Eufobia: за нас всеки концерт е специален

Кога е създадена групата?

Идеята за създаването на групата се зароди още през далечната 2003 година. По това време аз свирех в друга група, но не ми харесваше посоката, в която тази група се стремеше да поеме. Идваше ми прекалено комерсиално някак и затова реших да създам своя собствена банда. Първоначално изгубих доста време в търсене на подходящите хора, както обикновено се случва, докато накрая не намерих басиста Стеф. С него се познавахме от известно време и бях сигурен, че е точният човек за позицията. Той пък беше свирил с барабаниста Благо преди и тъй като ние имахме нужда от надежден барабанист, а Благо от сериозна група, го поканихме да се присъедини към нас. За известно време след това продължихме просто като трио, но постепенно музиката ни ставаше все по-сложна и по-сложна и осъзнавайки, че имаме нужда от втори китарист поканихме нашия приятел Иван да се присъедини към групата. Оттогава, между другото, нито един член на Eufobia не е бил заменян.

Какво означава името и кой ви даде идеята да се кръстите така?

Всъщност в началото сменихме няколко имена преди да се установим на настоящото. Изборът на подходящо и оригинално име за група не е чак толкова лесна работа, за жалост. В един момент ми писна и направих дълъг списък с най-различни имена. След една репетиция просто седнахме и избрахме най-подходящото измежду тях, което се случи да бъде Eufobia. Самата дума е от древногръцки произход и буквално значи "страх от добро". Има много хора, които мислят, че името на групата означава "страх от Европейския съюз", но това не е вярно. Тъкмо напротив. Като музиканти най-добре може да оценим възможността да пътуваме свободно вместо да се редим на дълги опашки за визи пред посолствата. Не мисля че бихме успели да направим всички тези концерти в чужбина иначе.

Разкажете ни за вашия дебют!

През есента на 2004 година се състоя нашият първи концерт на живо на сцената на клуб Кокарача в София. По това време там даваха шанс на никому неизвестни ъндърграунд групи да свирят веднъж седмично. Разбира се бяхме много развълнувани, понеже сценичният ни опит общо взето се изчерпваше с едно две училищни представления. Клубът се намираше в мазето на една стара сграда близо до президентството и когато отидохме за саундчек разбрахме, че подът е наводнен, което всъщност беше нещо обичайно за този клуб. Започнаха да изпомпват водата, но ние все пак трябваше да направим саундчек. За целта трябваше да преминем през пода, покрит с двадесет сантиметра вода за да стигнем до сцената, която се намираше в другия край на залата. Помня колко смело и уверено нагазихме. За нас това беше като преминаването на река Рубикон. Вече нямаше път назад. На самия концерт свирихме ужасно, но това нямаше никакво значение. Eufobia бе поела първия си дъх. След това последваха още няколко участия в същия клуб, както и в други столични клубове като O’ Шипка, например и така историята продължава и до наши дни.

Представете ни дискографията си!

Официалната дискография на групата се състои от три албума, ''Insemination'' от 2010, ''Cup Of Mud'' от 2011 и актуалния "Eufobia" от 2016.

На връщане от турнето "Horns Up Tour", където бяхме делили сцената с Onslaught и Suicidal Angels, ние решихме, че е крайно време да направим един наистина професионален албум. Още през 2005 бяхме издали демо, но качеството на звука беше толкова лошо, че въобще не се гореехме с него.

За да се получи добре в крайна сметка решихме да наемем един от най-добрите български продуценти - Десо Велчев. Това беше чиста лудост, защото по това време бяхме изцяло зависими от финансовата подкрепа на нашите родители, а неговите услуги съвсем не бяха евтини.

След като записът стана готов, отидохме директно в Букурещ, за да говорим с нашия приятел Коро от румънския лейбъл Axa Valaha. Той хареса музиката и издаде албума. Понеже имахме нужда от местен дистрибутор за България, Коро ме помоли да говоря с най-сериозния български метъл лейбъл от негово име. Така започна нашето партньорството с Музикална Компания Wizard, която е наш издател и до днес и е участвала практически в издаването на всички наши албуми.

