April throwback- Shai Hulud, Them Frequencies, Mental Architects

Фотограф: Цветелина Костова
На 26 април се състоя един от най-запомнящите се концерти в последните месеци. Поне аз ще го помня още доста. Вторник вечер има славата на доста смотано време за концерти. И с право. Времето е гадно, априлско едно такова, дъждовно едно такова, сбъркано. Пред Mixtape5 вече има доста народ, докато успея да се добера до него. И гледам, че не само в моята глава има черни облаци. Което е кофти. Точно тия банди не го заслужават. Фас пауза и се понасяме плавно и мрачно към B-side.

Една бира време и на сцената се качват Them Frequencies. Може би заради техническата настройка буквално 10 минути преди да започнат, може би заради всеобщото мрачнярско настроение, но поне по своите уши усещам, че музиката ми бяга. Не ме разбирайте погрешно, аз ОБОЖАВАМ бандата. Rise then Fall е една гигантска стилова крачка напред в сравнение с The great wave-off.

Момчетата се раздават на макс, както винаги. Дидо Пешев ни отнася главите с мелодичните си рифове, Стоимен си излива и раздира душата на сцената, басът e в неизвестна тeжка и мрачна посока, барабаните трещят и допълват цялата композиция.

Them са една от най-добрите софийски банди в последно време и това не го казвам, защото съм им фенка. А защото е факт. Такива банди имат нещо свое, нещо точно тяхно си. Както сами се определят това е хаотичен, мрачен блус, който ти влиза под кожата и остава там, човърка те и ти преобръща червата на 180 градуса. Отидете на техен концерт и просто затворете очи. Дори скофтения звук малко да ви подразни изживяването е сто процента гарантирано.

DSC_5643
Минават пет милисекунди и на сцената се качват Mental Architects. На този етап вече настронието ми е мрачно, но толкова потопено в дълбокото, че се пренасям на едно силно изкривено ниво на съществуване. На една бира съм.

За нечулите - да сте чули. За незнаещите - къде сте спали, ако не знаете кои са Mental Architects.

Това е пост-рок банда, пребиваваща на родната сцена от доста време - не, не съм им броила годините точно, ще ме извините. От едно известно време - около 5 години, бандата замлъкна. Но сега отново са сред нас. И СМАЗВАТ. Аз не слушам пост-рок, не го харесвам. Но архитектурните музикални шедьоври на тази банда бих ги слушала с пълна наслада. И има защо. Триото са невероятни музиканти, които си заслужават всяко ухо, крайник и сетиво намесени.

Още пет секунди и се изстрелваме за финала. Фас пауза - обратно на Земята.

DSC_5928
Излизат Shai Hulud.

И цялото транцедентално изкривено мрачно настроение си отива. Американските кораджии отнасят глави, разтапят мозъци и внасят едни широки диви усмивки, че ум да ти зайде. Мати се мята по сцената, погото се върти в лудешки танц отпред, всички подскачат и дивеят сякаш им е за последно. Енергията, която бандата вкарва в изпълненията си може да накара дори камък да затанцува. Shai бяха гвоздеят на вечерта и настина не предадоха най-верните си фенове. Страхотно впечатление прави колко потизивно настроени и живи са изпълненията им, въпреки малкото публика. Звукът е на добро ниво, публиката е изстреляна още по-високо, градусът е покачен. И отново. Колкото бързо започна, сякаш толкова бързо и приключи.

06DSC_6026
В даден момент стоя като ударена с мокър парцал се хиля като ряпа. Концертът е приключил, трябва да си ходим, защото е полунощ, а утре сме на работа, но пък не ни пука, защото сме свикнали концертите ни да започват по никое време.

Всъщност дори не си струва да мрънкам, навън вали, аз си се хиля и си подсвирквам и всичкото мрачно настроение може да си ходи на... село.

Благодарим на For the kids booking за възможността, продължавайте все така и все в същия дух!
До следващия страхотен концерт!

Adis

Leave a reply