18% Grey: "Бъдете реалисти с доза оптимизъм и се борете за мечтите си!"

Здравейте и поздрави за страхотния дебют, който издадохте!

ЙЗ: Благодаря!

ЕБ: Мерси!

ГБ: Данке!

ВБ: Благодаря!

Защо решихте да кръстите групата на книга и то българска?

ЙЗ: Преди две години и половина, някъде, групата все още не беше излязла от репетиционната, когато трябваше да свирим няколко песни на един празник в Своге. Тогава нямахме никаква идея за име, мислихме и мислихме, и не измислихме нищо, така че кръстих групата на тогавашната си любима книга, първата сериозна книга, която съм чел, и която до ден-днешен силно препоръчвам.

Цялостно смятам, че беше добър избор, защото най-малкото е странно дълго и претенциозно име за група, което съдържа референция в себе си (в албума е пълно с референции към песни, албуми, книги, например), и дори самото му звучене ти се набива в главата.

Кои са хората замесени в 18% Grey?

10805626_941822049169059_8915729845276809671_n ЙЗ: Замесените хора първоначално бяхме само аз и Мариян, бившият ни барабанист. После дойде Георги, стана наш вокалист, някакво време беше в неизвестност, дойде Виктор, нашият гениален басист, Мариян напусна, Виктор седна на барабаните, Венци дойде на баса, после отиде на китарата, Виктор се върна на баса и дойде Емо, като това е най-краткото обяснение, което мога да ви дам относно съставите, в които сме били с групата.

ГБ: Основателят е Йоан, след това се появих аз, после Виктор, след това около година след това станаха промени в състава, в резултат на което сега тук са и Венци и Емо.

The Truth is not Enough – защо решихте да кръстите с толкова символично име албума си?

ЙЗ: Истината не е достатъчна идва от един епизод в личния ми живот, който е известен на хората около мен, но като цяло самата реплика е по-хубава от цялата история. Няма да ви лъжа, че това всъщност има супер дълбок смисъл, защото вероятно го има само за мен, по начина по който аз си го интерпретирам, или за други, по техния начин на интерпретация, но най-общо казано, въпреки че всички искаме да открием нашата си Истина, всеки се надява тя да е и красива.

ГБ: 'Ба ли го? Предполагам, че истината наистина не е достатъчна в днешно време.

Как се запалихте по тази музика?

ЙЗ: Гледайки стари дискове, съм слушал Д2 и класически български поп/рок от рано-рано, но систематичното слушане започна през 2007 с Linkin Park, което тогава беше за мен най-великата група, стъпвала на тази земя (да спомена, че много се радвам, че новият им албум най-накрая беше това, което исках, дори може би нещо повече), след което малко по малко навлязох в Metallica, Guns N' Roses, Nirvana, после Oasis, U2, после се насочих към корените с Bob Dylan, Beatles, Stones, Hendrix, намерих и модерни групи от типа на Rise Against и ...Florence & The Machine, и така до ден-днешен. Така че това е условен въпрос как съм се запалил, но със сигурност знам, че слушах One на Metallica, на живо от Rock am Ring 2008-а година, година след самия концерт, и слушах онзи невероятен аутро-риф (тогава това мислех, че е соло), и си мечтаех да държа китара в ръце. И взе, че стана.

ЕБ: От моите родители.

ГБ: Принципно като доста малък често слушах групи от типа на Dire Straits, Pink Floyd и Yes, вкъщи се намираха и дискове на The Offspring, но като цяло съм отгледан главно на джаз и класическа музика...и в годините на ранния пубертет, когато вече започвах да се ориентирам към собствен музикален вкус, осъзнах, че въобще не харесвам музиката на приятелите си и се ориентирах към групи от типа на Metallica, Iron Maiden, AC/DC, по-нататък вече и Rage Against the Machine и System of a Down. Предполагам, че все пак по някакъв начин съм бил предразположен към тази музика от ранното си детство, но голяма част от музикалния си вкус дължа на собствен интерес. Освен това с времето се запознах с много хора, които още повече го обогатиха и все още продължават да го правят.

ВГ: Донякъде от брат ми, и донякъде от генетичната заложба.

Каква музика слушахте докато записвахте ЕР-то и Албума?

ЙЗ: Каквато музика слушам и по принцип, от поп до по-леките стилове на метъла. Не е до това какво съм слушал по това време, по-скоро като чуя нещо и ми напомни на друго, се получаваше нещо от типа на "абе я ги обърни наобратно тия китари", сещайки се за Revolver на Beatles или нещо подобно.

ЕБ: Предимно трап музика и самите песни от албума.

ГБ: Мисля, че като основни вдъхновения за двата диска, както си личи по звученето, могат да се броят групи като Metallica и Black Sabbath, но по време на самото записване на ЕР-то слушах основно System of a Down, а при записвнето на албума - Aerosmith...групи, чието влияние се съмнявам, че се е промъкнало в звученето на песните ни.

