Hyperborea: Метълът трябва да бъде преди всичко изкуство, и след това шоу

Hyperborea са тежката артилерия на българския дет метъл. Създадената през 1997година в София група има два албума – Architecture of Mind (2004) и Cryogenic Somnia (2007). Бандата има множество изяви в концерти и фестивали в България и чужбина. Откривала е концертите в България на групи от ранга на Vader, Pungent Stench, Obituary. По ред причини през последните години Hyperborea разредиха участията си, но сега отново са „на конете” и трескаво работят по нов материал в състав Кирил Кирилов – вокал, Андрей Андронов – китара, Йордан Кънчев   - китара, Динко Димов – бас и Антонис Трохопулос – барабани.

Здравейте! Защо имаше толкова голяма пауза между предния ви албум (2007г.) и подготовката на новия ви материал?

 

Данчо:

Привет на всички читатели на Metalhall! Имахме персонални проблеми в групата, които забавиха работата ни. Другата причина е, че новия материал е доста по-труден за изпълнение и нещата стават по-бавно.

Андрей:

Има човек – има проблем. И двама души да събереш на едно място – все по някое време ще се скарат. Конфликтите са нещо нормално, но от съществена важност е как точно всеки отделен човек се отнася към конфликта. Естествено – това е строго индивидуално. Фактът, че работим в по-неформална среда, а не в професионална, си има както плюсовете, така и минусите в това отношение. Нужно е голямо търпение и разбира се - желание за работа. Радвам се, че ядрото на групата се е запазило през всичките тези години – това не е малко постижение за некомерсиален проект.

Кога предвиждате да издадете албума?

Данчо:

Ако всичко е наред, надяваме се през 2015 да го издадем.

Видеоклипове и други събития, свързани с промотирането му планирате ли?

Андрей:

Да направим видеоклип би било твърде добре – така че е в списъка. Още повече, че до момента нямаме такъв.

Какво ще различава новия материал от старите ви албуми?

Данчо:

Новият материал е много по-тежък и по-фокусиран. Старите ни неща ги пишехме в продължение на четири-пет години преди да сме готови да влезем в студио, а сега всичко е написано за една-две години и в момента само го учим, за да го свирнем заедно. И доизпипваме детайлите. Когато един албум се създава в продължение на много години, както беше случая с първите ни две творби, има голям риск песните да звучат различно – все едно в един албум на Metallica първата песен да е Seek and Destroy, втората – Enter Sandman и т.н. Не говоря за звука на инструментите, а за звученето, идеите, атмосферата в песента. Слушате и разбирате, че това не е много добре.

Андрей:

Новият материал е просто една стъпка нагоре. Може би и две. И като музикално съдържание, със сигурност ще бъде и като звук - сменихме хардуера.

10154736_10152282037703744_1890029357_n

Кой основно пише песните в момента?

Данчо:

Музиката е дело на басиста ни Динко. От текстовете има и мои, и негови; брат ми също участва тук-там.  

Имате ли някакво послание, което искате да предадете с новия си материал?

Данчо:

Имаме послание и това за мен лично е много важно. То е многопластово и заглавието на албума, което засега няма да разкривам, според мен доста добре го отразява. Музиката, текстовете, обложката, звуковите ефекти – всичко това, което ще го има в този албум, сме се постарали да бъде взаимно допълващо се с цел да се предаде това послание по един запомнящ се начин с участието на самия слушател. Засега няма да кажа нищо повече, живот и здраве като излезе албума, нека всеки запази за себе си това което резонира най-много с него.

Лесно, или трудно е да се прави дет метъл в България?

Данчо:

Лесно или трудно е всяко друго нещо в България? Според мен това отговаря най-добре на въпроса.

От коя своя изява сте най-доволни?

Данчо:

Въпреки че за мен най-вълнуващият концерт си остава подгрявката на Obituary през 2006 г., все пак смятам, че една от най-сериозните ни изяви е малко по-късно същата година, когато подгрявахме Vader. Тъй като те така и не дойдоха за концерта (имаше някакви проблеми на границата), се наложи ние да изнесем цялото събитие – свирихме почти 2 часа. Не бяхме подготвени за такова нещо, а беше много отговорно към публиката. Все пак хората бяха дошли за Vader, и трябваше да направим достатъчно интересен сет, с кавъри и т.н., за да не нарасне лавинообразно недоволството, което така или иначе витаеше във въздуха заради това, че хедлайнера не се появи. Така че аз май съм най-доволен от тази ни изява, защото беше изключително трудна, а мисля, че се справихме добре.

Андрей:

Бих могъл да обобщя, че от изявите ни по-назад във времето съм по-доволен. Не че групата се справя на сцена по-зле сега, в никакъв случай. Но преди години се получаваше по-истинско шоу, хората показваха повече емоции. Сега има някакво отдръпване – в преносен смисъл, а и буквално ако щете – ако залата не е пълна, хората оставят едно празно пространство пред сцената. Не искам да се впускам в някакви излишни разсъждения защо това е така.

А коя е завършила с гаф?

