Интервю с Пламен от Project Arcadia

След като представихме групата в сайта ни, вашата сянка успя също и да вземе интервю от единият китарист пламен, за да има още интересни неща, които можете да научите за групата:

Първо искам да Ви благодаря още един път за отделеното време! Бихте ли ни се представили? С кого по- точно ще кореспондираме в случая?

Моля. В бандата сме Даниел – барабани, Добромир – бас, Вили – китара, Пламен – китара и Urban breed (с малка буква 🙂 ) – вокали. По стечения на обстоятелствата ще си говорите с Пламен. Дани най-вероятно е зает да чете страничката на Spindermaan и да цъка играта „Hitman”, Добо сигурно слуша Slayer, Вили не си пада по интернет, а Ърбан сигурно играе на диск-голф нейде из полята на Атланта.

Следващият въпрос е какво точно означава "Project Arcadia"? Каква е символиката и какво ви провокира да кръстите групата точно така?

Ако започна да говоря за сър Филип Сидни, ще излезе, че се правя на много умен. project arcadia album

А и по-малките от вас, както и тези, които вече не четат много (сред които, уви, съм и аз 🙁 ) вероятно ще трябва да потърсят някаква си книга, а после дори да я четат, вместо да изгледат поредния сериал от десетките складирани на някой хард, които са си наточили от оня прословут тракер, дето почва със „З”. Ако пък спомена Никола Пусен и една от картините му, в чието заглавие се споменава Аркадия, може би пак ще ви отворя работа да цъкате в чичко „Гугъл”, а и май ще придам на името на бандата повече тежест, отколкото то всъщност притежава. Ще го кажа съвсем простичко – лично за мен Аркадия е мястото, в което съм изолиран от външния свят. Това е моят рай на Земята.

Има ли, според вас, и ако да какво е най- важното нещо, което мислите че трябва да знаят хората за вас?

Да, има. Аркадия не е група, за която правенето на музика е въпрос на живот и смърт. Затова и все още сме проект. За нас славата и всичко, което върви в комплект с живота на една рок-звезда не е крайна цел, а дори и да беше, най-вероятно щеше да е недостижима. Разбира се, трябваше време, за да стигнем до този начин на мислене, но лично за мен самото създаване на музиката изисква най-малко усилия от всички неща, които трябва да бъдат направени, за да се реализира един албум. Разглеждам нещата много просто – човек или я прави от сърце, или се насилва и не е искрен. И в двата случая си личи. Лично аз съм доказал на себе си, че мога да пиша добри песни (имам предвид такива, от които аз самият да съм доволен). Докато смятам, че имам още какво да кажа, ще продължавам да го правя. Ако почувствам, че съм изчерпан, ще си намеря друго занимание и пак ще съм доволен. Вдъхновението рано или късно ще се върне. Не твърдя, че съм стигнал много далеч, нито, че разбирам музиката. Напротив - с всяка написана песен осъзнавам още колко ужасно много имам да уча за нея. Но именно в това намирам тръпката и голямото предизвикателство. Имам един приятел, който често ми повтаря, че ограниченията за един творец идват единствено от границите, които той сам слага на собственото си въображение. Когато песните са силни, те работят за групата. И обратно – няма ли откровена музика и послание, което творецът да изпитва силна вътрешна нужда да отправи към хората, дори най-добрият пиар не би могъл да убеди някого, че дадена песен си струва. Ясно е, че това с пиарът може да проработи при наличието на достатъчно големи суми, но не смятам, че това е нещо, което касае или някога ще касае нас.

Имате ли си тартор (двигател) на групата или за всичко се събирате, обсъждате и тогава взимате решение?

