Bleak Revelation - "Afflictive Seclusion" [2015]

Нашепнат спомен от остаряла грамофонна плоча, тежки стъпки от само пиано. Капки черен дъжд, премесени с кръвта на намушкано в сърцето огледало. Нейде там – в далечината, отвъд забраната на тленна плът, навлезли, за да потънат те в гората, самотните души мълвят...

Така започва първият дългосвирещ албум „Afflictive Seclusion“ на софийската банда Bleak Revelation. Преди да се впуснем в по-нататъшни мрачни откровения обаче, няколко думи за самите тях. За начало бандата посочва годината 2011-та, като от тогавашния състав са се запазили Александър Димитров (соло китара), от който всъщност тръгва всичко и Антон Андонов (вокали, бас). По-късно към двамата се присъединяват Константин Захариев – през 2012-та – на позицията ритъм китара и вокали (за които ще обясним по-късно, но запомнете го това момче!) и през 2013-та Георги Богданов – ударни. В този стабилен вече състав господата се захващат със запис на първото си едноименно демо Bleak Revelation, което реализират със собствени сили и средства – демек са си го записали, смесили, мастерирали и т.н. сами – което излиза през есента на 2013-та. По-малко от година по-късно – юли 2014-та – момчетата пускат и първия си сингъл „Defied by Clouds“, който този път е резултат от кооперативната им работа с белгийския музикант, звуков инженер и продуцент Déhà (Clouds, Imber Luminis, Deos, Maladie, Deviant Messiah, We All Die (Laughing) и др.). Партньорството им не спира дотук и на 5 март 2015 година „Afflictive Seclusion“ е отприщен върху света. Албумът съдържа 7 парчета и е с времетраене точно 40 минути. За мен това беше първи челен сблъсък с дейността на бандата и накратко казано, както обича да казва личният ми барабанист, пуснах ако! Ще рече – озовах се вчепетлен! В смисъл – оказах се доста! Аъъ.. абе искам да кажа - хареса ми! Но да продължим…

Bleak Revelation - Afflictive Seclusion fron cover

 

Отразените начупени фрагменти на бродещите из разпилените късове отминало съзнание спомени, породени от встъпителния инструментал „Reflections“, ни въвеждат в мрачната гора на вечността и първото ударно парче за албума – „As If“. Целият труд по съчиняването на сложното описателно изречение не беше самоцелен опит за демонстрация на изразност, понеже встъпителните тонове на китарата свирят именно такъв свързващ мотив. Тя не остана сама задълго обаче и към нея скоро се присъединяват и останалите инструменти, донасящи мащаб и сила. В този все още сравнително встъпителен момент, усещанията са за нещо случващо се, намиращо се в ход, в движение, но не задължително ангажиращо се с посока, за сметка на това пък – строго необратимо. Така понесени на вълните на обречеността, с навършването на първата от продължаващата над седем минути песен, слушателите се озовават сред пръските на разбитата от рухването ѝ пяна и първия обрат, който момчетата от Bleak Revelation ни поднасят. И песента започва – тежки детъджийски вокали нахлуват над разпраните от ритъма недра, а кривите силуети на дърветата се сгърчват в спазъм, понесли ехото на епичния вокал на Константин (Казах ли ви да го запомните?). Несекващите внимателно премерени мелодии на соло китарата продължават да ни съпътстват, а към средата на третата минута същата се впуска и в едно по-продължително лирично изявление. Обичам такава соло китара – свиреща мелодии през цялото време и не прекаляваща с повече или по-малко задължителния момент на „солото в песента“. Вписваща се, свиреща заедно с останалите инструменти, а не върху тях.

Иии преди да сте решили – не, това няма да е „такова ревю“, няма да разкоствам всяка песен по отделно в напорист идиотски опит да употребя всичките сравнителни изразни средства, с които разполагам в сляпа възвеличаваща възхвала. Да, бандата и албумът ми харесаха доста, но това дотук си позволих да го направя с цел - илюстриране на характерните за бандата похвати и мотиви, които съвсем закономерно са валидни и за останалите им творби, а именно – силни, прецизни и непоклатими барабани от Георги, режещи рифове от ритъм китарата, интересни и на място бас партии, красива соло китара, свиреща завладяващи мелодии, които, без да отстъпват по качество на световни банди, не дразнят с излишни демонстрации тип „състезател“, за което искрено благодаря на китариста Александър. Към всичко това – може би най-отличителният белег на бандата – едно невероятно съчетание между тежките дет метъл вокали от покриващия и баса Антон (които доста ми напомнят на изпълняваните от създадения и озвучен от Brandon Small фронтмен на въображаемата група Dethklok - Nathan Explosion) и епични чисти вокали от ритъм китариста Константин (които, for the sake of сравnation, ще спомена, че на някои места, например “Clarity”, ми напомнят леко на един от Therion-ските вокалисти - Peter Mossman (Lemuria); не очаквахте да прочетете това, а?).