Андрей:

На всяко изпълнение на живо може да се случи някакъв гаф. Една опитна група винаги знае как да излезе от такава ситуация и най-често само тя си знае, че някъде се е объркало нещо за малко. Сега, ако две минути свирим различни неща, по-добре да лющим парцуца и да колекционираме кибритчета, отколкото да се занимаваме с музика. Аз всъщност не мога да разбера какво означава това „ да завърши с гаф”? Киро никога не се е напивал толкова, все пак… (смее се)

Данчо:

Понеже питаш – не че е гаф, но не мога да не спомена за участието ни във „Вот на доверие“ – нали го помните това предаване през 2005 г. Тогава Владо (бившия басист на Hyperborea - б. а.)  участваше като състезател, и един ден ни звъни и казва: Бързо идвайте в БТВ, ще ни снимат в студиото, по време на предаването! И ние: Ти добре ли си бе, как така ще ни снимат в БТВ?? Отиваме, взехме си една бутилка алкохол за отскок, уж да се поотпуснем, но я изпихме цялата, и ни поканиха да влезем. Идеята беше да изсвирим едно парче на плейбек в студиото на БТВ. А ние си казахме „Като ще е гарга, да е рошава!“ – и куфеене на макс по средата на „Вот на доверие“! Явно никой от там присъстващите, начело с Гарелов, който водеше предаването, не беше виждал на живо дет метъл група – беше безценно само да ги видиш как гледаха!

 

 

Данчо, имаше дълга кореспонденция с майката на Чък Шулдинър. Какво си писахте, какво научи от нея като житейски опит, а и за Чък?

 

Данчо:

През 2002 г. бях пратил писмо до нея със съболезнования за сина й. Тя много го хареса и ми прати подарък суичер, на което аз отговорих с чудесно CD с родопска музика. Оказа се, че и тя, и сестрата на Чък – Bethann, много обичат родопска музика! Имам си картичка и много хубаво писмо от Jane Schuldiner, и това са едни от най-ценните неща, които имам. От нея научих много за значението на човешките отношения, за това, че звездеенето е фалш и фарс, и за пореден път се убедих, че както Чък, така и семейството му са едни обикновени хора с големи сърца – каквито всъщност са всички велики личности.  

Как се намерихте с Антонис (който е от Гърция - б. а.) ?

Антонис:

Аз съм студент по фармация в София и от дълго време си търсех група, с която да свиря. Имам един приятел – Александър Дончев се казва, той ме посъветва да се регистрирам в Muzikant.org. Там Киро ме намери и така се завързаха нещата. Благодарение на Александър.

Антонис, как се чувстваш в България, добре ли ти е в групата?

Антонис:

Тук прекарвам най-добрите години – студентските, всичките ми приятели от България са много точни. България не е просто чужбина за мен, а има специално място в сърцето ми. В групата се чувствам много добре, много ми харесва това което правим.

В последните години се появиха много добри български групи, свирещи дет метъл. Какво мислите за състоянието на родната екстремна сцена?

Данчо:

Според мен, родната екстремна сцена има много силно развитие откъм групи, оборудване, клубове и медии. Много нови клипове, много нови албуми. Не бих искал да звуча като капацитет от последна инстанция, но съм дотук с положителното мнение. Що се отнася до музикални идеи и техническо изпълнение, има още какво да се желае, въпреки че съм приятно изненадан от ITSI. Но групите трябва да извървим още много път в посока на това, да не се стараем да приличаме на някой от големите имена, да не си поставяме за цел само и единствено да бъдем звезди, пък било то и ъндърграунд звезди, за да се бием в гърдите, че сме екстремна метъл група. Летвата трябва да е много, много по-висока от това, да излезем на концерт, за да се изкефят приятелите ни и да ни начешат егото, или да направим турне с голяма банда, за което си плащаме сами - нищо че вече всички го правят за да бъдат забелязани. Ако нещата откъм идеи и размах куцат, ако ще и световно турне с Cannibal Corpse да си уредим, навсякъде хората с досада ще чакат да приключим, за да излезе хедлайнера. И какво излиза – една шапка пари за нищо! Пари, които е можело да бъдат инвестирани в оборудване, и в свободно време, през което да се наблегне на истински важното.

          А за световната?

Данчо:

Навсякъде по света има читави банди. Със сигурност и в България ще се създаде стойностна дет метъл творба. Обратното също е вярно – няма значение от коя държава си, ако не сътвориш нещо идейно, добре измислено и композирано, читаво изсвирено и записано, нямаш никакъв шанс. Да, ако си нечие чадо, или переш пари, ще придобиеш мимолетна и изкалъпена известност, ще светнеш като метеор в небето и ще потънеш в забравата. Дет метъла, а и метъла изобщо, трябва да бъде преди всичко изкуство, и след това шоу. Иначе се получават недоразумения като Metal All Stars.

        Няколко думи за феновете и читателите на Metal Hall?

Всички:

Пожелаваме им успех във всичко, както на тях, така и на сайта! Благодарим за интервюто!

        Благодарим ви и ние!

MetalHall

Leave a reply