Aegonia: "Когато свирим ние винаги се опитваме да пресъздадем света на Аегония"

Първоначално групата започва да свири за удоволствие, предимно инструментали. Първата цялостна песен, която правят, се казва “Gothic” (по-късно прекръстена на “Restless mind”). В началото тя е само музика, без текст и мелодия за глас. Няколко месеца по- късно се ражда “Rain of Tears”. С нея се появяват и първите опити за вокали. Така колелото се завърта и лека по лека започва работата върху първия им албум. Тогава разбират, че текстовете на песните са свързани и по-този начин се ражда и легендата, която по- късно бива описана в книгата „Забравената песен“.

На въпросите от интервюто  ни разказват Ели и Ники!

Здравейте, преди всичко искам да кажа, че за мен е истинска чест и ви поздравявам за изпълнението на фестивала „Силата на рока 4“! Какво ви подтикна да вземете участие?

Здравей Ива, благодарим за интереса, за нас е удоволствие! Тъй като сме млада и неизвестна група, за нас това беше една добра възможност да представим музиката си, а също и да се запознаем с други музиканти и хора от музикалните среди. Цялата идея за фестивала много ни допада. Смятаме, че младите банди определено имат нужда от такава сцена и подкрепа, и поздравяваме организаторите за професионализма и енергията, които влагат.

Въпреки 9-то място с какви емоции останахте след него?

Ние не възприемахме фестивала като конкурс, а по-скоро като… ами фестивал :). Не участвахме с идеята, че ще бъдем на някои от първите места. Затова и всичко, което спечелихме, е повече от това, което сме очаквали! Бяхме покакнени от Емо Братанов да гостуваме в неговото радио предаване „Музикална кутия“, получихме покана от Маймунарника за самостоятелно участие, а най-голямата изненада за нас беше интереса на Милена към песента ни „Суровата планина".

Разбрах за чудесната новина, че  Милена Славова е пожелала да направи своя версия на вашата състезателна песен „Суровата планина“. Какво мислите по въпроса за общ проект с нея или друг изпълнител/група?

Милена е истинска рок легенда, ние отдавна сме ѝ големи фенове. Желанието ѝ да направи своя версия на „Суровата планина“ е голяма чест за нас. До сега не бяхме се замисляли за общи проекти с други изпълнители, но сме отворени за идеята и тя ни допада.

Какво ви мотивира и дава сили да продължавате да правите това, с което се занимавате?

Ники: Някой беше казал, че музикантът се занимава с музика не защото може да свири, а защото не може да не свири. Това важи за всеки човек на изкуството.

Ели: Не мога да не свиря и да не пиша музика - това е най-важното нещо в живота ми, нищо че професията ми е друга. Много ме мотивира реакцията на публиката, когато хареса музиката ни – то е една енергия, която тече. Мотивират ме нашите фенове. Мотивират ме хора като теб, които проявяват интерес към групата.

Много ме впечатли идеята за книгата, която довършва историята на албума! Харесва ми как всичко е навързано и човек слушайки музиката може да се пренесе в един изцяло различен свят. Как се роди идеята за книгата и лесно ли се пише такава?

Ели: Идеята за книгата се появи след като написахме текстовете на първите ни няколко песни. За наша най-голяма изненада забелязахме, че текстовете са свързани в една история. Така малко по малко започнахме да я развиваме като герои и събития, историята започна да провокира още музика, докато накрая за не се озовахме с 12 песни по книгата.

Когато идейно имахме завършена историята на книгата и албума в главите си, се хванах да я напиша. Беше ми изключително интересно – аз бях все едно първия читател на историята. Още детайли сами се разкриваха, докато я пишех. Мога да кажа, че книгата сама се написа 🙂 - аз само я записах.

Бяхте ли изправени пред  трудности и предизвикателства,  когато решихте да издадете книгата?

Ели: Да. Дълго обмисляхме дали да я издадем през издателство или сами. Накрая решихме, че тя е много тясно свързана с музиката и бихме предпочели да я представяме заедно с нея, което не знаехме дали ще е възможно ако работим с издателство. Затова решихме да я издадем сами и да правим след това с нея каквото намерим за добре. Досега сме организирали две акустични представяния на книгата с музика и четене, които се получиха много интересни, а бройките, които отпечатахме, драстично намаляха. Скоро ще трябва да мислим за втори тираж :).

Ще се превърне ли в една традиция за Aegonia бъдещите албуми да вървят заедно с книги?

Ели: Така смятаме. В момента довършвам втора книга, в която има още много интересни истории, които могат да бъдат пресъздадени в песни. Вече имаме и една песен по трета книга, която все още не съм започнала да пиша, но има много идеи по нея. Това е песента Of Love And Hate, която в момента записваме и май ще я завършим преди парчетата от първия ни албум (който е изцяло по първа книга – „Забравената песен“).