Тъй, бързам сега да ви успокоя и за обратното - макар и по-кратко, не смятам да оставя останалите творби на бандата съвсем без коментар. Нужно ми беше обаче да представя всичко дотук казано, понеже възнамерявам сега също да ви кажа, че от всичко посочено от музикантите като банди, които ги вдъхновяват - Paradise Lost, My Dying Bride, Opeth, Katatonia, Enslaved, Moonspell, Woods Of Ypres, Anathema, Sentenced, Type O Negative, Akercocke, Darkthrone и т.н. – без да отричам дотук изброеното, при мен най-силно се настани усещане за… Bathory! Не знам защо - може би заради вокалната комбинация и епичността, които сигурно вече доста пъти споменавам, но наистина най-напред това забелязах и ме впечатли - но смятам, че композициите някак – нарочно или не – имат от духа на Quorthon-ските „Hammerheart“, “Blood On Ice” и т.н. Разбира се всеки има право да не се съгласи с това сравнение и сам за себе си ще открие и реши това или онова, и ще го асоциира спрямо спектъра от познатите си банди.

Сега – в опит за връщане на някакъв ред и първоначално заявената (поне пред себе си) систематизираност, продължавам по ред на номерата. “Enslaved” е втората след интрото песен в албума. Не знам дали е търсен ефект или просто така се получава, но подредбата на песните в албума – поне засега – е такава, че звучат много свързано. Това е поредната песен, която не започва, а продължава предходната. Естествено нещата получават нужната доза развитие и отличителна характерност, като изненадата тук е малко след третата минута, където барабанистът на бандата заслужава адмирации, като моментът директно ни препраща в някоя от песните на Mayhem/Borgir/Arcturus или друг белязан от чуковете на Hellhammer проект. Чисто тематично, текстът на песента сякаш продължава историята от предходната песен за изтерзаната самотна душа - все още жива, която този път се е озовала на път, тласкана и поробена от вярата и убежденията на собствения си ум.

Egotistic Considering” е под номер четири и започва измамно с подобен на предходните песни ритъм и по-бавно темпо, но скоро след това рязко сменя тона и подхваща доста агресивно. Това всъщност е и май-май най-тежката, ако мога да си позволя такова определение, песен в албума. Както заглавието подсказва, песента изглежда се е заела да разглежда тематиката за натежалата от егоизъм гледна точка и вероятните ѝ разсъждения, но пречупени през призмата и важността на по-голямо цяло, които намигват на въпросните съждения в посока незначителност.

Суха и сурова, съхранила в себе си и стартираща с част от грубостта на предходната песен, „Perished“, противно на заглавието си, музикално всъщност е доста жива. Това обаче не отнема от обречеността на посланието ѝ ако и на вас ви се привидят ръце от мрака, обвинително сочещи ви пръсти – значи е дошло време да духнете свещта.

На този етап от албума бледа идея плахо си позволи да поиска внимание - "започвам да си мисля", каза тя, "че нещата са преднамерено навързани" и яснотата, за която застаналата под номер шест песен “Clarity“ разказва, като нищо може да е в следствие на описаното в предходната песен погиване! Дали е така или не, ще разберем, ако (като!) направим интервю с момчетата от Bleak Revelation. Но засега – пожари, смърт и гибел!

Вече сме на края и ред идва на “Defiled By Clouds“. Някога някъде бях чел как някой нарече нещо с думата „опус“. Без да съм много сигурен какво точно означава, но твърдо решен, оттогава чаках възможност и аз да я употребя и избирам да е сега – това, дами и господа, е ОПУС! Също така е и песента, която е била пусната като сингъл през 2014 г. О.К., де – не е точно тя, тази е презаписана… или поне ремиксирана и ремастерирана, а баш сингъл версията от 2014-та е бонус в digipak версията на албума. Прочитайки заглавието и текста, този път не смея да се наема с дотук демонстрираните смели и безотговорни опити за интерпретация. Не защото песента по някакъв начин не стои „заедно“ с останалите, напротив – всичко от дотук казаното важи с пълна сила и за тази творба, просто историята на текста е наистина… ами объркващ. Сякаш изтормозената и отмряла вече душа все още не е достигнала до момента на жадуваната и получена, макар и чрез мъки, в предходната песен яснота – свобода, а е вместо това (или все още, ако приемем предположението ми за последователност) осквернена, омерзена и доста объркана. И така, албумът приключва. Обричащо. “All your beliefs erased, you lived in vain”.

Обобщение: както казах – харесах и групата, и албума, и съм много доволен, че ми се случи да го чуя. Също – че имаме такава българска банда. Разбира се албумът не е и без недостатъци, просто аз се провалих в няколкото си опита да ги забележа и изтъкна. О.К., ако трябва все пак да се напъна, бих казал, че албумът би могъл да е малко по-дълъг. Също – на някои хора би могло да им се стори повторяемо. Ама пък казахме, че е „кратко“…  Не знам, не става, не ми се получава, пък и нека не изяждам хляба на обречения да се появи всезнайко-критик, който яростно ще заотделя отровна жлъч по поредното, намиращо се отвъд неговите възможности за възприятие, нещо. На него ще му се получи по-добре отколкото на мен. Поне що се отнася до тази творба.

Тъй, достатъчно излишни разсъждения, по-долу ще видите и нововъведената ни оценъчна система, която ще се опита да обхване в цифри дотук написаното, а всичко свързано с намирането на албума и бандата ще намерите в следващите линкове! На Bleak Revelation – УСПЕХ, МОМЧЕТА!

facebook | bandcamp

Bleak Revelation - Afflictive Seclusion CDs1

 

композиции9
текстове8
изпълнение10
звук7
въздействие10
8.8
Planeswalker

Leave a reply