Тангра – Нашият град 1982

Тангра безспорно е една от емблемите на българската поп-рок музика. Групата са сочени за пионери на българския new wave и какво ли още не. Истината е, че тяхната музика е невъзможно да бъде поставена в каквито и да е рамки. От чисто историческа гледна точка, това една от най-интересните български групи. През годините Тангра е била „дом” на много знаменити музиканти.

tangra

Групата е създадена през 1976 година. В първоначалния й състав участват Александър Петрунов(Сашо Гривната) като вокал, Константин Марков на бас китарата, Илия Караянев(Личо Стоунса) китара и Антон Бубев на барабаните. В началото те  не са допуснати до изяви на живо от Дирекцията по концертите, а нелепата причина е, че нямат клавири. В края на 1977 година към групата се присъединява китаристът Тонки Славов, който за период от шест месеца записва три композиции- "Южно море", "Ти си живот, ти си съдба" и "Ако имаш време". Последното парче печели „Младежкия конкурс за забавна песен”.

През 1979 Сашо Гривната напуска България и вокалист на бандата става Вили Кавалджиев. С него групата записва песента „Очакване”, която печели Младежкия конкурс през същата година.Интересен факт е, че в  тази песен клавишните партии са изпълнени от легендарния поп певец Васил Найденов.  В края на 70-те групата свири на световното изложение в Канада.

 

През 1980 година поста  на вокалист в Тангра е зает от Чочо Владовски. Първият хит с него е „Нашият град”, като песента става част от саундтрака към филма „Оркестър без име”. Песента е представена в предаването „Всяка Неделя” и започва да се върти активно по радиото и телевизията. До този момент групата все още не използва клавишни инструменти, така звука е по-агресивен и директен. Зад черно-белите клавиши застава Дани Ганчев. Той започва да играе ролята на двигател на групата и заедно с Валери Миловански променят стила  от поп-рок на ню уейв. Първоначално новото звучене на състава не е било възприето добре от властите, дори са искали да забранят бандата под предлог, че разпространява неофашистки идеи.

Stanislav-Slanev-Stenli-3

През 1985 година Тангра постига голям успех като печели първа награда на "Международния конкурс за забавна песен". Композицията-победител е „Оловният войник”, която по-късно става един от най-големите хитове на групата с вокалист Станислав Сланев – Стенли. През 1986 година излиза вторият им албум наречен „Тангра II”. В периода 1986 – 1990 Тангра свирят предимно на Скандинавския полуостров и в Германия. Именно през 1990 година групата престава да съществува и част от членовете й заживяват в други държави.

 

Нашият Град – 1982

Това е първият албум на групата, който на пръв поглед звучи леко хаотично. Под хаотично имам предвид, че почти всяка песен звучи напълно различно от останалите и на първо слушане някой, който не е запознат с творчеството на групата, може да помисли, че това е недомислица от страна на музикантите. Добре е да кажем, че този запис съдържа три от най-големите хитове в българската музика -„Нашият Град”, „Любовта без която не можем” и „Богатство”.

Музикалното пътешествие започва с едноименната класика „Нашият град”. Песен, в която спокойно можем да кажем, че водещият елемент е мелодията на припева и леко небрежното „подрънкване” на китара. Днес, през 2014 година, този текст ни пренася повече от 30 години назад във времето и ни разказва за живота на хората, където единственото интересно и интригуващо нещо е любовта. Като цяло песента е малко тъжна. Следващата творба е много по-жизнерадостна и позитивна. „Боряна” е парче, което още от самото си начало ни дава знак, че Тангра имат осезаеми Ню уейв влияния. Тук китарните мелодии, придружени от красиви клавирни елементи, надделяват над всичко останало. Текстът е богат на метафори и символи, а името Боряна се повтаря многократно. Песента завършва с клавири.
След нея следва ударната „Панелен рок”, типична Rock and Roll песен; дует между пиано и китара. Усещат се очевидни заемки от великани като Литъл Ричърд, които само дообогатяват музиката.
Следва друга класика – „Любовта, без която не можем”. Една прекрасна балада, песен за търсенето на любовта. Вокалите са монотонни, но това допълнително подсилва леко мрачното настроение на композицията. „Момиче от съседния клас” е още една песен, носеща духа на класическия Rock and Roll. В текста музикантите показват уважението си към пионери като Сигнал, Георги Минчев, Щурците. Ако трябва да се отнесем малко по-шеговито към следващата песен, бихме казали, че тя разказва за мечтата на всеки самотен квартирант. Всъщност „Богатство”. Тази мелодия е една от най-лесно разпознаваемите в българския рок. Толкова простичка структура, а в същото време толкова добра.
„Срещи” ни показва за пореден път нежната и баладична страна на групата. В нея доминиращият инструмент е пианото. Интересна черта е малко по-агресивното включване на китара в началото на припева.
„Приятели” е песента, която ни подсказва, че оттук – нататък групата ще се придържа все повече към ню уейв звученето. Вокалите са леко провлачени на места, а китарата е доминантния инструмент. Донякъде песента напомня на Depeche Mode.
„Събота” е типичното блусарско парче. Бавни, монотонни китари и блусарски вокали.
Последната песен „Завръщане” може да се каже, че е една от „най-леките” в албума. Започва с приятна и отнесена акустична мелодия, лиричен текст и нежни китарни сола. Песента е интересна и с хоровите си напеви на места.

Без никакво съмнение можем да кажем, че  група „Тангра” е едно от най-влиятелните явления в българската музикална история, доказателство за това е албума „Нашият град”. В него бандата ни представя множество музикални влияния, комбинирани по перфектен начин.

MetalHall

Leave a reply