Bleak Revelation: "Доста време си блъскахме главите докато открием подходящо име"

България и дуум/дет метъл. До скоро това бяха две напълно несъвместими понятия. От скоро на българската сцена има една група, която прави музикалната картина малко по-интересна. Bleak Revelation внасят разнообразие и свежест в иначе претрупаната ъндърграунд сцена. Момчетата ни разкриват интересни подробности около групата, както и бъдещите си планове. За професионалните снимки трябва да благодарим на Темз Арабаджиева.

 

 

Здравейте, банда! Благодаря, че се съгласихте да направим интервюто!

 

Антон: Привет! И ние благодарим за интереса към Bleak Revelation!

 

Нека в самото начало на разговора да разкажете на читателите малко повече за групата?

 

Антон: Да започнем с малко сухи биографични данни тогава? За начало можем да считаме февруари 2011-та и първите ни репетиции с Александър (лийд китара), който по това време вече беше сглобил в груб вид първите парчета на бандата. От самото начало идеята беше да свирим тежка, но мелодична музика със слаба популярност по нашите географски ширини. През първите две години барабанист на групата беше Христо Петров, известен с работата си по плевенския готик проект Angercure. За съжаление дълго време не можахме да задържим хора на позициите ритъм китарист и вокалист. През 2012-та част от нас стана Константин (ритъм китара), който внесе много свежи идеи в групата. След като Христо ни напусна, за да се отдаде на новия албум на основната си банда, изкарахме късмет, привличайки на негово място нахъсания (риж) младеж Жоро. За момента зад гърба си имаме едва едно демо и няколко концерта, но гледаме напред с ясната идея един ден да потопим целия свят в мрак.

 1379276_164739583727721_884087395_n

Интересен факт около групата е, че сте измислили името, едва след като сте записали демото. Защо се спряхте точно на това име?

 

Антон: Пасва идеално на музиката, с която се занимаваме.


Жоро:
Доста време си блъскахме главите докато открием подходящо име. Най-трудно е да се намери име със смисъл, да се каже нещо чрез него. Това, което избрахме, е нещо, изпитано от всеки в даден момент.

 

Коко: Бих казал, че е универсално, добре се връзва с групата, а и не на последно място по значение - звучи според нас добре.

 

Какво ви попречи да измислите име по-рано?

 

Антон: Имахме работно име на групата, което на мен така или иначе не ми харесваше. Май и на останалите, ха-ха! Записите в нов, сплотен състав бяха добър повод да се отървем от всичко, което бихме могли да свързваме с предишните години на „буксуване“.

 

Коко: Не е лесно да се намери нещо, което да се харесва едновременно на четирима, може би нямахме  достатъчно  добри идеи преди това, а и утвърждаването на името беше свързано с утвърждаването на постоянен и стабилен състав.

Защо решихте да свирите точно дуум/дет метъл?

 

Антон: На първо място, това е музика, която всички ние харесваме... въпреки различните си вкусове. Жанрът се фокусира върху страданието и борбата, която човек води с околния свят и себе си до края на земния си път. Всичко останало е преходно.


Жоро:
Не бих характеризирал музиката ни с тези понятия единствено (има и други елементи), но като цяло просто синтез между различни идеи, обединени в стремеж към колективно творчество.

 

Коко: Ами аз, честно казано, преди да се присъединя към групата не бях чак толкова навътре в жанра, но пък бях присъствал като зрител на репетиции на групата и преди това и много ми хареса това, което чух. Разбира се, мисля, че стилът ни не попада единствено в графа дуум/дет, има и други влияния, като се има предвид, че всеки един от нас е с доста разнообразни музикални предпочитания.

 

На кои изпълнители наблягахте, докато записвахте демото?

 1780799_201401946728151_58014549_n

Антон: Всеки според предпочитанията си – в моя случай това може да варира от екстремен метъл до Dead Can Dance и дори Morphine. Иначе когато записваш собствен материал, дотолкова си погълнат от него, че трудно можеш да се отдадеш на нещо друго в този момент.
Жоро: Определено Darkthrone. За мен беше пряка асоциация с гаражната атмосфера и звук, с които разботихме, ха-ха!

 

Коко: Може би наблягахме най-вече на Bleak Revelation, ха- ха. Наистина е трудно , когато записваш собствен материал, да се съсредоточиш много в нещо друго.

 

Как преминаха записите на демото ви? С какви трудности се сблъскахте?

