Nameless Day Ritual, Terminal 1- 25 февруари 2016

Четвъртъчно. Следобедното слънце се е скрило и откровено си е студ. Запътвам се с бодра крачка към Терминала. Вълнувам се, защото Namеless Day Ritual имат промо! А това промо го чакам още от концера на Karnivool, когато чух пловдивската банда. И тъй - бързам си бавно и нямам търпение! Прави ми впечателние, че Терминал 1 е полу-празен. Дори това обаче остава на заден план.

Съвсем леко закъснение за началния час, но нищо фрапантно. Малко ми е тъжно, че клубът продължава да е полу-празен. Това няма да ми прецака кефа, но ми става едно неприятно...
This Burning Day подгряват за пловдивчани. Въпреки малобройната публика, бандата както винаги дава всичко от себе си! Вокалисът - Калин е като на пружина - подскачане, мятане напред-назад. И всичко със зареждащ ентусиазъм! Дори по-киселите придошли си тактуват в ритъма на песните. This Burning Day свирят няколко песни от предстоящото си EP, което вече си има и дата за собствено промо, а именно: 26 март в B-side на Mixtape 5. Музиката е динамична, зареждаща, с щипка електроника тук и там, в добавка към тригласните вокали(!).

Това, което за кой ли път ме дразни - и не бих го скрила - е фактът, че на пореден концерт не чувам абсолютно нищо от китарата. Знам, че е там - виждам китариста, да му се не знае! Но само в едни кратки сюблимни моменти чувам какво се опитва да прави.

Е, не можеш да имаш всичко все пак....

И излиза Ася...

Nameless Day са на сцената.

Винаги съм се чудела как Ася Катранджиева - вокалист на бандата е същевременно толкова дребна и нежна, а вади такива страхотни височини и дори прекрасни дрезгави скрийм вокали.
Ти да видиш.

Харесвам Nameless Day Ritual. Имат си нещо свое. Кратко представяне и се впускане в албума с доста символичното заглавие “Birth”- определено в този момент на сцената се „ражда“ нещо. И то е прекрасно. Започваме плавно, прогресивно, малко Deftones, малко Ася. В определен момент само с глас това невинно девойче ти забива юмрук в корема и цялата композиция се превръща в бесен метъл - чист, груб и жив.

Песните преливат като приливи и отливи една в друга. Аз си пия водата за 2.50 лв. (тъжно е, знам) и се хиля леко глуповато. Защото съм щастлива. Защото “Birth” го чаках с и нарочно реших да го чуя направо на промото.

Което може би беше и грешка.

Още един момент, в който звукът тотално прецаква нещата. Аз съм слушала NDR и преди. И знам, че този глас и този звук, не са от най-чистите от техническа гледна точка и определено не звучат както трябва.

Затова си пуснах албума вкъщи. Това май по принцип е най-добрият начин да го чуете. Не ми се куфее, когато го слушам. Просто ми се зяпа в тавана и ми се гледа в точка. Мозъкът ми се изпразва и се оставя на музиката. И толкоз. Албумът свършва. И хем ти е тъпо, че е свършил, хем искаш още, хем се радваш, че главата ти си е на място.

И концертът свърши. Който чул, чул - другите да си го пуснат вкъщи.

Навличаме си якетата и се запътваме да си ходим. Навън продължава да си е студено, но на мен ми е едно такова топло на душата.

Щастлива съм, че видях пловдивчани. Трябваше ни една такава банда. И тя се роди. Надявам се всичките им бъдещи проекти да ми докарват мозъчно размекване.

Стискаме палци на Nameless Day Ritual!

И за финал:
Show me your eyes,
speechless I stand...

Пускайте си албума и зяпайте в тавана...

Adis

Leave a reply