В момента върху какви проекти сте се насочили и какви са най-близките ви бъдещи планове?

За нас е удоволствие, че ще участваме на Gothic Fest Sofia на 26 октомври в Mixtape 5. Освен това работим по записите на останалите ни песни. Записваме ги в нашето home studio като демо записи, които да представят групата, като се опитваме да постигнем възможно най-доброто качество, на което сме способни.

Кога точно се сформира Aegonia, интересна ми е появата на всеки един член от състава?

Ели и Ники - Групата започнахме ние през 2011. Преди това свирехме в една друга група. Там Ники беше на бас, а Ели на цигулка. В един момент репетициите доста се разредиха, а на нас ни се свиреше повече. А и искахме да свирим в по-думърски стил. Затова решихме да сформираме нов състав и започнахме да пишем песните на Аегония.

В началото свирихме ние двамата с Илиана от предишната ни група на барабаните. Но стилово музиката не се получаваше така както искахме да звучи. Решихме да запишем демо записи на песните с електронни барабани и да не търсим живи участия.

Наско (бас) - Ели искаше записите на албума да са готови за рожденния ѝ ден (който се падаше на 11.11.11) и да направим представяне на песните в много тесен приятелски кръг. Претърпяхме пълен провал –и до днес нямаме повече от три записани песни 🙂 - оказа се много по-трудно, отколкото очаквахме. Но все пак си направихме представянето, а покрай него се сдобихме с басист - Наско, който ни е и много добър приятел още от преди групата.

Росен (барабани) – През пролетта на 2012 един приятел ни покани да участваме на арт-фест „Багри“ в Банкя. Нямаше как да го направим без барабанист, затова започнахме да търсим. Всички ни казваха, че това е почти невъзможна мисия. Но за наш голям късмет бързо попаднахме на Росен. Той винаги е искал да свири този стил музика, и веднага си паснахме.

Росен много вдигна нивото на групата. Дотогава изобщо не наблягахме кой знае колко много на изпълнителските си качества, но бързо стана ясно, че ще трябва доста да ги развием, за да го настигнем. И така и до днес - продължаваме да го гоним :).

Как се роди идеята за фолклорни елементи към стила ви?

Винаги сме харесвали народната музика, имаме още една фолклорна песен - „Иска ми дума гората“, още от преди Аегония. В последните две години ние двамата свирихме доста активно в един фоклорен оркестър, част от ансамбъл „Гоце Делчев“ - Ники на кавал, Ели на гъдулка. Нямаше как фолклорът да не ни повлияе. Ели много искаше да направим родопска песен в по-тежък вариант. Запали се по тази идея и започна да търси подходящата песен. Така и не успя да я намери, и накрая се наложи сами да я напишем. Така се появи „Ща да ида, майчинко“. Единият от отсвирите всъщност е традиционен.

Помните ли първия си концерт? Кога беше той и какво беше усещането след първия ви контакт с публиката?

Това беше участието ни на арт-фест „Багри“ в Банкя през 2012-та, за което споменахме по-нагоре. Беше много яко! Когато свирим ние винаги се опитваме да пресъздадем света на Аегония и наистина е страхотно, когато по лицата на хората се вижда, че са попаднали в тази приказка. След фестивала се оказа, че много хора са ни харесали, и това ни мотивира да продължим.

Кой е вашият  най-незабравим момент, от както сте група?

Хм…

Страхотната публика на представянето на книгата и музиката ни в Кърджали. Страхотната публика в Stage 51 в Пловдив, в Jet Rock и 8th Ball в София, на фестивалите в Банкя. И изобщо навсякъде, където сме свирили!

Или пък когато Васко Громков ни каза, че Милена иска да направи своя версия на „Суровата планина“ :).

Занимавате ли се с нещо странично извън групата?

Работим като програмисти – ние и Наско. Росен също работи друго, а свири и в още няколко групи. Ели и Ники свирим народна музика и участваме от време на време и в други проекти – Ники свири на бас в две други групи, Ели свири на цигулка класическа музика в малка формация.

Музиката промени ли ви по някакъв начин през годините?

Определено. Музиката много развива човека и това му е полезно във всички области от живота.

Ели: Освен всичко друго много развих търпението си покрай записите на песните, които стават изключително бавно и трудно, хаха :).

Един финален въпрос, който задавам на почти всяка група. Музиката е най-доброто средство да изразиш себе си пред околните и света. Какво е вашето послание към хората?

Музиката е магия. Чрез нея можеш да създадеш цял един нов свят. Пишейки музика и свирейки ние правим точно това, което искаме да правим. Ако човек не се занимава с това, което му е на сърцето, накрая просто ще се окаже, че е прекарал живота си сбъдвайки мечтите на някой друг. Бъдете смели, работете за идеите си!

MetalHall

Leave a reply