Белязани от здрача - Ghost Warfare в Бургас

Невидима, призрачна война за душата на човечеството. За контрол над умове и сърца, съдби… Крачим под последните лъчи на залязващото слънце, слепи за светлината му, за битката, която бушува – прекрачваме трупове, блъскаме се във войници, в генерали… И не осъзнаваме, че войната е за нашите души. И е почти загубена…

Ghost Warfare. Така виждам тяхното послание. Един свят, по-голям и по-истински от нашия. Една разтърсващо дълбока вселена, призована чрез музика, в която след концерта остава да живее част от теб. По-хубавата част.

Презареденият здрач

Датата е 9 април 2016. Бандата представя третия си албум, Dusk Reloaded, който ще излезе през месец май чрез испанския лейбъл Art Gates Records. Бар Alive, Бургас. Времето е особено – приключва един от онези горещи априлски дни, през които не знаеш дали да се радваш на топлото време или да се психираш, че идва краят на света (така де, от глобалното затопляне). Съвършен декор за музиката на Ghost Warfare – на повърхността е насладата от вдъхновеното изпълнение и грабващите композиции, а в дълбините дебне едно мрачно и стряскащо послание.

По време на саундчека след кратка кунг-фу схватка с барабаниста и охраната на заведението (шегувам се, разбира се, охраната владееше само бразилско джиу-джицу, а уменията на Чипи Сараминев бяха по-скоро в областта на фигурното пързаляне и балета) успях да се сдобия с копие на сетлиста на събитието. За съжаление, по време на екшъна барабанистът на бандата се контузи (при опит за изпълнение на троен тулуп) и в крайна сметка сетлистът не можа да бъде изпълнен в цялостния си вид. Но за това по-нататък.

Та сетлистът – две части с общо 20 парчета, плюс 2 песни за бис. Три кавъра (Therion, Iced Earth и Immortal), много от класиките от първите два албума и разбира се, едно солидно присъствие (особено във втората половина) на Dusk Reloaded.

Дует на Серж Танкян и Таря Турунен

Изпълнението на Ghost Warfare провокира инстинктивни сравнения с банди като Therion (то не че има много бандИ като Therion… ). Разбира се, окултната тематика е обща за двата състава – текстовете на шведите изобилстват от езотерични елементи и персонажи, българите пък дефинират стила си като occult metal. В музикално отношение също има сходства – в стилистичното и жанрово разнообразие и това на изразните средства.

„Момент!” – предвиждам възмущението на нечий потресен ум – „Therion на сцена са 10-тина човека и допълнително пускат оркестър на запис, а Ghost Warfare са само четирима!” Факт. Само четирима. Rush пък са само трима.

Да ви представя бандата.

image001Ще започнем от дамата, най-новото попълнение в състава: Ганиела Ганева. Възпитаник на Музикалната академия, тя има огромен принос за богатия саунд на групата, като с нежния си и обработен глас забива невъзможно високи тонове и за да не скучае между другото свири на китара и клавир. Не по принцип. На живо. Нещо като Геди Лий в женски вариант.

Продължаваме с другия фронтмен – Димитър Найдев. Той пък свири на бас (или както той се изразява „права лопата”), пее изключително сложни и разнообразни откъм техника и бленда вокални партии, а в паузите между песните изключително успешно се изявява като stand up комик. А, да, и пише много от текстовете на песните.

Някой в публиката в екстаз (или алкохолно умопомрачение) възкликва: „Уау! Това е като дует на Серж Танкян и Таря Турунен!”. Да. Прав е, разбира се, но напълно греши. (Даже май беше и седнал.) Стилът на Ганиела е по-близко например до този на Флор Янсен, отколкото до Таря. Митко пък е странна смесица от Сноуи Шоу, Серж Танкян и Ханси Кюрш (на високите тонове). И при това е абсолютно самобитен.

image011Георги Латев, a.k.a „китаржията” (както се изразява Димитър) е основният композитор на бандата. Също така свири на китара, пише текстове, пее бек вокали и дере лийд такива, продуцира, миксира и мастерира музиката на групата. Че и прави монтаж на видеоклиповете им.

image002Остава Николай „Чипи” Сараминев - „барабанжията”. Той свири на
барабани и рисува обложките. Това е. Даже и не се включва в комедийните епизоди в паузите (сигурно защото няма микрофон). За сметка на това си има личен блек метъл проект, в който композира цялата музика, пише текстове, пее, свири на барабани и извършва сатанински ритуали (май… така де, би било редно) – Project Grey. От кунг-футо му има какво да се желае, но пък рисуването и барабанирането (да, вече има такава дума) много му се удават.

 

Група, която има какво да каже

Музика с невероятна дълбочина. Звукът те грабва, атмосферата те поглъща, емоцията те завладява. Изпълнението е прекрасно, живо, вдъхновено.

Георги свири с уникален хъс. Естествената харизма на Димитър, неговото усмихнато, добродушно присъствие на сцената неусетно премахва дистанцията с публиката. Гани има различно лице във всяка песен и с лекота запълва свободното място в аранжиментите – с пеене, клавир или китара. Чипи свири стегнато и с усет към детайла, със съвсем лек момент на импровизация, когато парчето го позволява.

image008Между песните се шегуват непринудено. Получава им се. Разказват ни за тематиката само на няколко парчета – The Witcher’s Curse, Warden Diamond и двата кавъра. До една са от тези с по-„лека” тематика (The Witcher’s Curse е по книгите и играта „Вещерът”, а Warden Diamond по сайънс фентъзи поредицата на Джак Чокър „Диамантът на Уордън”). За другите песни нищо не казват. Окултен метъл. Посланията са там, но са скрити (occult).

image012И при все това, дори и да не си чел текстовете, изпълнението и музиката съдържат една особена пълнота и яркост, която няма как да не те докосне и впечатли. Тук няма да чуете поредната любовна балада с клиширан текст – тук има вдъхновение на всяко едно ниво (текст, музика, изпълнение). А това е толкова рядко и ценно! Колко рядко е да се докоснеш до нещо вдъхновено в днешно време – сред пороя от посредственост, имитация, поза и клише! Нещо истинско…

Група, която има какво да каже. И има да каже нещо смислено.

Въобще Ghost Warfare са явление, което си заслужава да се види, чуе и изживее. И аз се чувствам безкрайно благодарен, че имах тази възможност.

Към края на втория сетimage009, след Knot, се спогледаха, поговориха си нещо извън обхвата на микрофоните, и Димитър обяви: „Барабанжията даде фира”.

Изсвириха само още едно парче – Fall. „Това беше всичко за тази вечер” и започнаха да прибират. На виковете „Още, още!” от страна на публиката се извиниха – „Не, това наистина беше всичко”. А Чипи слизаше накуцвайки от сцената.

Е, ми, така е, като не го научи тоя троен аксел. Или тулуп ли беше?

А в главата ми през цялата нощ и на другата сутрин: “Duuuuuuuuuuusk!” и мелодията на китарата.

И вече нямам търпение да идва 7 май: Ghost Warfare и Bleak Revelation в клуб Три Уши, София.

IMG_20160422_105039

 

 

Victor Nord

Leave a reply