Интервю със Стоян Димитров от frozen tears

Frozen Tears е проект, започнат през 1998 от братята Стоян и Желязко Димитрови. Впоследствие към тях се присъединява Яна, също Димитрова, която напусна групата наскоро, за да замине за Щатите. Какво е провокирало създаването на групата и какво я поддържа на ниво - това ще разберем от Стоян.

Разкажи ми за създаването на групата - кога, как, защо...

О, връщаш ме в далечната '98 година, когато в Елхово аз и брат ми Желязко дадохме старт на frozen tears. Баща ни е музикант и това е в кръвта ни, и именно заради това, макар и никога преди това да не сме свирили на нещо по-сериозно от купони, нещата просто ни се получиха.

А с каква музика сте били закърмени?

Израснали сме с фолклорна музика.

Занимаваш ли се още с нея?

За съжаление не, но се опитвам да я използвам максимално в аранжимента на frozen tears.

Виждам, че в групата има и нежна четвъртинка, кажи ми каква е историята ви с нея.

Яна... тя се съгласи да участва в момента, в който чу музиката ни. Само че се разделихме с нея, в Америка е, отглежда детето си.

А сега - накъде?

О, имаме материал за два албума.

И кога ще можем да ги очакваме?

Това не знам все още. Единственото, в което съм сигурен, е че искам светът да види тези песни някой ден.

Кой с какво се занимава в групата? Имате ли си ясно обособени роли?

О, не, всеки се занимава с всичко. Свирим, пеем, пишем музика и текстове, винаги знаем как трябва да звучи едно парче, за да хване ухото, винаги имаме идеи. Знаеш ли, смятам, че без идеи творецът е нищо, няма значение колко добър музикант е.

Щом като идеите са толкова важни за вас, откъде черпите такива?

Вдъхновяваме се от всичко - фолклора, природата, живия живот... Всичко може да бъде вдъхновение, стига да го погледнеш по правилния начин.

В такъв случай съгласен ли си, че от грозните случки се ражда красиво изкуство?

Няма как да не съм. Наскоро преживях тежка загуба и искам да ти кажа, че тя наистина ми помогна да преоткрия музиката. Също така ако не влагаш душата си в това, което правиш, то просто няма да се получи -кухо е. Винаги свиря с душа. Не искам да се докосвам до китарата си, ако нямам какво да "излея".

И един типично фенски въпрос - кои са любимите ти групи?

Определено скандинавският метъл ми е фаворит. Започнах проекта именно с идеята да докажа, че у нас също може да се прави такава музика, на това ниво. Исках да дадем нещо на света.

Ако ще си говорим за северните групи - наскоро пак започна да се чува името на Варг Викернес (членът на Burzum, който излежаваше убийството на свой колега допреди няколко седмици, бел.авт.), ти какво мислиш за него?

Невероятен музикант е, доказвал го е неведнъж. Само че е от онези хора, които сякаш се отдръпват в своя собствен свят и не искат никой с нищо да ги занимава, а това може да е опасно, както видяхме всички.

Лошо ли е според теб това отдалечаване от реалността?

Зависи от човека. Например, ако живееш в миналото, настоящето няма да ти хареса и така ще поискаш да го промениш, а няма как. Само изкуството е начин да избягаш от действителността.

Ти самият бягаш ли от тук и сега, за да твориш?

О, да, разбира се! Музиката ни, текстовете ни, всичко това са картини от неоткрити и непознати светове; нещо, което не съществува, но същевременно е вътре в нас..

Сега за последно: какво би казал на хората, които ще прочетат това интервю?

Ще им кажа да бъдат себе си до край, да слушат музика, която ги праща в други светове и да живеят този живот, защото втори не им е даден.

MetalHall

Leave a reply