След издаването на дебютия албум "Insemination" получихме множество позитивни отзиви, както от страна на публиката, така и от медиите. Тогава започнахме да пътуваме по турнета, както никога преди. Прекарахме месеци по пътищата. Ходихме в страни, в които не си бяхме и представяли че ще свирим някой ден и срещнахме много интересни хора. Не искахме партито да свършва и затова решихме да издадем нов албум възможно най-скоро. Но имаше малък проблем. Бяхме прекарали толкова много време на път, че не ни беше останало достатъчно време да композираме нови песни. За щастие имахме готово решение на  проблема, а именно демото, което споменах преди малко. Отдавна искахме да го презапишем, понеже под неговия ужасен звук бяха погребани едни от най-добрите ни песни, така че веднага след като се върнахме от последnото от серията турнета отидохме директно в студиото.

Така се появи ''Cup Of Mud''. По този албум отново работихме със същите хора, с чиято помощ бяхме направили и предишния. Единствената разлика беше, че този път Wizard не беше просто местен дистрибутор, а издател на албума и заради отличните връзки на лейбъла световното разпространение бе поето от Twilight Vertrieb, немската компания, която не се нуждае от представяне.

Така стигаме до актуалния албум, чиято направа ни отне почти пет години, поради една много проста причина. Подготвяйки предишните две издания ни се беше налагало да правим различни компромиси и поради това крайният резултат не беше точно такъв, какъвто ни се искаше да бъде. Когато започнахме да записваме този албум обаче, решихме, че няма да издадем албума, докато не бъдем напълно доволни от резултата. Процесът беше дълъг и болезнен, но мисля че в крайна сметка успяхме и именно затова нарекохме албума просто Eufobia. Със сигурност нямаше да се справим, обаче, без помощта на нашия приятел Пепиньо, който смеси албума и нашия приятел Вал Волегна, който създаде обложката и засне клиповете към песните "Liquid of Creation" и "Hater". В момента сме по-вдъхновени от всякога и вече работим по следващия си албум.

От кои групи се вдъхновявате?

Както всички музиканти и ние имаме своите влияния, но в никакъв случай не искаме да копираме някаква конкретна група. Предпочитаме да бъдем себе си и да се вдъхновяваме от това което се случва в реалния живот.

Убеден съм обаче, че нашата сила и креативност се дължат на факта, че всеки от нас слуша най-различни видове рок и метъл музика. По този начин ние имаме разнообразни музикални влияния и така нашата собствена музика звучи по-интересно и необичайно. Иначе слушаме рок, гръндж, пънк, блек метъл, дет метъл, хардкор, грайндкор и изобщо всичко, в което има електрическа китара. Лесно мога да назова стотици групи, които са ни повлияли в по-голяма или по-малко степен, като Death, Obituary, Cannibal Corpse, Six Feet Under, Slayer, Morbid Angel, Napalm Death, Motorhead, Gojira, Dark Tranquility, Rotting Christ, Vader, Immolation и така нататък, но бих предпочел всеки да чуе нашата музика и да прецени за себе си.

Интересно е, че понякога хората правят странни сравнения между Eufobia и групи, които всъщност никога не са ни влияли, но от друга страна е добре че всеки намира нещо познато за себе си в нашата музика.

Разкажете ни подробно за вашите турнета и фестивали!

Откъм концертни участия изобщо не можем да се оплачем. Както знаеш, ние сме една от малкото български групи, които обиколят редовно по Европа.

Свирили сме на живо повече от 200 пъти в страни като Австрия, Германия, Швейцария, Италия, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Сърбия, Румъния, Молдова, Унгария, Гърция, Турция, Македония и разбира се България.  Делили сме сцена с невероятни групи, като Arch Enemy, Dark Tranquillity, Rotting Christ, Kreator, Vader, Immolation, Onslaught, Malevolent Creation, Pyogenesis, Christ Agony, Gorgoroth, Sinister, Broken Hope,Agathocles, Negura Bunget и Suicidal Angels, както и с много ъндърграунд банди. Участали сме и в немалко фестивали.

