Hate Campaign - Hate Campaign 2015

КОМПОЗИЦИИ7
ТЕКСТОВЕ8
ЗВУК10
ВЪЗДЕЙСТВИЕ9.5
ИЗПЪЛНЕНИЕ7.5
8.4

Hate Campaign са поредното доказателство, че българската метъл сцена в момента изживява своя ренесанс. Със своя дебют те дават заявка, че имат намерението да се превърнат в една от силните метъл банди на България.

Ако трябва да съм напълно искрен, а точно това е целта ми, албума е доста противоречив. Казва това в добрия смисъл на думата. И без да чета във Фейсбук профила им кои са основните им влияния, още след първото изслушване на записа мога категорично да кажа, че момчетата са слушали прекалено много Pantera, Sepultura, Metallica, Hatebreed. В това разбира се няма нищо лошо, напротив дори показва, че Hate Campaign се учат от най-добрите. Проблема е в това, че на моменти тези влияния са прекалено натрапчиви. Като цяло албума се слуша леко и на един дъх. Музика е динамична и всяко едно парче е лесно запомнящо се. Всички композиции са богати на рифове, а мелодиите имат пълният потенциал да се превърнат в концертни класики.

Сигурно се чудите защо така и не споменавам името на албума който разглеждаме сега, а си служа с изрази като: "Албум, запис, издание, диск." Като се замислим, албум като този няма нужда от име. "Черният албум" на Металика също няма име, но остава в историята като един от най-велики метъл албуми. Повечето от лириките са написани от китариста на бандата Мишо Начев, участие в работния процес взема и Боян "Hellbobz" Генов от Fyeld. Той участва в 3 от парчетата. Страхотната корица е дело на Добромир Вълков - Додо(Fyeld). Записа, микса и мастеринга са осъществени при Боби Костадинов от Soundlurker studio.

Socio-Path - достойно начало на албума. Дълга две минути и шест секунди, но те се оказват напълно достатъчни, за да покажат пълния потенциал на HATE CAMPAIGN още от самото начало. Здрави запомнящи се рифове, барабани като топовни залпове, а вокалите напомнят на най-силния период на Макс Кавалера.

The Element Of Surprise - първата песен с участието на Hellbobz. Тя е значително по-мелодична от Socio-Path. Мелодията е по-разчупена и интересна, чуваме чисти вокали, а китарите са много по-разнообразни.

New Deadly Sin - в нея НС ни показват своята Thrash страна. Изключително семпла композиция, която в същото време съумява да събере на едно място най-доброто от стила.

Unhuman - Носи груув духа на групи като Devildriver. Наблегнато е на киратният звук. Рифовете са изключително добро попадение. Има и thrash препратки, които е комбинация със Devildriver стилистиката звучат интересно.

Demigod - Типична модернозвучаща thrash композиция. Няма нищо кой знае колко интересно в нея. Все едно слушаме по-тежка версия на Anthrax. Въпреки това нещо ме кара да си я пускам отново и отново.

Feed The Pain - Още едно рифово парче. Тук вокалите ми се струват малко по-различни, може би защото се долавя съвсем слабо хардкор влияние.

The Last That Remains - До известна степен прилича на Feed The Pain. Реално двете може да са свързани като между тях има кратка мелодия, която да пасва и на двете части.

Awakening Pill - Втората песен в която участие взема Bobz. Тя ми допада може би най-много от целия албум. Най-разнообразна е и звучи наистина интересно. В голяма степен в нея момчетата от HATE CAMPAIGN успяват да избягат от многото влияния, които се долавят в предишните парчета.

Zero Resistance - Третата и последна песен с участието на Hellbobz. Не по-малко интересна от Awakening Pill, вокалите на Bobz само допринасят да звучи една идея по-разчупено от останалите. Изпипана е перфектно от началото до края.

Pagan - Звучи повече като аутро, отколкото като пълнокръвна песен от албума. Въпреки това е добра. Кратка, семпла, добре композирана, перфектната комбинация за един добър завършек на един още по-добър албум.

За финал ще кажа, че албума е наистина много добър. Личи си, че се го направили с голямо желание и творческа енергия. Жалко, че започват като Odd Crew - с една камара заемки от вече доказали се групи. Според мен от това няма смисъл, тъй като музикантите са достатъчно талантливи за да създават музика лишена от тези влияния. Да, няма как да не се учиш от еталоните, но тук на моменти някои елементи се набиват прекалено много. Надявам се в следващото издание тези неща да са напълно изгладени. Пожелавам им успех!

Димитър Йосифов

Leave a reply