ITSI разказват за новия си албум "Engur"

Имах удоволствието да разговарям с Милко и Тони от ITSI! Те ми разказаха подробности около новия си дългосвирещ албум "Engur", както и интересни факти от историята на групата!
Огромни благодарности за отделеното време и внимание!

Здравейте, ITSI! За първи път имам удоволствието да разговарям с вас. Бихте ли представили групата и малко от нейната история?

Здравей! Ние сме ITSI от София, а като стил може да се определим като Experimental Death Tech Metal банда. Групата е позиционирана в София. Mузикантите в бандата буквално са от всички краища на страната. Това са: Павлин Николов от Добрич, Димитър Василев от Бургас, Милко Дюлгеров от Сливен, Ивайло Венциславов родом от Перник, Ростислав Трифонов от Добрич и Антон Димитров от София.

Името ITSI е абревиатура от имената на музикантите в групата преди да се измени състава. Защо не сменихте името си след промяната?

Тони:

Вече бяха минали няколко години, през които наш вокал беше Иво Хаджийски, имахме издадено ЕP , доста направени концерти в София и страната. Когато настъпи първата промяна, наистина имаше момент, в който се колебаехме дали да не сменим името, но в крайна сметка стигнахме до извода, че вече имаме някакъв изминат път с това име, път с положителни емоции за нас и решихме да продължим със същото име. Както и по- нататъшната ни история показва, през годините в бандата се смениха доста хора, все интересни музиканти от родната сцена. И след всяка промяна, след всяко напускане или идване на нов музикант, все по- категорично си оставахме зад това име. То е символ на нашето постоянство, на желанието да творим, на желанието на хората свирили и свирещи в бандата, да правят музиката, която излиза с името ITSI. Благодарни сме на всички, които са оставили своя отпечатък през годините и са допринесли със своя труд за реализацията на бандата.

Всички знаем, че е трудно да си музикант в България. Как успяхте да се преборите цели 12 години? Какво ви дава сили да продължавате да творите?

Тони:

Основните и най- важни неща са: сърцето, желанието, любовта към музиката. Музиката е в нас, тя излиза от нас, ние живеем с нея и живеем за нея.

През 2007г. се появи дебютният ви албум "The Diary of a Psycho", а през 2012г. "Last Days". Какво ви вдъхнови при създаването им? Кое е парчето, което и до днес остава ваш фаворит?

Тони:

Периода тогава беше много забавен, постоянно правехме репетиционни къде ли не, само и само да свирим заедно всяка една свободна минута. Свирехме, правехме парчета и накрая решихме да ги запишем. Къде на шега, къде на сериозно, албумът си го записахме и го издадохме. Промоцията му беше много приятно изживяване. При "Last Days" нещата се получиха малко по- различно. Създаването му се разтегли повечко във времето, през петте години от първия до втория албум работихме по- дистанционно, репетициите бяха по- редки, но затова пък много по- организирани. През този период в групата се включиха музиканти като Желяз Железов (барабани), Петър Братанов (Китара) и Боян Карамфилов(бас). Трудно бихме могли да посочим парче фаворит. Всяко едно от тях има своята собствена емоция и своето собствено приключение.

Милко:

Моето любимо парче от предните два албума е "Rain". Всеки път, независимо дали на репетиция или на концерт, потъвам в него, въпреки че парчето е мислено преди аз да се присъединя.

В началото на месец март представихте и третия си дългосвирещ албум -„Engur”. Разкажете ни малко повече за него. Защо решихте да заложите на повече тежест и бързина в новия материал? Как се прие това?

Тони:

Въобще не бихме казали, че сме заложили; този начин на свирене винаги е бил много присъщ за нас, останалите музиканти от първоначалния състав. Стилът и начинът на свирене винаги се е получавал от музикантите, които сме правили парчетата през съответния период, всеки един музикант има своя маниер и своя почерк. Предишните барабанисти, основно Светослав Радев и, разбира се, Желяз Железов, имаха своя маниер, начин на свирене и виждане на парчетата и затова те звучаха по свой собствен начин. Със сигурност имаха тяхната тежест, груув и финес. С идването на Павлин Николов (барабани) нещата много бързо тръгнаха в другата посока и съответно много бързо всичко се намести така, както го чуваме в „Engur”. Музикантите от последната вълна- Димитър Василев(Китара), Милко Дюлгеров (вокали) и Ростислав Трифонов (програминг), дойдоха и се включиха със своите разбирания и идеи, и когато всички тези фактори се обединиха и заработиха като едно, се получи това.
Помежду си, често стигаме до извода, че всички сме имали нуждата и желанието да създадем нещо такова. И в този момент ние създадохме такъв албум, това е резултат от общите идеи и влияния на музикантите, свирещи сега в бандата.

