IVR-Soul Confession 2014

IVR все още е слабо познато име на българските фенове, бандата съществува от средата на 2014-та година, създадена е в Пловдив, а основното действащо лице е Иван Русев. В записът вземат участие Васил Валчев като аранжор, Диана Комитова, която е вокал в песента "Душевна изповед", Спас Марков е на барабаните, а китарата е поверена на Георги Кушлев (и двамата от Krossfire).

Първото нещо, което ще ви направи впечатление, когато си пуснете диска е, че звукът е на световно ниво. Албумът е записан в популярното студио F1 Sound Records, а мастерингът е дело на Колин Дейвис и е осъществен в Империал Мастеринг Студио – Калифорния. Ако искам да съм исторически коректен, съм длъжен да отбележа, че това не дебютен албум, в пълния смисъл на думата. По-точно става дума за преаранжиран, презаписан, пресмесен и премастериран запис от 1996 година, на една от първите траш групи в България - Експлорер.
10565225_362037770624518_3247279916992111039_n
Нека се върнем на IVR. Както вече споменах, звукът е на отлично ниво, изключително чист.

Soul Confession започва с Biostress, парче с подчертан прогресив/траш характер. Отлична рифова част, кратки, но ударни сола и професионални вокали. Нещо като по-лека и китарно-ориентирана версия на Pantera.

The Seeker of death е малко по-различна. Открояват се някои елементи присъщи за Power Metal-а, основно при вокалите и китарните мелодии. Атмосферата е по-различна и звучи епично.

Black war е малко по-тежка от предходните две композиции, на места звучи като типична Pantera с привкус на Sepultura, с тази разлика, че в нашия случай вокалите са чисти и много по-мелодични. Припевът е много силен и се запомня лесно.

Спрямо останалите песни The Glass е много по-различна и дори малко нетипична за групата. Тя е бавна, баладична, с лирично пеене и приятен акустичен инструментал.

Dreadful Omen отново „втежнява положението”. Започва с бавен, тежък риф, след него ни атакува мелодия с онова прогресив/траш звучене, за което споменах преди малко. Самата песен звучи малко по-модерно и разчупено.

Taking Blame ни изненадва с високото ниво на  техничност. Безспорно най-техничният трак от целия запис. Има всичко хубаво събрано на едно място - бързина, техничност, агресия, тежест и добро пеене.

До известна степен Hatred is the power of war прилича  на Taking Blame, с тази разлика, че тук темпото е доста по-интензивно.

Изданието завършва с едноименнта балада  Soul Confession. Прекрасна акустична композиция, която започва с красива мелодия на акустична китара. В баладата е включено и пиано, което лично мен ме изненада. Не съм очаквал, че група звучаща по подобен начин е способна да запише толкова нежна и красива песен. Няма и следа от тежките рифове и брутални барабани.

10411200_370898466405115_7372587970933453518_n

   Soul Confession е едно много добро издание, което има възможност в по-голямата си част да се хареса на фенове на по-old school звука. Всички парчета са технични и на ниво, вокалите са професионални, а в съчетание с траш-прогресив-power звучи повече още по- добре.

 

Оценка: 7.5/10

TagsIVR
MetalHall

Leave a reply