Affection - Истински (2012)

Ще бъда честен с вас - съвсем наскоро разбрах за съществуването на Affection. Голяма грешка. Но, както се казва - по-добре късно, отколкото никога. В началото си мислех, че това е група, която е с подчертано пост-гръндж звучене, набляга на кавърите, а авторската музика остава назад. Нищо подобно - оказа, че Affection имат дълга история, датираща още от 2005 година и може да се похвалят с 2 албума, последния от който - "Истински", наскоро ми хвана окото (или по-скоро ухото).

Тук е моментът да спомена, че албумът не е за всеки. Ако си падате предимно по по-тежките стилове, трудно ще изслушате и 1/3 от диска. Ако обаче сте от тези, които се увличат по мелодик звученето и харесват групи от типа на Goo Goo Dolls, Matchbox Twenty и Foo Fighters - то този албум е за вас. В него Affection постигат една интересна смесица от алтърнатив/поп/инди рок, а всяко едно от парчетата звучи...истински. Едва ли ще е преувеличено, ако кажа, че албумът представлява нещо като музикален дневник, а Георги Йонков - фронтмена и главен текстописец на бандата е оставил своя траен отпечатък върху него. Още с първата песен слушателят разбира за какво ще се пее в диска, а то е...любов, и всичко свързано с това тъй красиво, но в същото време и болезнено чувство. Като се започне от началната "Къде", в която лирическия говорител все още желае любимата си и по-специално тази, която е била "преди", мине се през "Истински", която поражда въпроса "А дали чувствата ми към него/нея са истински?" и се стигне до "Студеният час" и "Защо сме тук" (един от личните ми фаворити) - две парчета, които по прекрасен начин обрисуват самотата на главния герой и за това как той просто се нуждае от някоя, която да бъде до него... Въобще, ако сте безнадеждни романтици, то ще се почувствате така, все едно вие сте написали текстовете на голяма част от песните. С това може би е свързан и единствения недостатък на албума - че въпреки наличието на по-бързи и жизнерадостни парчета (като например "На завоя") той ще продължи да звучи прекалено еднотипен за някои хора, но пък...какво от това? Важното е, че Affection са успели да създадат един наистина качествен продукт, който бих казал, че звучи доста професионално за родните стандарти, а песни като "Започнах да забравям теб" по един уникален начин събират в себе си както влиянието на стари групи като Europe (примерно), така и на нови банди от типа на Goo Goo Dolls - един своебразен мост между минало и настояще.

В заключение - албумът ще подейства като мехлем за душата, на всички от вас, които поради една или друга причина са били разочаровани от половинката до себе си, или просто не могат да намерят място в днешния меркантилен свят, а някои биха могли дори да си извлекат някакви поуки...Ако трябва да цитирам самите Affection, то ще извадя следния абзац:

Аffection е волният бяг на младостта, която не се спира пред нищо, вярата на момчешките сърца в каузата, около която са обединени като около лагерен огън...крила, които са твърде жилави, за да бъдат прекършени, прашни пътища, завои, мостове, звън на китари в нощта, в необятното диво, заключено в съзнанията. Аffection е забрава и преоткриване...протегнати и поети ръце, отворени души.

MetalHall

Leave a reply