Вашето посланието в „Last Days“ се фокусира върху идеята за свръхматериалните ценности, които погубват хората. Какво е посланието, което искате да предадете с последния си албум?

Тони:

С този албум искаме да изразим разбиранията си, че възприятията и отношенията са много по- извисени и като цяло са много над тези свръхматериални ценности. Този албум алармира хората да отворят сетивата си, да прогледнат, да осъзнаят, че са една миниатюрна част от огромната вселена и че дребните материални неща, за които са готови на всичко, са едно огромно нищо на фона на могъщия вселенски ред и мир.

Милко:

Има и голяма нотка разказвателен момент. Текстовете са пряко свързани с музиката и артуорка. Има доста „скрити“ послания. Скрити в кавички, защото те са там и само се иска да се оставите на музиката, с едно око да прегледате текстовете и да погледате плаката, и вече няма да са скрити.

Обложките и на трите диска предизвикаха голям интерес. На кого беше идеята за тях и кой „е виновника‟ за направата им?

Тони:

На първите два албум арта е дело на стария ни вокал Димитър Георгиев, арта на Енгур е дело на екип от млади и талантливи хора, като основната заслуга е на новия ни вокал Милко Дюлгеров.

Милко:

Плаката разказва за събитие. Стилът, в който е нарисуван, цветовете, атмосферата и нещата, които са описани на него, всичко е концептуално. Около нас постоянно се случват неща, а ние не виждаме, защото са зад гърба ни, не чуваме, защото сме с тапи в ушите и не усещаме, защото сме откъснати от истинската си сетивност, но светът се върти и събитията са навсякъде. Арта е нашата интерпретация на едно събитие, което се разказва с музиката в този албум.

itsi-engur

През всичките години сте имали множество концерти и участия във фестове като „Sofia Brutal Fest II” 2011г., „Wild Child Rock Festival” 2012г. и „Fight for March” 2014г. Какво е усещането да си част от такова голямо събитие?

Тони:

Винаги, когато свирим усещането и емоциите са прекрасни. Има български банди с много по- голям концертен опит от нас. Смело може да си признаем , че едно от слабите ни места винаги е било малкото концерти, които правим. Истината е, че последните няколко години имаме по не повече от 5 - 6 концерта на година. Да, наистина всеки един от тях сам по себе си е страхотен. Но може би заради многото преходи и промени последните години, така и не съумяхме да направим един сериозен цикъл от концертни изяви в страната и чужбина. В едно нещо обаче сме категорични- концертите може да са рядко, но винаги се стараем да са запомнящи се и на абсолютно най-висoкото ниво, на което сме способни.

Някой от тези фестивали ли е най-запомнящото се участие, което сте имали, или имате друг любим концерт?

Милко:

Всяко участие е специално за нас, но миналата година имахме участие в Перник, с група Twist, и стана голям купон. Имаше всякакви хора, но всички заедно прегърнати скачаха, крещяха, блъскаха се и се прегръщаха. Най-отпред имаше една мадама с коса до земята и на всяко нейно размахване хапвахме, вадехме от очи и между струни; беше доста готино и атмосферата беше много приповдигната.

Какво да очакваме от вас в бъдещ план? Скоро можем ли да ви чуем и видим на живо?

Тони:

Първото нещо, което искаме да осъществим след излизането на албум, е представянето му на родна земя. В момента организираме дати и ще направим една обиколка в по-големите градове на България. Следващата стъпка, която сме си заложили- е реализирането на видеоклип. Същевременно не спираме да композираме. Едно вече сме си изяснили сами за себе си...не ни бива много в правенето на големи турове и да си осигуряваме по 50 концерта на година. Истината е, че вече нямаме търпение да започнем работа по следващ албум. Имаме много демо материал, който взаимно много ни мотивира. Вероятно концертите пак ще си останат 5-6 на година, най- много да ги вдигнем до 15, но за сметка на това, ще се постараем да предложим на любителите на тази музика все по- интересни материали и със сигурност ще се постараем да са на все по- високо ниво.

Tagsitsi
MetalHall

Leave a reply