Black Label Society 26.07.2015 - завръщане в София

Няма думи, с които да опиша този концерт. Само гласни, и все избухващи!

Обичам да ходя на рок концерти, това те освобождава и ти носи адреналин, който не можеш да получиш при никое друго изживяване. Там се сливаш с тълпата и всеки един се чувства както и ти, махате като един, пеете като един. А бандата, застанала в този момент на сцената, предсавлява теб - това, което си, което мислиш и чувстваш, звучи като теб.

Концертът в Зала Универсиада започна с Nameless Day Ritual. За скромните си размери вокалистката Ася Катранджиева изкара глас, достоен за бурните овации на публиката. Свириха половин час, като ту се разнасяше тиха мелодия, ту избухваха агресивни китари.
Към осем часа на сцената се качиха Odd Crew и вдигнаха на крака и последните, които все още не бяха поели от атмосферата на вечерта. Музиката им звучеше много по- усъвършенствана от последния път преди пет години, когато ги слушах във Велико Търново. Бяха направили прогрес и това се усещаше до последната минута, в която, съпровождани от викове: "Odd Fucking Crew", напуснаха сцената и бяха изпратени от публиката, нетърпелива за предстоящото.

Настъпи тишина и ненадейно огромно платнище с черепа на Black Label Society се спусна от тавана, закривайки цялата конструкция на сцената. Виждаха се само мистериозно проблясващи  сини и зелени светлини през очите на черепа, докато случващото се зад платнището оставаше тайна.

Обстановката в залата се нажежаваше, без да се взима под внимание жегата, която се убиваше литри и литри бира, но дори тя не можеше да притъпи напрежението, и от публиката се разнесе ропот: "Zakk Wylde", "Black Label Society". Няколко минути по-късно в залата прозвуча вой на сирени и от сцената замигаха червени светлини, което пък ми напомни за началото на друг концерт на същото това място преди две години - Children Of Bodom 2013.

Платнището се срина и пред очите на всички изникнаха две огромни платформи, заемащи симетрично двата края на сцената и изобразяващи черепа-лого, обграден от два дракона. Пред тях само на метри от нас се бе изправил Zakk Wylde, горд и непоклатим, стиснал в ръце емблематичната китара със спираловидни графики, и без излишно встъпление започна да свири пред еуфоричната публика, която го приветства с възторжен рев. Пет черепа зловещо се полюшваха от стойката на микрофона под кървавата светлина на прожекторите, докато бандата изпълняваше Suicide Messiah. Когато песента приключи, останалите музиканти се скриха от поглед, а Зак започна соло, което продължи десет минути без пауза, дори без забавяне на темпото. Всички стояха като онемели.

Когато John DeServio, Jeff Fabb, Dario Lorina се върнаха на сцената моментално започна Parade Of The Dead, следвана от My Dying Time и морето от хора се успокои за момент, когато Зак Уайлд седна зад пианото и засвири лирична, почти нежна мелодия. Тогава пред двата постамента с драконите се разгънаха платнища с лика на Dimebag Darrell  и мелодията се превърна в In This River. Последва Angel Of Mercy и публиката замря в нямо възхищение. В очите на много от присъстващите можеха да се видят да проблясват сълзи. Зак се изправи и благодари на всички за подкрепата.

Много кърпи, палки и перца полетяха от сцената след последната песен и следвани от оглушително скандиране Black Label Society напуснаха Зала Универсиада, но не и сърцата на българските фенове.

Aries

Leave a reply