August Burns Fest - силни банди, слаба организация

16-ти август бе определен за деня на най-големия фестивал за младежки групи, който нашата сцена е виждала. Разбира се тук изключвам няколкото конкурса, които се появяват от време на време.

Пристигнах в София малко преди предполагаемото начало на концерта и реших да се информирам за случващото се. Научих, че е настъпила рязка промяна в часовите граници на събитието поради несериозното отношение на организатора и слабата информираност от страна на тонрежисьора. Оказало се, че никой не попитал клуба в колко часа може да започне концерта, което е доста сериозна грешка, имайки предвид, че между 14:00 и 16:00 не може да се вдига шум.

Повисях в Маймунарника, наслаждавайки се на гледката – поне сто човека в и около клуба, които очакват началото на концерта. Рядко има толкова много хора дори и след началото на концерт.

След твърде дълъг „бърз” саундчек от страна на Grimaze, на сцената излязоха Пловдивските пънкари от Bunch Of Assholes и дадоха старт на официалната част от фестивала. Групата свири както винаги, което не е точно комплимент. Все пак това несериозно отношение, в подобен комичен аспект, наистина има своя чар. Голяма част от публиката знаеше текстовете на песните, които те изпълниха. „Аксел е Гей”, „Чист Българин”, „Пийм Бира” и кавър на „Обичам Хомосекса” на Кокоша Глава бяха изпълнени по безобразен начин и точно това търсеше публиката, на която ѝ бе писнало да чака.

Втори на сцената излязоха Paranormal. Въпреки явните си музикални качества и многото фенове дошли да видят групата, това бе един от по-слабите концерти на бандата. Пред сцената всички пяха “Slippin’” и “Kaspela”, но за съжаление това, което се случваше на сцената беше доста под очакванията на публиката. Все пак песните са си песни и това минава към по-силните сетове за концерта, защото въпреки грешките в изпълнението, всички се разбиха. Дано това да е било изключение, защото това е една група с изключителен потенциал и много възможности.

След кратка пауза на сцената се качиха Escape From Inferno. Въпреки сравнително занижените ми очаквания, предвид резките смени в състава, това се оказа един от най-силните моменти. Трябва да отдам дължимото на новия фронтмен - Мирослав Атанасов, който пасва на групата много повече от Найки Тодоров, а Виктор Дишев е наистина точен избор. За последните две песни на сцената се качи Жо Василев и за финал EFI изсвириха “Emerald Sunset”  - нещо, което заслужено мога да нарека най-добрата част от концерта. Ако не ми вярвате, гледайте видеото от концерта.

Дойде ред на TimeStroke и въпреки старанието им, беше скучно. С цел раздвижване на леко отегчената публика, Найки от Lost In Eternity се качи на сцената, за да изпълнят кавър на “Move It” на Down & Dirty, но и това не помогна много. Все пак трябва да похваля Тино за гласовите му възможности, защото рядко се срещат певци, които пеят чисто. Още по-рядко се срещат такива, които могат да го правят наистина добре.

Софийските рапкораджии Badcast изсвириха един изключителен сет. Предния път, когато  ги гледах, имаха явни проблеми с енергията и си личеше, че нещо не е наред. Явно това, което не е било наред, е премахнато с идването на новия барабанист, Ангел Иванов (още фронтмен на Citizen Erased и барабанист на Screanshot). Двете песни, които бяха пуснали в мрежата наскоро, както и най-новото им парче бяха изсвирени перфектно. Това, което наистина направи сета им запомнящ се беше кавъра на „Жената на Шефа” на Ъпсурт. Тежки вокали на тази песен отиват много, а Боби Блажев е китарист от класа.

Следващи на сцената бяха Grimaze, които доставиха професионално изсвирен груув метъл. Няма много какво да се каже за тях, защото те просто свирят перфектно. Всичко беше дори твърде професионално и донякъде липсваше енергия. Въпреки това, Grimaze са група, която трябва да се гледа.

Дебютантите от Lost in Eternity бяха седми под ред и концерта започна да става твърде дълъг. За жалост групата не успя да помогне времето да мине по-безболезнено. Софийските кораджии свиреха енергично и бяха много нахъсани, но известна липса на креативност в авторския им материал, в комбинация с лошото изпълнение особено откъм чисти вокали и спирането на дебютния им сингъл "Lifeless" по средата, поради технически проблем, попречи на публиката да се наслади на сета им. За сметка на това сценичното им поведение бе отработено.

JFT оправиха цялото впечатление от предишната група. Тошко е велик фронтмен, а групата свири завидно добре. Уважението на цялата сцена към групата се показа, когато членове от всички останали банди излязоха пред сцената и пяха почти всички песни. Изключителна група, заслужено обичана от всички.

Ако концертът беше завършил с Feast Of Insanity, наистина мисля, че би било достатъчно. Не съм очаквал да видя китарист със залепена бутилка от Пиринско на сцената, но Любослав ме изненада. Публиката беше уморена, но това не означава, че концерта бе започнал да отслабва. Не бих могъл да критикувам тази група по никакъв начин. Въпреки несериозния вид, изпълнението им беше възхитително. За една песен бяха и с новия си фронтмен, Денислав Николов от Rebirth Capitol, като явно нещата са се наредили и за Feast of Insanity и за Мирослав, с когото се разделиха седмица по-рано.

