Battle Of The Bands – битка или музикален празник за душата?!

На 20-ти и 21-ви май, столичният  клуб Joy Station се превърна в арена на истински музикален маратон, в който 12 български банди премериха сили, за да извоюват мястото си на сцената на Kavarna Rock Fest преди групи като Europe, Helloween и Sabaton.

Лошата новина е, че за съжаление, пропуснахме първия ден и представянето на безспорно чудесните банди Revival, HUSS-BAND, Renegade, SEVI, John Steel и Еталон. Но все пак решихме с няколко думи да кажем какво се случи на втория ден от конкурса. Защото определено си заслужава.

Денят никакъв, сряда, точно в средата на седмицата, обстановката в клуба - малко странна за такова събитие, сепарета и кожени дивани, посетителите – не много и седящи, само двама-трима фена не се притесняваха да изразяват емоции пред сцената. Журито – респектиращо, според мен. Звезди (АХАТ), Митко Кърнев (D2) и Ники Кънчев. Тук е моментът да кажа, че срещнах някои коментари относно компетентността на Ники Кънчев по отношение на музиката и ми се иска да включа и съвсем малко история.

Ники Кънчев дълги години е бил редактор на вестниците “Меридиан рок шоу“ и “Рок булевард“ , а предаването „Купон на изток от Рая“, което стартира през 1993-та година,  все още продължава да се излъчва по Дарик радио. Освен това, е успял да направи интервюта с едни от-големите имена в рок музиката, като Джон Бон Джоуви, Алис Купър, Иън Гилън. И това e само част от биографията му, свързана с музика.

За останалите членове от журито смятам, че отдавна всичко се знае и те са доказали по един или друг начин значимостта и влиянието си върху българската музика и сцена.

Дотук с отклоненията. После всичко беше музика. И емоция! От една страна се усещаше леко напрежението като при състезание, а от друга - беше истински музикален празник.

Замислям се, дали в случая да излезеш първи на сцената беше предимство или по-скоро предизвикателство – да накараш присъстващите да се раздвижат и  може би да погледнат не като на музикална надпревара, а да слушат и да се наслаждават на случващото се на сцената.

Привилегия или не, първи бяха Cold in December - Hard/Metalcore банда от Перник, които са адски свежи и готини. Непрекъснато се движат по сцената и даже тази в Joy Station някак изглеждаше, че им е тясна, въпреки размерите си. Макар и млада банда, момчетата имат  издаден албум и два видео клипа зад гърба си и освен с клубни участия в страната, могат да се похвалят и със значително присъствие на чуждата музикална сцена. Само през април Cold in December имаха участия в Сърбия, Унгария, Словения, Хърватска. Едно от изпълненията на групата беше „Escape”, което има и своето официално видео.

След тях на сцената излязоха класиците ЕРИДАН, които завъртяха колелото напълно и ни поднесоха невероятен рок коктейл, с  хеви метъл привкус. Истинско удоволствие е да гледаш  какво правят дългокосите музиканти с инструментите си. Красота!И класа!Всеки сам за себе си може да прецени дали ЕРИДАН са му показали „Пътят към прозрението“ (името на албума на групата), но е факт, че те свирят страхотно. Може би най-позната за публиката е песента „Вечен живот“ (Eternal Life).

И после...отново трябваше да превключим, защото The А.X.E. Project ни поведоха на мрачна, но загадъчна и вълнуваща разходка из дебрите на красивите звуци. Сякаш в този момент нямаше нищо по-хубаво от смесването на нежен, оперен глас с изчистени death вокали. Повече от прекрасна комбинация! Вероятно, ако имаше възможност да чуем повече рев, щяхме да сме още по-впечатлени. Но тази банда определено има огромен потенциал и в звученето и изпълнението й на живо, има някаква особена магия.Чудесни са!

20140521_215601

„Шутът съм аз, в този късен час, шутът съм аз, на дявола глас“!Не, това не е признание, а част от текста на песента „Шутът“ на варненската група ХАДЕС, която беше следваща на сцената. Специално за нея, вокалистът сложи и типичната за този персонаж шапка.

Група с тежко рок звучене и траш елементи,  с най-дългата история сравнение с останалите банди (основана 1986г.). Зареждащо и силно участие на варненците, изпълнено с много енергия . И с опит за протягане на кървави ръце към сърцата ни – и определено  успяха да намерят пътя към него...сърцето.

И после – посоката беше класически и здрав heavy и power метъл с KROSSFIRE! Пловдивската група, която има огромен брой участия, както на наша, така и на международната сцена, с великолепен албум зад гърба си ("Learning To Fly"), който не те оставя от началото до края и....мнооооого фенове. Но за това малко по-късно.

Истината  е, че тази банда не може да не бъде харесвана , заради безспорния им талант, стабилност и синхрон по между им. Заради баса, който се чува така отчетливо и мощно, заради прекрасните китарни сола и нежните звуци на клавира...Песента „Angel’s Cry”  е някак вълшебна.

А за финал?!Бяхме пометени безкомпромисно от ураган от енергия и младежки плам - в лицето на Downer Kill. 6-ма младежи застанахa на сцената, сякаш винаги са били там и ни заляха с музиката си. И да, мястото им е там, на сцената. И нито един клип в интернет пространството не може да замени живото изпълнение. Защото тези деца, с модерни прически и дрехи, са невероятни. Препращайки ни със звученето си към банди като Bring Me The Horizon, August Burs Red, Asking Alexandria, момчетата и прекрасното женско цвете сред тях, смело забиват авторските си парчета и явно се забавляват, когато са на сцената. Феновете също. Изключително зареждащи, изпълнени с желание и много талант.

20140521_230701

Да, именно Downer Kill бяха първата избрана група, която да подгрее морските фенове в Каварна. Абсолютно заразяващи с енергията, с присъствието си...и с младостта си. Другата група – ЕРИДАН! А група SEVI останаха златната резерва  ( в случай, че някоя от чуждите банди, които трябва да участват, не успее да дойде).

Безспорно е, че изборът беше повече от труден, но хубавото е, че след обявяването на решението на журито, нямаше злостни коментари или викове. Това са моментите, в които си казваш, че всичко е заради музиката. Не е състезание, не е борба, нито последен шанс...

И все пак, големият печеливш на сцената тази вечер сякаш бяха...KROSSFIRE!Заради почитателите, които се строиха пред сцената на тяхното участие, облечени с тематични тениски на бандата и пеещи текстовете им. Това е смисълът на музиката – освен удоволствието, което изпитваш като музикант, да можеш да достигнеш и до хората...Е, те го могат, определено. Защото какво е групата без своите фенове?!Впечатлена съм, наистина!

А като цяло вечерта?Да, беше битка – на стилове, на възрасти, на музикални умения и много жизненост и ентусиазъм. Имаше всичко. И беше великолепно!

Снимки от събитието може да разгледате тук.

MetalHall

Leave a reply