Eufobia - Eufobia (2016)

Композиции 8.5
текстове6
звук 9
въздействие7.5
изпълнение9
8

2016 година беше тежка в политически и музикален план.

Не е чудно, че всичко това се отразява и на метъл изданията в края на годината.

Едно малко уточнение, което съм длъжен да направя:

Албумът, който ще ви представя малко по-надолу в това ревю, пристигна при нас в края на октомври. Много причини, които няма да изреждам, ме възпрепятстваха да напиша този текст по-рано. Поради този факт дължа извинение на Eufobia и им благодаря за търпението. Дефектът обаче се превърна в ефект, тъй като ми остави повече време да успея да чуя по-детайлно новото, трето творение на софийската метъл шайка.

Започвам с това, че получихме диска по пощата! Като се има предвид, как повечето нови издания излизат първо в bandcamp и подобни сайтове за музикално разпространение, да получиш физическо копие си е направо рядкост. Да си кажа честно не съм особено голям фен на обложката. Схващам идеята и това, че се вписва по някакъв начин с концепцията на албума, но имам чувството, че нещо ѝ липсва. Друг е въпросът, че много по-известни банди, които събират стадиони пълни с хора са имали буквално безумни обложки, но музиката вътре е била страхотна. В крайна сметка не съм особено придирчив на тази тема стига съдържанието да е добро.

Тук случаят определено е такъв. За качеството на записа няма да говоря - доста е добро. Напоследък поне от тази гледна точка е доста трудно да се направи грешен ход в тази насока, просто техниката за записи и модулиране на записа става все по-добра и по-достъпна. Типичният звук "бръмбари в буркан" отдавна е мит за българската сцена.

Все пак за да имате представа как звучи бих казал, че е миш-маш от звука на Megadeth, Testament и Death Angel, като визирам по-новите творби на изредените банди.

Това би зарадвало доста от олдскуул феновете на стила. Като казах стила естествено, че имам предвид траш. Е, доста мелодичен и понякога вкарващ елементи на дет метъл, но в есенцията си остава траш. Като типичен траш албум времетраенето хич не е много - около 30 минути. И въпреки късата си дължина успява да вкара много, ама наистина много музика в парчетата. Повечето са наблъскани с рифове и мелодии до дупка. Стига се до там, че може би любимото ми парче от албума, Liquid Of Creation, звучи като някое с времетраене поне 4-5 минути. Поглеждам после и забелязвам 2:15! Адмирации за майсторлъка вложен в композирането! Други от парчетата, които откровено се открояват са откриващата Graveyard, Unspoken със страхотното бас интро, Cyber Pervert, в която имаме доста по-интензивно използване на death metal вокали и Scarecrow, която си е чист melodic death metal. Както по-нагоре споменах в 2016 някак логично е тематиката на албума да по-социално насочена. Типично по трашарски показващ недостатъците на съвременното общество, като няма нужда да търсим Шекспир в текстовете.

В заключение мога да кажа, че Eufobia са се справили повече от добре със задачата да направят един наистина хубав метъл албум. Не казвам български умишлено, защото от доста време имаме групи, които успяват да се представят на достатъчно добро ниво и този албум е просто поредният пример за това.

П.П.

Eufobia правят промо на едноименния си албум на 13.01.2017 в клуб "Live&Loud" с участието на k.o.r.a и Vokyl.

MetalHall

Leave a reply