„Тартор” бихме имали, ако бяхме шайка разбойници, които нападаха беззащитни хора нощем. 🙂 Ще го кажа по следния начин – поканил съм четирима мои добри приятели да ми помагат с нещо, което бях започнал преди да ги познавам. Те го правят по собствена воля и ми се иска да вярвам, че никой не се чувства подтиснат. arcadiaДавам им свобода, но се опитвам и да се погрижа посоката да остане такава, каквато е в главата ми. В първия албум участваха наемници и всичко беше много различно, но сега Добо и Дани направиха страхотни собствени партии за всички парчета. Трябва да отбележа, че вече няколко пъти Ърбан споделя, че е много впечатлен от представянето на Добо и, че би го взел за басист в шведската си банда Trail Of Murder без да се замисли, ако мястото беше свободно. Относно Дани – той е доста по-малък от всички в бандата и вкара много интересни влияния в албума „Time Of Changes”. Ще бъдете изумени. В едно парче има дори бласт бийтове, така че следващия път едва ли ще побързате с лекота да ни сложите в категорията „добрия стар хеви метъл”, а относно твърдението, че сме повлияни от Metallica - засега просто ще се престоря най-учтиво, че въобще не съм го видял. 🙂
Иначе дори Вили удари няколко великолепни сола в предстоящия да излезе албум, въпреки че уговорката ни с него бе да ни помага основно за концерти. За него мога напълно откровено да заявя, че е един от най-добрите хора, които познавам.
Ърбан ли? Тук става наистина интересно. Пожелавам на всеки през живота си да има удоволствието да общува с поне един човек като него. Невинаги се разбираме перфектно, но вече сме добри приятели и, поне за мен, удоволствието от съвместната работа е огромно. Нещата, които всички останали в групата научихме за музиката от Ърбан само за едната година, откакто се познаваме, са безценни. Да не говорим, че той притежава уникален стил заради изключителните (не преувеличавам) вокални аранжименти, които прави. Когато за първи път ми прати файл със свои беквокали без останалите инструменти от песента, ми трябваше доста време, за да проумея, че метъл вокалист може да достигне подобни нива на вокално аранжиране. Дори му предложих на шега да издадем отделен вариант на албума, в който да са миксирани само вокали и беквокали. Уверявам ви – няма да ви липсват нито китарите, нито барабаните. Толкова много има за слушане във вокалните му партии…

На кой е дело музиката на парчетата Ви?

Написаното по-горе отговаря и на този въпрос, но, за да обобщя, ще кажа, че Project Arcadia много бавно, но също толкова сигурно се превръща от проект в пълнокръвна група.

Кой пише текстовете на песните Ви?

В случая с новия албум, аз бях написал осем от текстовете, а две песни още нямаха готови лирики, когато започнахме работа с Ърбан. Той обаче притежава уникален талант и като текстописец (най-малкото защото е изключително начетен човек) и преработи почти всички текстове, като запази посланието. Освен това написа изцяло негови текстове за останалите две парчета. Вярвам, че ще бъдете възхитени. Не всеки ден човек попада на текстове като неговите. Кога за последно сте чели текст на метъл банда, в който има алитерация? В едно от парчетата в албума ни има два предприпева, в които всички думички започват с една и съща буква! Да не говорим, че Ърбан винаги вкарва в текстовете си препратки към любими банди, писатели и какво ли още не. Отсега отправям предизвикателство към всички наши фенове и приятели за есента - открийте къде в албума има препратка към творчеството на един много известен (може би най-известния въобще) китарист.

Във фейсбук страницата Ви пише, че приготвяте нов албум, няма как да не попитам какво можем да очакваме от него?

Струва ми се, че казаното дотук изчерпва до голяма степен този въпрос, но ще добавя още малко – очаквайте един много по-зрял и несравнимо по-разнообразен албум. Спокойно мога да заявя – няма да ни познаете. Израснахме доста, и смея да твърдя, че ако продължаваме да растем с по толкова за всеки следващ албум, страстта ни към музиката никога няма да изстине.
Иначе ви очаква една история от осем концептуално свързани песни плюс още две жестоки „тресни”и една малко по-спокойна песен, като думата „спокойна” трябва да се разбира в най-широкия и смисъл. 🙂 В албума има няколко много бързи и здрави забивки, кратък реверанс към хардрока, акустични китари и дори пасаж, на който Дарт Вейдър спокойно би могъл да пристигне на инспекция в Звездата на смъртта без да се срамува. Общото между отделните песни е богатата мелодичност на албума. Той е толкова мелодичен, колкото е допустимо, за да може една музика все пак да остане в границите на стила метъл. Но нека не издаваме всичко, а и да се описва музика с думи е някак… безсмислено. Но ви гарантирам, че ви предстои едно наистина вълнуващо пътешествие през „Времето на промени”. Имайте само още няколко месеца търпение. Ако всичко върви по план, трябва да сме готови през есента…

След всичко това няма как да не чакаме с нетърпение новият албум на Project Arcadia и да им пожелаем успех в начинанията!

MetalHall

Leave a reply