Corecom - Crawling Under The Heavy Foot Of Addiction(2014)

За какво се сещате като чуете Кореком? За онези „вълшебни” магазини в които не всеки може да си намери всичко така желано. Оказва се, че с тази дума днес се означава Thrash / Groove Metal банда от София, която знае как се свирят здрави рифове в духа на Pantera, Machine Head, Sepultura, Crowbar, но все пак избягва копирането 1:1. Групата е сформирана през 2011 година в София. От членове и бивши членове на КПД-0, GRДD, Osil Amuk, The Alien Jackals, Der Hunds, Sub Zero Farm, Mлък!, All Of Us & ITSI.

1472765_528845127251717_855257737435606463_n

Както вече споменах бандата не се се ограничава в един определен стил и това е много добре. Влиянията са много и разнообразни. Като недостатък бих посочил прекаленото залитане на моменти към Pantera. Сякаш именно тази група е „помогнала” цялата картина да се поразвали малко.

Началото на албума е дадено от едноименното парче Crawling Under The Heavy Foot Of Addiction, което започва със смазващ риф в средно темпо. Изключително тежък, наподобяващ класиците Black Sabbath. В пълен негов контраст са вокалите. Бързи, агресивни, все едно, че излизат от гърлото на Фил Анселмо. В Reborn традицията с тежкия встъпителен риф е спазена, с тази разлика, че тук темпото на вокалната линия не се размината от това на китарата, като цяло това е една доста Groove ориентирана композиция. True Badness е малко по различна от предишните две песни. Тук вокалите клонят повече към добрият стар Thrash Metal в духа на учителите от  Sepultura от периода им с Макс Кавалера. Anti-song - тук нещата от самото начало са много по-динамични и си личи, че парчето има собствен характер. Инструменталната част е бърза и енергична, а вокалите по-агресивни и брутални от всякога! Your Name... Какво можем да кажем за нея освен, че момчетата са слушали прекалено много Pantera и по-скоро Down докато я композират. Stasis следва структурата на всички останали песни преди нея(с изключение на Anti-song). И тук водещият елемент е Groove мелодията.За първи като чух Knowledge Lost се сетих за Lamb of God. Тази композиция е изключителна интересна и разнообразна, носи бунтарско настроение, монотонните рифове са оставени на заден план. Fake, технична, тежка с елементи присъщи повече за джент-а отколкото за гореспоментатите стилове. Определено една от най-интересната песен в  целия албум. Living Dead също е богата на интересни моменти и похвати. Тук вокалите също се различават осезаемо от останалите песни, китарите са разчупени и разнообразни за разлика от някои други части на записа. Последната част от пъзела Heart In A Chest е ремикс на Alien Industry. Това е и перлата в короната.

В заключение ще добавя, че албумът сам по себе си е добър, но в него не откриваме нищо, което не сме чували до сега. На места е леко праволинеен и песните сякаш се сливат. Въпреки това всичко е изпълнено по перфектен начин, който заслужава уважение. Никъде няма фалшиви части или изсмукани от пръстите идеи. Ако музикантите успеят да се отърсят от прекалено силните чужди влияния, музиката им ще стане много по-интересна и от само себе си по-интересна. Китарите ми се струва, че са малко еднообразни, но за сметка на това басът се чува идеално, което е голям плюс, тъй като в последно време в голяма част от албумите басът присъства само на надписите на обложката, не и в самата музика.

 

Оценка: 6.5/10

MetalHall

Leave a reply