Симеон Христов от Епизод : Държа се здраво за корените си

Кога се присъединихте към групата?

През късната есен на 1988 стиснах ръка с тримата мъже, които съставляваха „Епизод“ и имаха вече няколко авторски песни по стихове на френския поет Франсоа Вийон. Това бяха пианистът Росен Дойчинов, китаристът Мирослав Гълъбов и барабанистът Панайот Керелезов. Моята молба към тях беше да потърсим певец, защото те сами си пееха. Те се съгласиха и по този начин моето оставане в групата беше факт. Моите приятели от старата група „Медикус“ ми помогнаха да намерим първия певец. Той беше първа година студент по медицина, техен колега, син на народния певец Илия Аргиров. Така и с появата на Димитър Аргиров ние вече петима приехме музиката за наша професия и така близо три години до емиграцията на всички без мен.

От кои банди се вдъхновявате?

Различно е през различните периоди на живота ми. Като ученик в периода 1972-1976 година слушах най-много Deep Purple, Black Sabbath, Uriah Heep и др.  Сега, вече на 59 години слушам много нови групи, предимно енергиен и симфоничен метъл. Силно въздействие върху мен оказаха и много български групи – Щурците, Сигнал, старата Тангра, Диана Експрес, Фактор, Ахат...

Разкажете ни нещо повече за участието ви в предаването "Рок око"!

Ха, ха, ха – как групата изпочупи с брадви студиото на предаването в единствената тогава телевизия? Ами поканиха ни хората заради новата ни песен „Молете се“, която беше добила популярност. Отидохме ние, като занесохме голяма част от тогавашния си реквизит – брадви, бесилка сглобяема, черни знамена и какво ли още не. Само ковчега ни не дадоха да внесем и това изглежда подразни колегите, защото по време на записа певеца и китариста грабнаха брадвите и изпоразбиха дървените сандъци, които бяха декора на студиото. За съжаление тези кадри не ги допуснаха в ефир, предаването не се излъчваше директно. Режисьора Милен Гетов не ни се разсърди, каза ни само: „Е, така сте решили, така сте го направили...“

Кажете нещо повече за първия Ви концерт с бандата!

Ние от дълги години работим с читалище „Емил Шекерджийски“ и използвахме преди 10 ноември 1989 година неговата зала. В тази зала бяхме с концерт и на самия 10 ноември, по съвпадение, разбира се. Там направихме и първия си самостоятелен концерт - залата беше препълнена, само дето след концерта трябваше да платим на дърводелец да отремонтира част от столовете, защото бяха изпочупени. Понякога публиката по онова време така си изразяваше емоциите. Може би от там да сме видели номера с чупенето, дето го приложихме в бедното студио на „Рок око“ .

С какво впечатление останахте от промоцията на албума ви "Молете се"?

Първия си записан албум „Молете се“ ознаменувахме в зала „Универсиада“ със сцена на три нива, църковен хор, пантомима... Записан беше със 6 камери от БНТ с режисьор Димитър Шарков... Еееех, славни времена бяха тогава. В ъгъла на сцената стоеше разпъната бесилка, върху която стоеше кукумявката Франки, която бехме осиновили и приели за талисман. Ядеше само пресен пилешки дроб. Славни времена бяха, от тогава до ден днешен не можем да направим толкова пищна и забавна промоция.

Разкажете за новия ви вокалист и с какво допринася за групата?

Вече май не е толкова нов. Емил Чендов влезе в групата през 1995 година и от тогава си носи дисциплинирано службата. Е, имаше кратко едногодишно прекъсване, но това дори на групи като Джудас и Мейдън се случи. Те певците трябва да бъдат застрелвани още като се родят, с двуцевка с едри сечми, за да е сигурно, че работата е свършена както трябва. Иначе дълго търсехме кой да изпее текстовете, които ги има на всеки паметник, които се изучават в училище. Не всеки глас ставаше за тази цел. Неговият се оказа идеален за това трудно дело.

Кой ви даде идеята да направите три обработки на народни песни за албума "Мъжки песни"?

Това си беше мое желание, аз от малък слушам класически народни песни, държа се   здраво за корените си и от там черпя енергия за песните, които пиша за „Епизод“. Доста години след „Мъжки песни“ излезе албума „Нашите корени“ с обработка на „Заблеяло ми агънце“ на моя любим народен певец Борис Машалов, а в последният ни албум „Моята молитва“ е песента „Гугутка гука“ на най-нежния народен глас Гюргя Пенджурова.

Какво ще кажете за вашата рок опера "Патриарх Евтимий"?

Един ден предишният ни китарист Драгомир Драганов донесе том стихове на Иван Вазов със заглавие „Легенди за Царевец“. Бях започвал да ги чета някога, но не ме впечатлиха. Но с годините нещата очевидно се бяха променили, защото веднага се взрях в стиховете за Патриарх Евтимий – сърцето ми затуптя трескаво, вече предчувствах какво ще се случи. Бързо станаха две от песните – „Загина столицата“ и „Патриарх Евтимий“. Община Велико Търново ни покани да ги представим на великия Царевец. Когато свирехме на живо тези песни пред смълчаните хиляди търновци, под съпровода на горящите факли и само на крачки от възстановения дворец на Асеневци, сълзи излязоха от очите ми и си дадох дума да работя за цяла рок опера. Още същата вечер директора на търновския театър Сава Димитров ми разказа за жив търновски поет, който също има добри стихове за светеца Евтимий. Това беше преподавателя по теософия в Търновския университет Радко Радков, оказал се носител на награда „Сезар“ за поезия, за съжаление от скоро покойник. След седмица с Драго тръгнахме от София за Търново с едничката задача да намерим тази книга. Взехме книгата и от там нататък ни остана една година усилен труд в студиото на Иван Лечев. Когато завършихме рок операта, не забравихме да я представим точно на великия Царевец.

