BLAAST - Disorder (2014)

    През краткия си живот свищовската банда BLAAST успя да направи рядък за българските условия творчески маратон. Основани в началото на 2013 година, те реализираха куп концерти в региона си и сколасаха да композират материал за собствен албум, който излезе преди броени дни. Че даже тръгнаха и на турне за популяризиране на дебюта си. Всеки, сблъсквал се с действителността на българската рок-сцена знае, че това е равносилно на подвиг.

блааст3

    Има нещо култово в самото съществувание на BLAAST. Групата е създадена в неголям град, граничещ с най-бедния район в Европейския съюз. Членовете са трима, на пръв поглед несъвместими помежду си: Огромния като планета Васил Пенчев е китарист, вокал, създател, композитор и идеолог на бандата. Приличащия на улегнал чичко, нека батко да бъде - Красимир Кирчев е барабанист. Той живее в Белене и за всяка репетиция пътува като гламав между двата крайдунавски града. На баса е миловидната Деница Христова – младо момиче, съвсем наскоро завършило средното си образование. Как мислите, кое обединява това разнородно трио? Може би любовта към някоя алкохолна напитка, или храна, но най-вече харесването на дет метъл музиката. Като се замисли човек, какво да свирят хора от красиви, но бедни северозападни български градове? Сладка чалга ли? Сигурно има такива – чалгата е музиката, помиряваща ни със статуквото. Екстремните стилове в рока са точно обратното. Трябва да има у теб осъзнато, или не недоволство от заобикалящата те среда, за да си фен и за да правиш такава музика. А като слушам бруталните рифове на BLAAST от дебютния им албум, оставам с впечатлението, че наистина са много недоволни от нещо.

блааст2

    Няколко мои познати много се кефят на свищовската банда: Блааст това, Блааст онова. Поначало не слушам много дет метъл –някои детайли в стила просто не ми пасват.  (Има, разбира се, някои, включително български, много сериозни положителни изключения от тези ми предпочитания.) Но като ги чух, поне разбрах защо моите хора толкова ги харесват. И във факта на съществуването им, и в музиката им има нещо – нематериално и трудно за описване, приковаващо вниманието.

    BLAAST записват, продуцират и миксират албума си в домашни условия, както, уви, множество български групи. Това поражда най-вече проблеми при разпространението на диска, с което бандата се е заела сама. Засега добре се справят, благодарение на широката мрежа контакти, които са създали посредством Фейсбук. Обложката на албума, с хищните птици, кръжащи около облаци с кървавочервени оттенъци, пустеещите сгради и загърнатата в плащ безлика фигура в центъра на картината, е доста въздействаща.

    Disorder (2014)

    Pest Anthem e директно и първично детметъл парче. Основната мелодия е с мощен и епичен китарен риф, редуващ се със също така мощен и среден по бързина траш мотив. В средата има интересна среднотемпова интермедия, а късичките китарни сола са изтеглени в края на песента. Васил Пенчев пее, сякаш гласа му се чува от друга планета – дрезгаво и глухо, като приближаващ в тунела влак. Харесвам този тип пеене още от времената на Presecution Mania. За съжаление Чичо Том почти се отказа от този си вокален маниер и така окончателно затри содомското в SODOM.

    Sins of the Saints е издържана в линията на  ранния мелодичен дет метъл. Отново песента преминава през няколко различни ритъма, има бързи и бавни моменти, унисонни китари, мощен и запомнящ се припев.

    В духа на предните две парчета е и Believe it or Roth , но с по-прав и бърз ритъмздрав дет метъл, без много лирични отклонения.

    Intellectual Disorder е също директно парче, но в него има по-модерни влияния, като например на SOULFLY. Началото е с гръмовния бас на Деница Христова, китарата звучи по-ниско, барабаните са по-живи и държат много як ритъм. Не бърза, но мощна и жива песен.

    С кратка и насечена интродукция започва Watch it Burn. Иначе песента донякъде наподобява по звучене и аранжимент предната, но е по-разнообразна откъм мотиви. Въобще BLAAST компенсират относителната простота на мелодиите си и олдскуул звученето с чудесна вътрешна подредба на песните си и запомнящи се мотиви.

    Black Soul e тежка, наситена от китари и доста епична песен. Барабаните на Красимир Кирчев  са много динамични, макар парчето да е бавно и тежко. Васил Пенчев свири прости, но много въздействащи акорди на китарата.

    Warriors DestinyДотук стана ясно, че стила на групата е ретро, но с това парче BLAAST направо се връщат към първопроходниците на дет метъла – толкова натурално звучи то.

     Същото като за предната песен може да се каже и за The Prowler Within. Все едно сме се озовали преди почти тридесет години, когато странни за тогавашните разбирания ъндърграунд групи творяха точно по този неконвенционален и некомерсиален начин. Въпреки, че звучи така,The Prowler Within има много интересна градация, мелодии, подсказвайки голям потенциал.Има нещо затрогващо, тъжно в тази сравнително мелодична и бавна до средата песен, моя личен фаворит в албума и негов достоен завършек.

    Disorder действа като директен удар в ченето. Така се музицираше в края на 80-те години на 20-ти век, когато всичко в душата и сърцето на музикантите в тези стилове се изливаше директно в песните. После дет метъла се изфини, стана техничарски, нарои се, както се следва, в няколко подстила и вече прякото въздействие остана на заден план за сметка на други похвати.

    При BLAAST няма такива тънкости – всичко е „право куме, в очи”. Този подход си има и своите недостатъци: личи си че албума е записван от непрофесионалисти ( то в България и в студио да запишеш, пак няма никаква гаранция), песните не са с еднакъв звук и донякъде в един стил, има накъде музикантите да се развиват и чисто като умения.

    Точно тези недостатъци обаче са и предимствата. Много натурален, истински, искрен метъл се лее в този албум. Музиката, макар и простичка до наивност, точно по тази причина е много въздействаща. Рифовете и припевите са запомнящи се. Музикантите имат вроден усет за аранжимент и кулминация на песните, нещо което липсва дори при много опитни групи – нищо не е размито, или излишно проточено. Човек си задава въпроса – ако толкова са постигнали за малко повече от година, колко ли ще са се развили за втори и трети албум, например. Усеща се заряд от голям творчески потенциал и ако Деница, Васко и Краси продължат да работят толкова фокусирано, обещават да се превърнат в една от най-сериозните здрави групи по нашите географски ширини.

блааст1

   Оценка: 8.5/10

MetalHall

Leave a reply