Пролетно/Понеделнишко пробуждане с Hexvessel, New Keepers of the Water Towers & Teeth of Divine

 

Понеделниците са крайно проклети дни. Родена съм в понеделник, знам. Но понякога не е чак толкова страшно, най-вече благодарение на хубави неща, като пролетното пробуждане, организирано от The other side в Live & Loud. Започва със съвсем леко забавяне. (Не като зимната кома, през която написах тези редове, а точно колкото е нужно за да се съберем и закъсняващите развейпраси. И нека я няма тази дума в речника, НЕКА.)

Teeth of DivineВ сепаретата всевъзможен мърч гизне в мрак, роден и чуждестранен. Радват ме красивите винили на Obsidian Sea, както и фактът, че Hexvessel продават... гора. Т.е. Възможността да спасиш парче гора. Те са си диви treehugger-и и в случая това е толкова сладко. Малката сцена е претъпкана с всевъзможни инструменти, клавирите са наметнати с шарена материя с индийски мотиви (слончета). Откриват нашенците Teeth of Divine, стартирайки като 2/3 Лоши Петли и от време на време качвайки пропорцията. Рядко мога да кажа за drone/ambient, че може реално да ме завладее, но случаят е точно такъв. Диво Пиво до Диво Пиво. Боян е бос. Звукът идва от всякакви източници: тръби, звънчета, китари, тела, души. Пренасяш се някак, жалко, че не може за постоянно. Броят хора на сцената варира, току викат Петко от Лоши Петли, нечестиви видения изтръгват божествени звуци и изобщо, страшно е. С Петко от Лоши Петли подкарват народни песни, а накрая ни довършват с психиделия, като това, смятай, само маркира началото на вечерта.
Още малко горска бира по-късно, шведите от New Keepers of the Water Towers излизат навън. Три думи: хипноза, нойз, ибасимус.
Опа, това пак не е дума.

Набляга се на последния им албум - New Keepers of the Water TowersInfernal Machine, който буквално може да те закопае. Повече прог отколкото рокенрол, в сравнение с прежни техни неща, зациклящ, мрачен и крайно трансцедентален. Неслучайно са избрани специално за да придружават Hexvessel, а за мен са вероятно и най-хубавото нещо в целия концерт. Минаваме през наистина понеделнишки страховити неща като The Forever War.
Иначе видом продължават да са си големи сладури: Виктор Берг с неговата глава- облак, Адам Форсгрен, навлякъл фигуралната си жилетка на голо над късите гащи - и всички останали. Бандата е страхотна отвсякъде и буквално ми издухва черните облаци над главата с психиделичен рок, со дуумче, со стоунър, со малко кютек. После що не можем да си срешем косите, нали.

И най-сетне, да си дойдем на думата, Hexvessel пристигат с явното намерение да направят всичко магическо. Е, получава се. Мъничък космонавт кротува на клавира на Kimmo Helén, докато Mat McNerney забива като весел рокенрол прилеп. Кабала, езотерика, весели психиделичен форест рок - по тяхното самоопределение - с една дума кефче. Conjure me, Conjure me, Conjure me. Даже сетлистът е изписан с шрифт, наподобяващ руни.

Сладури са определено, макар че подгряващите ме впечатлиха далеч по-дълбоко. Но горският транс е налице, обзема ме желанието да прегръщам себеподобни (дървета), а на излизане се открива дори по-прекрасна опция. Басистката Niini айлячи в коридора и една мацка пред мен я гушва. Хубави хора. А дърветата винаги можеш да гушкаш, но особено напролет.

Hexvessel сетлист

Leave a reply