Ghost Warfare - Alternate Endings

Сигурен съм, че като се каже "Хасково" се сещате за какво ли не, но не  и за класически хеви метъл с една камара интересни влияния. Е, такъв е настоящният случай. За Ghost Warfare може да се каже, че са млада банда, имат два дигитално издадени албума зад гърба си и правят наистина интересна за нашите географски ширини музика. Като цяло трябва да си доста смел, за да свириш подобен род музика, но все пак не си говорим за откриване на топлата вода. Интересното звучене в случая идва от там, че момчетата са съчетали наистина богата палитра от влияния и стилове по един наистина много адекватен начин. Никъде в записа няма да чуете хаотични части и елементи, които не са си на мястото, всичко е добре премислено и изпълнено по много добър начин.

601893_387668298013423_845570369_n

На първо слушане, част от нещата ми напомнят на Ghost B.C., Black Sabbath, Opeth, Mastodon.

 

Clouds, точно заради това интро казах, че групата леко ми напомня на шведските си колеги от Ghost B.C., изключително технична встъпителна част, която сама по себе си съчетава модерни елементи и интересни old school китарни мелодии.

Веднага след това идва ред на Fusion. Според самият създател на музиката това е песен с трудно измислен текст  Не по-малко интересна песен. Композиция с лек алтернативен привкус. Вокалите са епични а именно барабаните ме накараха да кажа, че песента звучи по-алтърнатив.  За Frozen Heart Of The Earth интересното в случая е, че това парче е било замислено като тренировка за барабаниста на бандата, Мариян Димитров. Наистина тук нещата замръзват, стават студени и мрачни и напомнят на Triptykon. “Замръзналото сърце на Земята” е бавна, мрачна и изключително тежка и атмосферична песен. Звучи точно така както се очаква от едно дуум/хеви парче. Чуйте“Shatter” на гореспоменатата швейцарска банда и ще разберете защо мисля така. Chains Of Lies-песен която разказва за веригите на лъжите и как се оплитаме все повече и повече, когато лъжем и мамим. Също е много интересна със своите груув китари и интересни(дори бих казал прекалено интересни) вокали. „Оковите на лъжата” би звучала много адекватно като саудтрак на някой хорър филм. Единствената песен от албума, която ме накара да се замисля твърде много(не знам дали за добро или лошо) е Blasphemer. Прекалено разнообразна и леко хаотична, но това се дължи на факта, че първоначално и тя е замислена като обучителна, този път за басиста. Вокалите варират от супер спокойни и чисти, до хипер агресивни и леко истерични дори. С Return (Of The Roaming Man) пичовете от Ghost Warfare искат да ни покажат интересната страна на метъл музиката. Агресивни вокали редуващи се с ориенталски такива, неутрален интрументал, крясъци излезли сякаш от дълбините на ада, една изключително технична песен. Return (Of The Roaming Man) е посветена до някъде на китариста на бандата Георги Латев, който прекарва 10 години във Франция. Реално групата е сформирана след неговото завръщане и това е една от първите песни. Със седмия удар които групата ни нанася е озаглваен Presumptions (What Do Gods Believe In-) и отново ни показва мрачната и тежка страна на музиката. Китарите както обикновено са на много високо ниво, а вокалите изключетелно разнообразни и разчупени. Anything Illusion е песен с леко театрален характер, именно в нея открих елементи от Ghost B.C., главно в китарите и начина по които всички елементи са съчетани в едно цяло. The Circle е песента с най-дълбок смисъл. С нея групата иска да насочи мисленето ни в две посоки, кръгът е поставен като символ на вечното, повтарящото се, във втория случай той е символизира тайно общество което е властвало над земята в далечни времена и резултатите от това управление са налице и до днес. Следващото парче обаче не носи чак толкова длбок смисъл, Fallout е посветена на компютърната игра със същото име. От музикална гледна точка композицията не отстъпва по интересност от останалите. Според самият басист и вокалист на Ghost Warfare – Димитър Найдев, Never Listen е най-изтерзания и най-малко харесвания сегмент от албума. И все пак ако трябва да влезем в сериозния тон добре ще е да кажем, че това е история за момиче което никога не е слушало и все още продължава да не слуша, зловещо не мислите ли? В известна степен вдъхновена от Rage Against The Machine и Audioslave, Hole разказва за психологическа и емоционална дупка на лирическия герой. Интересното в случая е, че текста, музиката и вокалите са дело на китариста Георги Латев. Албума завършва с  Bad Omen, може да се каже, че тя е перфектната дуум метъл песен. Защо ли? Защото разказва за обречеността на хората в настоящият им живот.

Всъщност реалния край на Alternate Endings идва с две алтернативни версии на Chains Of Lies и Never Listen. Те се различват от оригиналните варианти по аранжиментите, лично според мен, албума може да съществува също толкова адекватно както и сега дори и без тях.

В заключение ще добавя, че подобен вид музика е трудна за слушане и разбиране, тук не става дума за 3-4 минути бластбиитове и гръмотевични китари, а много по-дълбока музика, която въпреки тези свои качества би се харесала на по-широк кръг от хора, защото има за всекиго по нещо.

MetalHall

Leave a reply