Jimi Sobara: Ако всички, които слушат Рок в света скочат едновременно, ще изместят Земята от орбита.

Един от най-добрите български китаристи през последните години е Jimi Sobara. Занимаващ се от невръстни детски години със свирене, минал през множество групи и стигнал до солова кариера, Джими освен виртуоз е и много креативен като музикант - от 2009 до 2013 година издава четири, и то много стойностни инструментални албума - нещо изключително за български музикант. В момента работи върху нов, все още неозаглавен проект. С оглед досегашното му творчество,  обосновано очакваме, че най-доброто от него тепърва предстои, тъй като той непрекъснато се развива в посока и на китарна техника и на нови търсения, а вселената на китарното изкуство, подобно на истинската, постоянно се разширява, без изглед някога да спре... 

На колко години си и от каква възраст се занимаваш с китара?

В момента съм на 35 години и се занимавам от 6-годишен с китара.

Кои групи и китаристи са ти любимци?

Queensryche, Fates Warning, Conception и Lethal. Мисля, че те ме изградиха като личност. С течение на времето започнах да обръщам внимание и на класическа музика. Любими китаристи - имам такива почти от всеки жанр, в който китарата е фактор, но най-близо до себе си винаги съм усещал Steve Vai, Joe Satriani , Vinnie Moore и Buddy Guy.

Как стигна до концепцията за солови албуми?

За първи път на 16 години влязох в студио с група, за да запиша инструментално рок парче, което се казваше "Есенни дъждове", въпреки че по това време свирих с друга група и дори по нощни заведения с по-големите музиканти, които ме качваха на сцената, за да изсвиря инструментално парче, импровизирайки го на момента.Представяха ме на публиката:  "Сега това момче ще ви изсвири отново една пиеса на Моцарт". Тръпката от това да виждам, че мога да радвам и забавлявам хората с инструментална музика и с китара си беше огромна, така че това стана един ден, естественно след свирене с много групи и формации. Това е за мен, а и човек трябва да намери и прави нещата, в които се чувства комфортно и са за него,защото само така може да бъде 200 процента себе си, а публиката винаги усеща това.

Ясно е, че положението ти на соло музикант ти дава много предимства, като пълна творческа свобода, не се съобразяваш с ничие друго мнение относно композирането и ангажиментите си. Но дали ти отнема нещо и какво е то?

Може би ми отнема чувството да общувам и обсъждам идеите си и с още някой друг. Когато съм бил в групи и формации това нещо го има, комуникацията с другите музиканти, това е зареждащо, а сега това усещане при мен го няма, сега просто общувам с други неща, с природата, с вътрешния ми свят, имам много време да се вслушвам в него както никога до сега.

js2

Все пак допускаш ли възможността да си член на група или да създадеш собствена такава с пълноправни музиканти?

Не допускам, а възнамерявам да създам такава, тъй като доста време се вманиачих само в студийна работа писане и записи.

И пак в тази връзка: не ти ли е трудно да се справяш чисто технически с концертните си изяви съвсем сам?

Не, защото навсякъде откривам приятели, а и не е важно дали ми е трудно, или не, важно е хората да са доволни, защото в крайна сметка само това има значение за мен.

Множеството български рок групи и изпълнители с дори двайсетинагодишни кариери не издават по четири албума. Как успяваш да си толкова продуктивен и като композитор, и като звукозаписна дейност?

Много работя, а и ми се е превърнало в начин на живот.Когато човек изпитва необходимост от нещо да прави, той го прави, когато си жаден - искаш да си утолиш жаждата,а при мен е, че аз винаги съм жаден.

Кой от албумите ти по собствената ти преценка се е получил най-добре?

Може би този, върху който работя в момента.

Албумите ти звучат компактно поотделно, същевременно и всеки си е в твоя ясно различим стил. Има ли концептуални сюжети в записите ти?

Всички са концептуални и различни един от друг, те са като книги за мен, песните в тях са отделни разкази.

Какви творчески търсения и настроения имаше при последния си албум Fight Of The Beauty и доволен ли си от крайния резултат?

Той е изключително експериментален и няма нищо общо с другите, които спазват до някаква степен класическа форма на изразяване, хората очакваха да чуят нещо като от първите ми два албума, но аз исках да направя нещо коренно различно, може би леко да ги шокира.
С този исках да счупя формата на хиляди миниатюри смело с главата напред, да счупя огледалото докато при останалите грижливо пазих да не се одраска никъде, за мен стана картина,която съм нарисувал с първична и сурова емоция, чиста форма експресионизъм.

Лесно ли протече записа, някакви проблеми от творческо или техническо естество?

