Abstraction - End Of Hope 2014

В последните няколко години на българската метъл сцена пребивават все по-често изпълнители от тежките и мрачни поджанрове като блек, дет и траш метъла. Разнообразните рифове, бързите барабани и натъртващият ритъм привличат постоянно нови и нови фенове не само в България, но и по целия свят. Заедно с тях, но в никакъв случай рамо до рамо, се слуша и хардкор и хардрок – едното твърде наситено, а другото твърде леко. Ако това не задоволява очакванията Ви за звук и стил, ще спра вниманието Ви върху една нова българска банда, която може да даде на класическите хеви метъл фенове това, което търсят.

Бандата Abstraction е създадена през 2009 г. под името Chronology, но в последствие преименувана. Момчетата от Златица определят стила си като „пауър-прогресив” метъл. Както голяма част от българските групи, те също стартират музикалната си кариера с изпълнение най-вече на кавър песни. С времето Abstraction започват да пишат авторска музика и така през 2013 г. излиза сингъл с парчетата „Wolf” и „The Righteous Path”. Но стига толкова с предистория. Голямото внимание пада върху новият им албум, който се очаква да излезе в края на този месец и е озаглавен „End of Hope”. Той съдържа общо 9 парчета и е с обща продължителност малко над 48 минути.

Албумът започва с епичния „Wolf”. Според някои това парче съдържа в себе си цялостното творчество на групата и описва красноречиво техния потенциал. То е с продължителност почти 7 мин. и постоянно прелива от бързи и концептуални ритми към епичен елемент с извисени вокали върху фон от „чисти” (класически) китари. В инструменталът са включени синтезатори, както в цели и половин ноти, които правят песента още по-епохална, така и в по-разложени елементи в интрото и на още няколко места. Вокалите се характеризират с класичека бленда и плътност заедно с постоянно преливане от средни във високи. Китарите не натъртват с тежък и компресиран дисторжън, а по-скоро заздравяват ритъма, положен от ниския бас и барабани. А в частите където е използвани чисти китари се чуват и акустични ефекти.

Не оставайте с впечатлението, че това са новите Apocalyptica или поредната банда за филмова музика. Abstraction притежават видно количество бързи и ритмични парчета в своя арсенал. Такива са „The Game”, „Last Man On Earth”, „Wondering” и „The Righteous Path”. В тези парчета се забелязва ефектната комбинация между допълващи се солови елементи на китара и на синтезатори – нещо типично за този стил. Басът е плътен, наситен, техничен и в повечето парчета се долавя т. нар. fretless” ефект, присъщ за басовите инструменти без прагове върху фингърборда. Барабаните също създават впечатление за професионализъм и чувство за мярка на човека зад тях. Не са твърде наситени, а същевременно са технични и в добър тайминг с останалите инструменти. Не на последно място вокалите се дублират (високи с ниски) доста успешно в целия албум.

От друга страна бандата не са наблегнали на тежестта и бързината, а на техничното свирене. Факт е, че не са цялостно въплащение на пауър метъл елементите, които сме свикнали да слушаме в лидерите на жанра като „Helloween”, „Blind Guardian”, „Hammerfall” или пък „Kamelot”. Рифовете не са достатъчно тежки, което е причината по-ниските тонове при китарите да не изпъкват на общия фон в единични моменти от някои песни. А това не бива да се случва, при положение, че китаристите в групата са двама. Другият вероятен минус в целия албум е темпото, което може да бъде малко по-бързо като цяло. Заедно с това синтезаторите, които осигуряват фона в повечето песни изискват напрягане на слуха за да бъдат чути. Разбира се, всичко това може да е самата цел на Abstraction, защото най-важното нещо в един успех е да бъдеш оригинален без да се опитваш да приличаш на някого. В тази насока те са се справили отлично, а целта да бъде създадена качествена музика е постигната.

Дали групата са записали силен албум? Несъмнено е така. Дали притежават талант и професионализъм? Определено. Затова ние с нетърпение очакваме официалното излизане на дебютния им албум „End of Hope”, като само заявяваме, че ако сте хеви метъл фен и не добавите албума към колекцията си само можете да съжалявате. Успех!

MetalHall

Leave a reply