ВГ: Аз лично слушам винаги всичко, до което се "докопам".

 

Какво ви костваше издаването на дебюта?

10849826_952086191475978_1994445773962454059_n

ЙЗ: Издаването на дебюта ни костваше доста малко като финанси, за сметка на EP-то, което е парадоксално, но се дължеше на липса на опит. За сметка на това издаването на албума ни отне много повече време, нерви, и се наложи по пътя да се образоваме за неща, за които не сме предполагали, че ще трябва - най-вече Джордж, който обработи целият звуков материал. Костваше ми и да разбера за 15 минути как се слепват три отделни рифа, които не звучат добре заедно, с текст, който е съмнително по каква вокална линия е писан, в една песен. И в крайна сметка стана... май.

ЕБ: Накратко, много пари и нерви.

ГБ: Смея да кажа, че за дебютния албум почти сами си направихме всичко, за разлика от ЕР-то, което записахме в студио, после изпратихме материала на тонрежисьор и в крайна сметка така и не постигнахме точното звучене, което искахме. За TTINE записите (без барабаните, които бяха направени при insert name here, специални благодарности, etc.) се проведоха вкъщи. Със самото миксиране и мастериране се заех аз, докато Йоан казваше "дай няколко децибела тук и там, тази китара я сложи отляво, тази отдясно, качи високите на еди кое си" и в общи линии разходи имаше, освен при записването на барабаните, действително само за издаването на албума, което сработи доста добре, имайки предвид, че наистина се получи материал, от който всички сме доволни.

Миниалбума и The Truth is not Enough са доста различни един от друг. Как решихте да предприемете такъв „завой”?

ЙЗ: EP-то беше записано в стил "всичко се приема". Може би беше дори малко неуважително към публиката ни, защото музиката в него беше прекалено... куплет-припев-куплет-припев. Така че не сме решавали да взимаме завои, просто се развихме, сами почнахме да изискваме повече един от друг, станаха промени в състава на групата, всеки даваше по-свободно идеи, не бяхме притиснати от времето. Всичко това, поне според мен, даде своя резултат, а щом има такъв въпрос в интервюта, вероятно не е само според мен.

ГБ: Причините са няколко. На първо място, водеща роля отново има фактът, че сами организирахме и свършихме всичката работа по целия албум и така имахме пълен контрол над цялостния вид и качеството на продукцията. Също така огромна заслуга имат Венци и Емо, които още не бяха в групата във времето, по което записвахме ЕР-то и след като се присъединиха, допринесоха за по-доброто звучене на групата и в процеса на създаване и записване на новите песни, с идеите си оставиха своя отпечатък върху албума. Относно тези, които сме в групата от по-отдавна, предполагам, че с времето сме израснали и сме се подобрили като музиканти. Сам за себе си, когато сравнявам двата диска, особено двете песни, които сега презаписахме и фигурират и на двете места, чувам доста големи промени в гласа си.

Кой е автор на обложките ви?

ЙЗ: На Shining on Shadows автора е Теодора-Косара Попова. На The Truth is Not Enough (доколкото има дизайн) - съм аз.

ГБ: Картината на обложката на ЕР-то е творение на Теодора-Косара Попова, като графичното оформление е мое дело и на Йоан, а заслугата за тази на целия албум е на Йоан.

Какво послание носи музиката ви?

ЙЗ: Не съм убеден. Сигурно за всеки е различно. За мен, като песнописец, се надявам да носи много емоции в слушателите - начин да изкараш гнева, тъгата, да погледнеш малко по-оптимистично на нещата дори (въпреки че този аспект е малко трудно достижим). Но да, в крайна сметка, не знам какъв е крайният резултат, но целта винаги е била всеки да мисли, че накрая всичко ще бъде наред.

ГБ: Ако трябва да обобщя, мисля, че за цялостно послание може да се извлече това, че проблемите, с които хората се сблъскват ежедневно, са доста универсални, тъй като всички ние преживяваме несправедливости, раздяли, преживяваме стара любов, откриваме нова, губим и намираме приятели, търсим справедливостта в света и някога я намираме, някога – не...и в крайна сметка истината никога не е достатъчна. Това са неща, които ги има откакто свят светува и се случват на всички. За някои те са повод за депресии, за други се явяват като мотивация, а за нас това е поредната песен. Смятам, че всеки, който чуе песните ни, вслуша се в текстовете и се потопи в музиката, ще усети, че всичко това му е крайно познато и ще открие себе си в нашата музика.

ВГ: Бъдете това, което сте, и не спирайте да се усъвършенствате! Търсете красотата и естетиката!

С коя група искате да делите една сцена?