Всъщност бях много изтощен след него до краен предел, исках да отида някъде в планината, на тишина, където само да спя с дни и да чувам само тишина, а когато отидох до морето, седнах на една пейка и го гледах с часове. Мисля, че това ме зареди отново.

Как протича творческият процес при JIMI SOBARA от зараждането на идеята до приключването на записа?

Идеята на песента се ражда преди да седна да я пиша и записвам, в някакви преживявания в подсъзнанието.
Много е важно и ключово при мен е какво преживявам, виждам и усещам с какви хора общувам и срещам. После музиката излиза сама, понякога процесът е тежък,  понякога не, но ме изсмуква психически и физически, защото оставам цялата си енергия в песента, смятам дори че всяка една трябва да бъде една твоя малка смърт, да и оставиш част от жизнините си сили и да я подариш на хората, защото само така слушателя може да усети посланието и информацията, която му даваш,  и магията помежду ви да се случи. Аз нямам навик да почивам по време на процеса, тъй като не искам да го прекъсвам и разсейвам. След приключване на записа се чувствам спокоен, но и малко тъжен, защото пътуването в дадената песен е свършило, а докато я пишеш, живееш буквално в нея и тя в теб, това усещане е изключително и допускам, че съм се пристрастил към него.

Съвсем наскоро беше премиерата на видеоклипа ти Silent Revolution. Кой засне клипа и на какви дестинации снимахте?

Наско ди Стефано го засне, снимахме край една стара сграда и на железопътни линии, както и танца на Петя Божинова към него в Студентина.

По каква причина избра за клипа песен от стар албум? Не беше ли резонно да направиш още един от последния албум?

Мисля, че е много силно емоционална, а и винаги съм искал да заснема видео към нея, но се случи сега.

Върху какво работиш сега? Някакви непосредствени планове за концертни участия и творчески проекти?

Работя по нова музика, която е за трио, тъй като все още не съм правил това. Обичам да правя неща, които не съм правил, след което ще се свържа с други музиканти, за да ги свирим на живо, а за проекти винаги съм отворен почти всякакви, понякога и те сами те намират. Обмислям песен на български език и може би това ще следващото нещо, с което ще се захвана.

Каква беше първата ти електрическа китара и как се сдоби с нея?

Черна Кремона, отидох до фабриката и си я купих директно от там, свирих денем и нощем с нея.

Сигурен съм, че в момента имаш поне няколко китари, но коя ти е любимата от тези, които притежаваш, и защо?

Сега свиря с Епифон, но имам един Корт, влязох в музикален магазин за струни, но си купих тази китара, оставих всичките си пари за нея дори не ми стигнаха, но хората в магазина ми направиха такава финансова отстъпка с желанието да я имам, че направо ми я подариха, бях щастлив, истински щастлив, тази китара я обичам страшно много.

Програмист, или китарист? Технологиите все повече навлизат в правенето на музика. Смяташ ли, че има вероятност в обозримо бъдеще изцяло да изместят натуралните музиканти и инструментализмът в класическия му вид да остане в миналото?

Абсолютно не, новите технологии са помощни средства и един по-удобен начин за работа, едно време Битълс са записвали,  наредени в кръг, свирейки и пеейки около един микрофон, днес това вече не е необходимо, защото методите на работа се променят и еволюират с времето, което е нормално. Дори напротив, смятам че трябва да се придържа максимално възможно до натуралния и естествен звук на природата.

js4

Коя беше първата група, в която си участвал?

Скай, тя беше само от мен и барабанист, но по-сериозната, вече по-късно, се казваше Авангард. С нея успяхме да запишем осем песни на български език и свирихме къде ли не.

Какво ти е усещането, когато излезеш на концерт?

Покой, само там се чувствам най-добре, ако трябва да бъда честен.

Твоето мнение за сегашното положение на българската рок сцена?

Има доста голямо и интересно раздвижване, тъй като имаше един период, в който бе в застой. Сега мисля, че отново набира скорост да бъде това, което трябва да бъде.

Какво според теб е бъдещето на рок музиката в световен мащаб?

Ще се трансформира постоянно, смесвайки се с различни други стилове, докато не ескалира до момента, когато ще се върне отново към класиците в рока.

В заключение: какво за теб е рокът - не само като музика, а и като социално явление, мироглед и начин на живот?

Свобода, Бунт, Семейство, Приятелство. Това е музика, която обединява хората, и не мисля, че е съществувало нещо в света, което да ги е обединявало повече, без значение различията, прави хората щастливи, дава им надежда и смъсъл и ги сплотява, а какво по-хубаво от това. Ако всички, които слушат Рок в света, скочат по едно и също време, ще изместят Земята от орбита.

Благодаря!

аз Благодаря!:)

 

js3

 

MetalHall

Leave a reply