John steel – Freedom /2014/

JS са създадени през 2007 година, но издават дебютния си албум едва през настоящата 2014. При това издадоха един доста амбициозен запис, който се след време има шанс да се превърне в класика и по качество на музика, и продуциране не отстъпва на западните образци. Казвам амбициозен, тъй като още в дебюта си хеви-метъл надеждите не привличат като гост вокалист кой да е, а самия Блейз Бейли, работил за кратко с легендите Iron Maiden. Ход, който сам по-себе си е донякъде малко рискован. В случая резултатът е повече от добър! "Freedom" ни предлага 9 страхотни и нахъсани хеви-метъл парчета с перфектните вокали на Бейли и Bogoljub Manic, придружени от виртуозните инструментали на останалите от бандата.

524334_10150329040409959_1749589385_n

Първото нещо, което се набива на уши, е, че песните са различни, оригинални и разнообразни. За огромно наше щастие синдромът на безкрайните повторения и еднаквите рифове е избегнат на 100 %.

Още с първата композиция "War" момчетата ни показват как се коват здрави рифове. Песента е дълга едва 2:18 минути и противно на дължината си звучи повече като прогресив, отколкото класическо хеви. Ролята й е по-скоро встъпителна. След нея идва ред на едноименнта "Freedom". Тя е среднотемпова  и при нея най-характерният елемент са китарите, които напомнят на късното творчество на Maiden. "Change" е под три минути, но за това време успява да ни покаже защо метъл музиката е толкова велика. Кратка, ударна и директна песен, с умопомрачително соло в средата, което се разгръща почти до самия край.
"The crow" притежава може би най-здравата интродукция в целия албум. Песента е с изключително епични вокали, много разчупени и интересни китари.
"Voice of Sorrow"- композиция, дълга над пет минути, през които чуваме всчки присъщи за стила елементи.
До този момент сякаш барабаните бяха оставени на задаен план, но с "Voice of Sorrow" нещата малко се променят. С няколко думи можем да кажем, че тази балада е една от най-силните, ако ли не и най-силните песни във "Freedom".

"Nightmare" – бързи рифове, средно темпо, агресивни вокали, барабани, приличащи повече на топовни залпове, китарни сола, способни да ни накарат да настръхнем. Тук най-интересната част е, че Блейз Бейли казва няколко пъти „кошмар” в самия край на песента на развален български. Подходът при композирането при "Evil Sye" е напълно различен от останалите песни, поне според мен. Звученето е по-алтернативно, не толкова агресивно и директно. Последната песен от албума /казвам така, защото същинският край се поставя от кавър версия на Nephwrack/, "Angel" е една уникална балада, която може да мине за едно от най-добрите попадения в целия диск. При нея вокалната линия е леко отнесена, инструменталната част приглушена и агресията, с която сме свикнали от първите седем парчета, тук липсва. Кавърът, за който споменах малко по-рано, не се различава особено много от оригинала. Мисля, че цялостният продукт би изглеждал завършен и без него. Въпреки това трябва да призная, че версията на John steel ми допада повече от тази на Nephwrack.

В заключение ще кажа, че албумът наистина е стойностен и си струва да бъде чут от феновете на Heavy Metal-а. Да, както всичко в живота, така и албумът си има  добри и лоши страни, но добрите за щастие са много повече от лошите. Разнообразен е, звучи адекватно спрямо музикалната сцена през ХХI век. Пожелавам на групата успех и още много добри албуми като този!

 

Оценка: 8.5/10

MetalHall

Leave a reply