Belgarath - Wanderer (2014)

Като изключим множеството вариации из столичните метъл клубове на банди, пораждащи смесени чувства, понякога обстоятелствата ни срещат с персонажи, които преобръщат представата ни за конкретен стил. Или с други думи жанр, който не харесваме чак толкова се превръща в любим. В конкретната ситуация главните действащи лица са музикантите от столичнaтa блек-метъл банда Belgarath.

Дебютният албум на Belgarath е озаглавен „ Wanderer ” и олицетворява звука и качеството от 90-те години на миналия век, когато самият жанр „Блек Метъл” е в апогея си. Съдържанието му е от осем песни и е с общо времетраене почти 29 минути. В цялостната лирическа концепция преобладават типичните за този жанр текстове, включващи сатанински сюжети, кръв, култуве и разруха. Албума чертае една своеобразна мрачна картина, с която бандата съчетава успешно музиката си. Сред парчетата със своите по-особени текстове изпъкват „Winds of War”, „Black Altar”, „Fields Dead” и „Last Embrace”.

Положителен отзив несъмнено е броят на песните, което различава Belgarath от множество състави, които се „изхвърлят” с повече от дванадесет парчета в албум. Това от своя страна не винаги означава, че количеството е право пропорционално на качеството.

Китарите са бързи, технични и наситени – отново нещо типично за конкретния жанр. Въпреки че казвам „китари”, китаристът е един, което говори за добре свършена работа при звука и аранжимента. Разбира се в повечето песни се чува препокриване на две китари, което е осъществено при записа на албума. В обратен случай се рискува звукът и главно китарата да бъдат постни. Като интересен елемент от техниката на свирене се забелязват и т. нар. „обратни терци” в голяма част от парчетата. Липсват сола, но в цялостната музикална картина на албума такива не са и задължителни.

Вероятно за не толкова взискателното ухо на слушателите би направило впечатление, че басът изобщо не се чува. Но в крайна сметка ролята на този инструмент не е да изпъква за сметка на останалите. Басът е плътен, лишен от острота, но е наситен и басов. Това е прекрасно уплътнение на иначе ръмжащите китари. В общ план той не е бърз, но се вписва успешно и следва главно останалите струнни инструменти.

Барабаните се придържат към основното темпо на музиката. Характеризират се с бързина и техничност, но създават усещане за ограниченост. Относно звук и плътност те са на ниво, но на моменти се забелязва липсата на разчупеност и креативност. Това особено личи в завършващата част на всеки втори такт.

Не на последно място, „гроул” вокалите се отличават с постоянство и добра тоналност. Нека да отбележа, че те са дело на китариста и басиста на бандата, а само по себе си пеенето и свиренето са отделни процеси и това не е чак толкова лесно, колкото изглежда. В общ план обаче им липсва дълбочина и импровизация.

„ Wanderer ” представлява един продукт на професионализъм, качество и музикална грамотност от страна на Belgarath. В качеството си на дебютен албум, той съвсем оправдано може да се орпедели като успешен. Симбиозата между инструментите и високото ниво на звука обират всички адмирации по адрес на бандата. Разбира се някои парчета нямат блясъка на други и създават чувство за монотонност, липса на идея, а в отделни песни дори и липса на бридж, т. е. плавния преход между отделните идеи и елементи в песента. Но като цяло това е един завладяващ албум на една сравнително млада банда и той заслужава похвала. Ние ще продължаваме да следим прогреса на Belgarath и им пожелаваме успех!

 

MetalHall

Leave a reply