Хеви рок с Amayah

Amayah е млада, но доста обещаваща софийска банда, която забива хеви рок и акустични парчета. В момента групата е в състав:

Христо Иванов – вокали, китара
Георги Пешев – соло китара и беквокали
Тихомир Митков  –  бас
Борислав Геров – барабани и беквокали

Бандата се събира за първи път през 2011 година, когато Георги и Борислав канят Христо да свири на китара и да пее с тях. Малко по-късно към бандата се присъединява временно и Митака, който се захваща с баса и в същото време забива на китара в софийската death metal банда Past Redemtion.

Първото ни участие стана инцидентно - в клуб Sound Wave в Студентски град. Приятелите ни от група Алкор трябваше да свирят там заедно с още една група, но другата група била възпрепятствана и ни помолиха ние да направим един кратък сет от 10-тина парчета. Това беше април 2012 година.

Март месец тази година Amayah се разделя с Митака и се сдобива с нов басист – Тишо.

Имаше кандидати, които искаха да свирим заедно, но някакси не ни допаднаха. С Тишо се харесахме още от първия път, просто се получи спойката не само музикално, но и като характери…

Бандата има готови 6 парчета, като работи и по още няколко. За съжаление, все още не са влизали в студио. Имат един демо запис, направен в домашни условия, и записи от изпълнения на живо. Споделят, че имат намерение да влизат в студио, но тъй като отскоро свирят с Тишо и желаят да направят повече авторски парчета, още не е ясно кога.
Текстовете и музиката за Amayah ги пишат главно Христо и Георги, като двете парчета, които могат да се открият за слушане, са дело на Христо. Той споделя:

Мен, специално, ме вдъхновяват личните ми преживявания и нещата, които съм осъзнал по един или друг начин в живота. Впечатляват ме също и нещата, които се случват всеки ден в България и по света.

Аз не съм от тези, които сядат и казват „Ето, сега ще напиша песен”. Vows, примерно, я написах за няколко часа една нощ - просто имах вдъхновение и стана почти веднага, всичко си дойде естествено. За нея ме вдъхнови идеята за любовта, чистата и безкористната любов. Точно тогава нямах приятелка и не е писана за някого специално…

Yet Another Day e по-скоро за вътрешната борба и за разочарованията, през които всички преминаваме в даден момент от живота си, търсейки любовта или някакъв по-дълбок смисъл в живота.

Тук можете да чуете Yet Another Day.

Не мисля, че музиката е важна сама по себе си… Тя трябва да носи нещо, някакъв заряд, послание и то не толкова като текст или някаква определена идеология, а като личностно, духовно послание, заряд, който самите музиканти вливат в творчеството си. Когато чуеш музиката или видиш някаква творба на някой артист, винаги си личи какъв човек е, какво носи в себе си, какво предава на публиката, не словесно, а като излъчване. Маска може да сложи всеки, но аз лично винаги усещам и разбирам... И моите наблюдения са, че само искрените творци успяват. Тези, които търсят имидж и подхождат предимно търговски към изкуството, може и да придобият временен успех и популярност, но след тях никога не остава нещо запомнящо се, нещо, което да надживее тяхното поколение… Ние сме решили да правим това, което ни харесва и което смятаме за стойностно.

Ако търсехме популярността като самоцел, щяхме да правим дъбстеп или хип-хоп (примерно) и щяхме да правим дуети с Печенката или с Ангел и Моисей…

За повече информация относно бандата, можете да се свържете с тях в официалната им Facebook страница.

MetalHall

Leave a reply