Миналата година например свирихме на най-големия фестивал в Румъния, Metalhead Meeting и на бургаският Sea of Black. Що се отнася до турнетата, през 2008 за пръв път отидохме на по-сериозно и дълго турне, а именно "Curse This Tour" с полската група Carnal, последвано веднага от "Horns Up Tour" с Onslaught и Suicidal Angels.

Тези две турнета ни промениха напълно. Преди това просто гледахме да се забавляваме, но тогава видяхме как се държат сериозните банди и поискахме да имаме същото отношение и да правим всичко качествено, защото хората, които купуват нашите дискове и идват на концертите ни заслужават най-доброто.

През 2010, както имах шанса да спомена, прекарахме цели месеци по турнета. Говоря за "The Grindcore Balkan Tour" с Parricide и Abusiveness и "Insemination European Tour" с бразилската група Krow.

Други по-дълги турнета в които сме участвали са "The Signs of Hell Tour" през 2011 с Vader, Gorgoroth и Valkyrja, "Carpe Mortem Tour" през 2012 с Soul Sacrifice.

През същата година придружихме Onslaught за втори път за концертите им в София, Букурещ и Истанбул.

През  2014 бяхме част от "European Conspiracy Tour" с Immolation, Broken Hope и Sweetest Devilry, а в момента се готвим да обиколим България и Румъния с култовата полска блек метал банда Christ Agony.

Честно да си призная, когато създавахме групата не сме си и представяли, че един ден ще делим една сцена с такива групи, но адски се радвам че се случи и продължава да се случва.

 Кой пише текстовете ви?

Трябва да призная, че музиката винаги е била по-важна за нас, отколкото текстовете. Обичайно добавяме текста, чак когато песента е окончателно завършена. Основният текстописец съм аз, но има и няколко парчета по текстове на нашия барабанист Благовест. Често оставяме точното значение на думите умишлено неясно, така че всеки да може да си представи нещо лично, докато слуша песента. В текстовете става дума за извартени хора, повредени души, социална несправедливост, алчност, убийства, смърт, самоубийство и от сорта. Една от любимите ни теми, обаче, си остават забранените удоволствия и тъмни сексуални желания, но кой ли не се интересува от това?

Какво обичате да правите през свободното си време?

Основната част от времето, което не прекарваме работейки, за да подсигурим насъщния, разбира се е заето с музика. Това без съмнение е най-важното, което прави всеки от нас. Освен самото музициране има много други неща, които заемат времето на ъндърграунд музканта, като неща свързани с организирането на концертите, промоцията на албумите, отговарянето на интервютата и така нататък. Доволно сме заети, честно казано. Разбира се имаме и други интереси. Аз например обожавам да гледам филми или да чета книги и използвам всяка възможност да се отдам на тези занимания. Често се изнервям, ако съм прекалено зает и не ми е останало време за това.

Как минава всеки ден преди изява на сцена?

За нас всеки концерт е специален, без значение дали свирим пред хиляди хора или в малък клуб пред нашите най-близки приятели и затова преди концерт репетираме здраво, опитвайки се да дадем максимума от себе си всеки път. В деня на концерта се опитваме да пристигнем навреме, да наредим сцената и да направим добър саундчек, след което обикновенно пием бира, а докато чакаме да излезем на сцената си говорим с хората дошли да гледат шоуто.

Благодаря ви много за отделеното време! Какво ще пожелаете на читателите на Метълхол и нашия екип? 

Искам да благодаря за интервюто и възможността гласът ни да бъде чут. Нашето послание към хората винаги е било едно и също. Нека подкрепят ъндърграуда, защото там се ражда и живее нашата любима музика. Бихме били щастливи да се видим на някой от нашите концерти. Бихме се радвали ако читателите решат да посетят официалният ни уебсайт www.eufobia.com, където биха могли да слушат нашата музика и да гледат нашите видеоклипове. Надявам се скоро да се видим на живо пред сцената.

Tonia Manolova

Leave a reply