Как приехте новината,че BBC ви е обявила за най-качествена българска рок група?

Пътувахме с групата на някъде и чухме съобщението по радио „Хоризонт“. Точно ни бяха приели в Европейския съюз. В началото много се учудих, но когато влязох в сайта на тази изключителна медия и прочетих причините, поради които ВВС е решила така, разбрах какво ги е накарало да го направят. ВВС оценяват нашия сполучлив опит да съчетаем рок, класически български фолклор и църковна православна музика в „Свети Патриарх Евтимий“. Често се сещам за това признание и се стремя в творчеството си да не хвърля сянка върху тяхното мнение, да го отстоявам.

Каква беше вашата мечта?

От дете мечтаех да пиша добри книги и ако може, да напиша някоя и друга хубава песен. И докато с музиката мечтата се осъществи, с книгите дълго време не намирах какво полезно да напиша за хората. И все пак преди две години излезе от печат първият ми роман „Съкровището на Шишман“, който се продаде предимно по концерти в добър тираж. Сега съпругата ми създаде илюстрации за този роман и той заслужено ще излезе в нов тираж с цветни илюстрации и твърди корици, защото има търсене и отзивите за тази книга са положителни. В оставащата част от живота ми ще отделя повече време да напише още няколко книги, които държа да оставя на хората след мен. Както и ще продължавам да пиша песни с ясната мечта да си умра на сцената.

Как намерихте новия китарист и добре ли се вписва в групата?

Преди осем години намерих по спешност нов китарист, като се обадих на преподавателя по бас китара в музикалната академия професор Мони Венков. Васил Бележков започна работа с групата по договор за шест месеца, но след като те изтекоха,той самият взе решение да остане заедно с нас. Васко с цялото си сърце и душа се отдаде на каузата и благодаря на съдбата, че го изпрати.

В албума ви "Народът на Дуло" сте свирили с музикантите Звезди от Ахат, Данчо Караджов от Сигнал и Филип Бръшков от Команда 5. Какво ви е мнението за тях?

За мен беше истинско удоволствие да работя с тези хора, всеки от тях е оставил сериозно творчество след себе си, добил е професионална рутина, така че съвместното творчество се превръща в незабравимо преживяване.

Кой е художникът на обложката на албума и с какви впечатления останахте от него?

Художник на обложката на „Народът на Дуло“ е Александър Хофарт. Всъщност това е част от негова голяма картина, продадена някъде извън България. Александър Хофарт е мой приятел от дълги години. Той е голям художник баталист, неговата картина „Аспарух минава Дунав“ е в учебниците по история и навсякъде в интернет. Но освен това някога той пишеше песните и свиреше соло китара в една великолепна рок група, наречена „Атила“, която след промените емигрира. А мога също да кажа, че той е утвърден автор на научни исторически книги, един от топ авторите на издателство „Тангра – Танакра“ Освен че ни даде да ползваме фрагмент от картината му за обложка на албума, този невероятен човек написа и две песни за албума – „Неспокойни дни“ изпя Звезди, а другата му песен „Народът на Дуло“ стана заглавна за албума.

Разбрахме, че имате нов барабанист?

Още след нова година се бяхме разбрали с барабаниста ни през последните шест години Деян Александров да работим заедно до 3 юни. Но стана така, че той по-рано си тръгна и трябваше спешно да обучим човек в рамките на един месец. Пуснахме обява сред приятелите на групата във фейсбук и за кратко време от получените предложения той се оказа с много предимства пред останалите и за още по-кратко време свиреше вече перфектно нашите песни. Време е да открия и неговото име, по случайност сте първата медия, пред която ще го обявим. Казва се Богомил, преподава ударни инструменти, с дъщеря на 11 години, пуши, не пие, сериозен и много отговорен човек.

Кой даде идеята да направите българска версия на песен на група Август?

От самата група „Август“ ни се обадиха. Те правеха юбилей, мисля 40 години, виждал съм тяхна плоча още преди 1989 година. Предлагаха на групи от различни държави да направят кавър на тяхна песен и така да съберат един такъв юбилеен диск. Много добра идея впрочем. Веднага открих нашата песен, направихме кавър, но на нас толкова ни хареса, че се наложи да ги помолим да ни дадат правото да го запишем и на български език. Техният певец, Павел Колесник веднага се съгласи, като от своя страна пък попита могат ли и самите те да направят пък една наша песен за техният юбилеен албум. С удоволствие получиха разрешение. Ето така простичко и весело станаха нещата. Получихме и покана да представим на живо песента в Санкт Петербург, но ние не успяхме да пътуваме.

Как минава всеки ден преди голяма изява?

За мен лично минава с радостен трепет за очакваното преживяване. Не се научих да излизам рутинно на концерт. Приятното вълнение продължава да гали душата ми.

На кои композитори разчитате?

Не разчитам. От 110 регистрирани в Музикаутор песни на „Епизод“ само 5-6 композитора са извън групата. За Александър Хофарт и Павел Колесник вече разказах.

Благодаря ви за отделеното време! Какво ще пожелаете на читателите на Metalhall и нашия екип?

Да запазите за дълги години вашата медия, което ще значи, че сте полезни и необходими на хората. Също така много и всичко да обичате!

 

 

Tonia Manolova

Leave a reply