ЙЗ: О, хаха, ние не сме особено добри в деленето на сцени. Само веднъж ни се е налагало (настрана от балове) да делим сцени с други групи и го намирам за прекалено сложно. Настрана от това, разбирам въпроса - моите избори биха били Noel Gallagher, U2, Led Zeppelin, Hendrix, Rise Against и Bob Dylan, но ако го върнем с 40 години назад. 🙂

ЕБ: Sabaton.

ГБ: Остава!

ВБ: С Nana & The Gang и всичките ми идоли.

Кои български групи са ви направили най-силно впечатление?

ЙЗ: Ще приема, че става дума за неизбилите в мейнстрийма групи - тогава отговорът ми е Crush.

ЕБ: БТР и Импулс.

ГБ: ОСТАВА!

ВГ: БТР, ФСБ, Диана Експрес.

Годината вече е към края си. С какво ще я запомните?

ЙЗ: Ужасна година, в личен аспект, много премеждия и в групата, но завършва добре и при двата гореспоменати проблема, така че... толкова. Ще я запомня с много спомени, липса на спомени, първият ни албум и гледаме към смяната на календара с надежда.

ЕБ: Ще я запомня с това, че започнах по-професионално да се занимавам с музика.

ГБ:  Специално за мен тази година бе изпълнена с доста промени, катарзиси, позитивни и негативни емоции, любов и омраза, надежди и разочарования, мотивации, раздяли и запознанства, сблъсках се с всевъзможни преживявания, колоритни събития и личности...в общи линии беше като един албум на 18% Сиво.

ВГ: Влязох в университет с най-готината специалност, роди ми се втора племеница, записах албум... и други интересни неща.

Разкажете някаква забавна история от ваш концерт.

ЙЗ: Преди около месец и половина имахме едно участие, та някъде към края на концерта, когато започвам да си правя моите си глупости с китарата - да си свиря на раменете, главата и т.н., осъзнах, че вместо с моите кабели, съм с нечии чужди, така че са дълги около метър, но го осъзнах доста късно. Така че тряваше да свиря в полу-наведена поза, леко наклонен на една страна, и виждайки само Джордж, на който започнах да крещя, но той не можеше да разбере от къде идват виковете и почна да се оглежда наляво-надясно. В крайна сметка всичко мина благополучно.

ЕБ: Имаше един концерт, на който общо взето нищо не чувах... така че само по движенията на другите, и като цяло - наизуст. Взе, че пък стана.

ГБ: Wat.

ВГ: Веднъж си забравих бас партията на една песен... беше доста драматично, докато си я спомня.

 

Според вас трудно ли е на българските групи да съществуват в България?

ЙЗ: Трудно е, защото нито се подкрепят, нито има някой, който да ги подкрепи, нито някой е готов да се раздели с дори минимална част от парите си за нещо, което смята за качествено. Направо не е истина колко много хора биха изхарчили времето си за да псуват чалгата и другите теоретични "виновници", вместо да изхарчат два лева за да благодарят, уважат и подкрепят група, в която смятат, че има талант. Без шум просто няма как да стане, а шум се вдига, но само в обратната посока - хората трябва да спрат да мразят и да започнат да обичат това, което им харесва по-силно, от колкото да плюят това, което не им харесва.

ЕБ: Да, защото живеем в такива времена, в които според хората, ако не си правист или бизнесмен, не си полезен на държавата, което е тотално сбъркано според мен, при положение, че в България има толкова много талантливи хора, чийто талант не бива оценен.

ГБ: Смятам, че ако човек е достатъчно упорит и твърдоглав, всичко е възможно.

ВГ: Не и да. Ако пазарът се отвори към нещо предизвилателно от музикална гледна точка, нещо странно, провокиращо хорската мисъл, това ще бъде добро начало! Но културата и ценностите се икривиха и вече е по-трудно от обичайното.  А и прослойката на интелигентните хора намалява, което обрича всичко на провал.

Какви планове имате за 2015 година?

ЙЗ: В момента имаме един насрочен концерт в Своге за десети януари и това е. Другото не съм го мислил - ясно е само, че продължаваме да търсим начин за разпространение на групата.

ЕБ: Планове все още няма, но бих искал групата ни да се разрастне и музиката ни да достига до повече хора.

ГБ: Надявам се да се преборя с мързела си и да започна отново да свиря на пиано. Също така още един албум не би бил зле.

ВГ: Преди всичко нека бъдем живи и здрави, другото, каквото и да е, се постига!

Това е края на интервюто какво е посланието ви към читателите?

ЙЗ: Лошите времена отминават, лошите хора - не. Накрая всичко ще бъде наред.

ЕБ: Ще им пожелая много усмивки и да следват мечтите си, нека не се отказват.

ГБ: Радвайте се на живота и не допускайте до себе си всички глупости, които ежедневно ни затрупват. Концентрирайте се върху хубавите неща, а когато простотиите започнат да пречат на това – творете.

ВГ: Бъдете реалисти с доза оптимизъм и се борете за мечтите си!

MetalHall

Leave a reply