Дойде ред на Simai, но всички под 18 бяха изгонени от клуба заради късния час. Вече минаваше 23:00, въпреки че остававаха още 2 групи, а концертът беше обявен с финал в 22:30. Потвърждение, че организаторът не е сред най-добрите, особено имайки предвид, че неговата група свири двойно повече от всички останали. Въпреки това, Simai направиха всичко възможно да изцедят малкото останала енергия у всички. Песента „Our Generation” докара травма на гост-вокалиста, който накрая кървеше от врата – стабилно доказателство, че групата наистина е била на ниво. Още едно доказателство беше и счупената сцена след това – ДА! НАПРАВИХА ДУПКА В СЦЕНАТА!

Последни бяха As Orchids Wither. Това беше перфектен финал на един (далеч от) перфектен фест. Емоционалното изпълнение на "Love Lies Bleeding" наистина докара всички до предела, защото имаше няколко човека, които бяха на път да зареват.

Като изключим явните проблеми в организацията, липсата на времеви контрол, както и конкретни групи, без които можеше да се мине, това беше един много силен фестивал. Ето и цитат от цялостната критика на Мелина от Grimaze относно организацията, за да добиете малко по-добра представа точно колко лоша е била организацията:

Вчера взехме участие в August Burns Fest и за градивното колективно израстване написах няколко реда като впечатления от вчера. Идеята ми не e да обидя някого, а по-скоро нещата да се подобрят.

Бележка: Първоначално това беше пост в затворена група за участниците във феста. Но "организаторите" не можаха да понесат истината и решиха да ме цензурират като ми изтрият поста. Аз пък решавам да го постна публично, където словото е свободно:

За организаторите и по-конкретно @Nikolay Fury Todorov:

- Един ден преди event-a ми пишеш да ползваме нашите барабани за всички 11 банди във феста и аз казах ок, НО:
Първо - Такива неща се плануват от по-рано.
Второ - Казах ти, че нямаме превоз за барабаните и ти пое ангажимента, а след края на концерта, като те помолих да върнете барабаните в RockSchool, ти се направи на разсеян и после отвън идвате и ми плачете колко сте изнервени, колко сте онеправдани и как "много хора днес са се държали като п_т_и". А вашето държание не е ли идентично, след като ми подаваш 10лв, за да си поръчам такси за барабаните, защото нямате достатъчно топки, че да си държите на думата? За мен казаната дума си е неписан договор. Като има претенции за професионалност, защото в тоя случай ги има много - спазвайте си договорите. Оправихме се с барабаните и без вас и 10-те лева, ама не е това въпросът.
Трето - Можеше да помогнете за носенето и сетването на всичко като организатори. Ама както всеки път - Павел, Неди и аз влачим и сетваме сцената и събираме след това.
Четвърто - Наемът на барабани струва 100лв. и поне това, че ги давам free за 10 банди можеше да се оцени в малко помощ.

- Казваш ми sound check в 11:00 и аз съм на линия, а sound check-ът започва в 16:00. Никаква комуникация с озвучител, мениджър; супер слабо. Губите времето на поне 30 човека и накрая никой няма качествен звук. 11 банди и гаден звук, нали се сещаш.

- Да правиш event с 11 банди и да не се сетиш, че ти трябва stage manager е супер недомислено. Мислиш за баджове и не знам си какви глупости. Google "stage manager" за следващия път.

Ще спра дотук с впечатленията по организацията да не става статия. Искам малко да споделя и впечатления от другите банди. Не говоря за никой конкретно. Това просто са неща, които ми правят впечатление цялостно:

- Много се говори за "support", "respect", "сплотеност", а на практика много малко от това се случва. Има ги тия неща, когато става дума за кОпон или когато има лична изгода. Но ги няма, когато реално трябва да се свърши работа и за идеализма. Лицемерието е много гадно; празните думи също. Нека ги няма в нашето общество :))

- Ако говорим за сплотеност - поне като участваме заедно на някакъв концерт може да оставаме до края за всички банди, а не да си направим сета и да палим. Елементарна култура.

- Вчера преди да почне концерта с озвучителя обсъдихме line-up-a и той ми каза, че концертът трябва да приключи в 22:30, но дори и да измислим нещо със сигурност ще изгонят хората под 18 в тоя час. От това ми стана ясно, че Simai и As Orchids Wither ще са прецакани, а това не е идеята. За това с озвучителя обсъдихме всички банди да си намалят сета с по една песен. Аз лично предадох тази информация и молех да се предава на който не е разбрал, но според мен много от бандите не си съкратиха сета. Ние с Grimaze махнахме една песен, Bunch of Assholes махнаха; за други не знам.

Айде да не навлизам в повече подробности. Мисля, че който има малко мозък ще схване. А който схване ще получи усмивки от Вселената :))

И последно - Благодаря на всички за споделеното време и за съвместното присъствие. Нека следващия път бъдем по-сплотени и подкрепящи се.

 

Георги Искърски

Leave a reply