 

Антон: Записите протекоха в рамките на няколко дни в края на август и септември 2013-та, като в почивките пресушавахме кенове бира в столичния парк „Заимов“ и съзерцавахме младите майки по алеите. Всичко, което се чува – китари, бас, ударни и вокали, е записано в гаража на Цветан Петков от група Nightmare, на когото благодарим изключително много за съдействието. Миксът е наше собствено дело. Това е може би един от най-големите недостатъци на демото, защото липсата на опит с обработката  (особено по отношение на вокалните партии) си личи от самолет. Повече няма да правим тази грешка и за следващите си записи ще се обърнем към специалист.

 

Коко: Сблъскахме се с трудностите на младостта, неопитността, малкия джоб и неумението все още, когато става дума за записи. Но все пак си мисля, че все пак научихме много, както по отношение на музиката, така и по отношение на студийните записи.

 

Направи ми впечатление, че сте преминали през доста промени в състава. Защо нямате късмет с намирането на подходящите хора?

 

Антон: Не вярваме в късмета, а в здравата работа и отдадеността към каузата. Обикновено причината е била несъвместимост на музикално или личностно ниво. На някои от хората не им стигаше времето да се занимават с група, други просто бяха несериозни, трети изгубиха мотивация. Може би защото не желаехме да излизаме на сцена със сет, съставен само от кавъри, а се концентрирахме върху писането на непопулярна музика, кой знае?

 

Във фейсбук профила ви написахте, че сменяте стила от дуум на грайнд. Истина или шега е това?

 

Антон: Плоска първоаприлска шега, подкрепена с кавър на Napalm Death, ха-ха. Но няколко души обезпокоени се свързаха с нас, за да попитат дали това отговаря на истината... Ами не, просто се гъбаркаме.

 

Жоро: Ха-ха-ха, грайндът си има своята естетика, да кажем, че не е за нас.

Вие сте млада група и на фона на всичко останало на родната сцена сте сякаш глътка свеж въздух. За какво си мечтаете, какво искате да постигнете?

 

Антон: Благодарим за добрите думи! За момента ни е напълно достатъчно да има хора, които да открият по нещо за себе си в музиката, която създаваме. Естествено, не бихме отказали публика от няколко хиляди/стотин/десетки/три-четири яки дуум метълки, които да се появяват по концертите ни и да ни радват очите.

 

Жоро: Световен мир и разбирателство между хората. Ха-ха, това, което искаме, го правим - музика, която ни харесва и чрез която растем.


Коко:
Много неща. Предполагам времето и възможностите ще покажат пътя ни в по-ясен вид.

 

Ако може да изберете една група, с която да свирите на една сцена, коя би била тя?

 

Антон: Ох... А става ли да бъде фестивал, на който да свирят Paradise Lost и My Dying Bride, междувременно Amorphis, Opeth, Katatonia и Anathema да приготвят специални сетлистове без „нежни“ и „интелектуални“ истории, и по възможност някой да включи опцията за възкресяване и да видим отново Sentenced, Type O Negative и Woods Of Ypres? Не? По дяволите...
Жоро: Колегите от Savage Ravage.

 

Какво послание искате да предадете чрез музиката си на слушателите?

 

Жоро: Уважение към природата, към собствените си корени; задаване на въпроси, търсене на истина, осъзнатост.

 

Антон: Усилията и болката са цена, която трябва всички да платим, за да продължим напред... Но пък нямаме нищо против ако пиете, пеете, водите гаджета и танцувате по нашите концерти. Ние също се наслаждаваме на малките радости в живота.

 

Коко: Малко размисъл, може би. Слушателите да останат с пълни души, защото според  мен и това е най-общо целта на музиката и изкуството като цяло.

 

Кога може да очакваме дългосвирещ албум от вас?

 

Антон: Материалът за такъв е почти готов – предвид средната дължина на парчетата ни, 6-7 от тях ще са напълно достатъчни за цял диск. Остава да съберем необходимите средства и да се убедим, че сме намерили подходящ саунд инженер, за да представим на света качествен резултат без компромиси.
Жоро: Май наистина нещата опират до това да се намери човек по звука, който да знае какво трябва да се получи и как. Уви, тези хора не са много.

 

Това беше всичко! Благодаря за отговорите, оставям финала на вас!

 

 1898063_205261263008886_570906734_n

Жоро: Благодарим и ние!

Антон: Нека читателите на MetalHall да не забравят основната идея зад любимата ни музика – да следваш страстта си, а не да трендовете. Благодарим за това интервю, удоволствието беше изцяло наше.

MetalHall

Leave a reply