End Of Pain Live @ Polinero Place [25.10.2013]

По ирония на съдбата последният материал в рубриката ни "Статии" бе за трибют бандите и имат ли те почва у нас. Снощи в пловдивския клуб Polinero Place се проведе концерт на една група, известна сред публиката най-вече с трибюта си на Metallica. Траш четворката от Лос Анджелис  има своята твърда фенска маса не само в Пловдив, но и в цяла България, и може би нямаше нищо неочаквано в това, че клуб Polinero снощи се пръскаше по шевовете от фенове, които копнееха да чуят вечни траш класики, а някои от тях може би и да си припомнят концерта през 1999 г. на стадион "Пловдив"...

End Of Pain

Малко след 23:00 часа светлините в клуба намаляха, настъпи мрак и от колоните зазвуча мелодията от "Terminator 2: Judgment Day" - култово...още тогава се разбра, че End Of Pain притежават собствен стил и определено не са като другите трибют банди, които просто излизат и изсвирват избрани кавъри...Тук е моментът да кажа, че в първата част от шоуто  групата реши да представи няколко свои авторски парчета - действие, което аз лично напълно подкрепям. Пловдивската публика успя да чуе както типични траш композиции, така и по-мелодични такива, а от тях бих отличил "Hate" и "Cruise To Sadness".

End Of Pain

Последва кратка почивка и поръчване на още бира (и не само) за да се стигне до ново епично интро - този път "Ecstasy Of Gold". Тъмнина, облаци от пушеци, идващи от сцената...и ударно начало с "The Memory Remains". И ако публиката все още не беше достатъчно наелектризирана, то на следващата "Master Of Puppets" (която очаквах да чуя по-късно през вечерта) изведнъж се получи импровизирано мини-пого, което допълнително повиши градуса на настроението. End Of Pain внимателно бяха подбрали своя плейлист, като редуваха както утвърдени олдскуул класики (включително "Motorbreath", която рядко се изпълнява на живо, поне от родните банди!) така и по-нови парчета от дискографията на Metallica. Балади като "The Unforgiven" и "Nothing Else Matters" също намериха място в сетлиста + епоси като "One" и "Creeping Death". След това прозвуча "Fade To Black", но малко преди нейната бърза част, един от посетителите в клуба (явно подгрял след "Whiskey In The Jar") изяви огромно желание да се качи на сцената и по този начин квартетът да стане квинтет, което обаче стана причина концерта временно да се прекрати. В крайна сметка след известна пауза, бандата се върна на сцената и заби "Fade To Black" от там, от където беше спряла, сякаш нищо не беше станало - ето това е истински хеви метъл! Концертът завърши със задължителните "Sad But True, "Enter Sandman" и естествено "Seek And Destroy."

End Of Pain

Като заключение мога да кажа, че се получи един много силен трибют на Metallica + някои обещаващи авторски парчета, които се надявам да се появят ако не в албум, то поне в EP и така повече хора да чуят за тях. Защото освен да свирят безупречно траш класики, End Of Pain показаха, че имат потенциал и за нещо повече.

Още снимки може да видите ТУК.

MetalHall

Leave a reply