските веселяци, които са известни най-вече с купонджийските и на места откровено пиперливи текстове на своите песни, успяха да вдигнат публиката на крака. Освен с ''трапезния си врачански пънк", бандата направи впечатление и с нежната балада "Ти", с което показа, че може да прави и лирични неща. Друг е въпросът, че Докторс Гого Бенд не един път са казвали, че предпочитат да не се взимат на сериозно, в което няма нищо лошо, тъй като явно се намира публика и за такъв тип музика.

След врачанските пънкари, дойде време за една още по-купонджийска банда, а именно - Обратен Ефект. Кольо и компания бяха на добре познатото високо ниво и благодарение на „метълизираната-си-етно-ска-с-ретро-пънк-мотиви“ накараха доволно количество хора да слезнат долу пред сцената и да куфеят заедно с тях. В сетлиста присъстваха всички хитове на бандата, включително „Ще и бия шута“, „Моля ви мадам“, „Марче“, „Кольо пияндето“, както и най-новото парче „Полет“.

Последни за вечерта останаха румънците от The R.O.C.K., които бяха приготвили най-доброто от репертоара на култовите AC/DC. По подобие на колегите си от Purpendicular, и тази група не остави съмнение в професионализма си и освен, че изпълни хитове като “Thunderstruck”, “Highway To Hell”, “Whole Lotta Rosie” и много други, показа и приятелско отношение към публиката, като пример за това бе соло-китариста на бандата Ник Байдин, който слезна от сцената и свиреше своите сола съвсем близо до феновете. Накрая на концерта румънската банда бе изпратена с бурни аплодисменти и с надеждата, че скоро пак ще стъпят на българска земя.

PolineROOOCK Fest 2013

ДЕН 4

Последния ден от фестивала бе запазен само за блусарски групи, а началото бе дадено от Boko Blues Band. Триото показа завидни музикални умения и особено соло-китариста Борис Сотиров, който импровизираше със своите сола, в които се забелязваха влияния на блус класици като Stevie Ray Vaughan, Joe Bonamassa и Robben Ford.

Втората банда – Blues Traffic продължи в същия дух, като различното при тях бе, че групата се състоеше от още един китарист и така двамата шестструнници – Божидар Банов и Иван Пейчев се редуваха да свирят солата на песните.

Дойде време и за пловдивския любимец Румен Куртев, познат още като Джимара, и неговата банда Jimmy’s band. Както се вижда и от името, соло-китариста е повлиян основно от Джими Хендрикс и смело мога да заява, че в някои моменти имах чувството, че на сцената свири някакъв далечен, белокож братовчед на блус легендата. И въпреки, че наблегна предимно на авторска музика, краят естествено беше запазен за вечната класика “Voodoo Child”, която обра аплодисментите на публиката.

Следващата банда едва ли има нужда от представяне, но все пак – групата, която винаги ще остане като символ на промяната след събитията у нас в края на 1989 година, групата, която проправи път на другите блус банди в страната и направи този стил популярен, а именно – Подуене Блус Бенд, начело с Васко Кръпката. Адски много уважавам Васко и като човек, и като музикант и съм щастлив от факта, че макар и за кратко, успях да се докосна до тази личност и дори да си направя снимка с нея. Защото музиката, която твори „шофьорът на оркестъра“ (както той сам се нарича) е уникална – както весела („Няма бира“, „Буги-Вуги Цяла Нощ“), така и тъжна („Кучето На Крайния Квартал“, безспорния евъргрийн „Ден След Ден“)…освен за вечните си хитове, Васко намери време и за някои нови парчета като например „Няма Връщане Назад“, което влезна и в саундтрака на българския филм „Джулай“.

PolineROOOCK Fest 2013

Въпреки логичните викове „Още, още!" (да, аз също виках) Подуене Блус Бенд отстъпи място на последната група за вечерта – Little Big Band. Тази банда е подгрявала Led Zeppelin и Gary Moore – факт, който може би отбягва на широката публика. В последната вечер от феста Божидар Тонев, известен като Попа, и компания показаха защо точно те са избрани да подгряват концертите на тези величия – още с началната зизи-топ-ска класика “Sharp Dressed Man” групата накара публиката да куфее. Последваха още блус парчета и импровизации, а кулминацията настъпи когато прозвучаха класиките „Red House” и “Hey Joe”.  И сякаш това не бе достатъчно и главния виновник феста да го има – Владислав Ботев, накара всички банди да излезнат на сцената и да направят един импровизиран блус джем,а вечерта завърши с “Hoochie Coochie Man” и „Да живее рокендрола“.

PolineROOOCK Fest 2013

Като заключение мога да кажа че се получи един страхотен фест, изпълнен с много готини банди (и много бира, разбира се), които показаха, че има смисъл да се твори такава музика, най-малкото заради всички хора, който дойдоха да ги подкрепят. Силно се надявам летвата да се вдигне още по-високо и на следващия PolineROOOCK Fest, и в крайна сметка Пловдив да си възвърне прозвището „Рок столицата на България“.

Всички снимките от феста можете да видите тук.

MetalHall

Leave a reply