Сагата "Delate''

Delate. Една сага, която продължава вече 13 години, радва както нашите уши, така и нашите сърца. Зад вокалното оформление на хардкор бандата са Мишо и Емо, които яростно надъхват публиката за танцувални хореографии и скандиране на подбрани от тях думи. За баса отговаря Роко, китарите са дело на Ицо и Друна (Ицо е в Малта, Мухата свири на китара, Друна замества Ицо 🙂 ), а зад ударните инструменти стои една легенда в хардкор обществото - Стоян, или както го знаят всички - Малкия.538824_10150669670339531_25846257_nПреди повече от 10 години, младежите са изкарали първите си две демота 2003/2004. Имали са множество участия из цяла България с други български банди и не един път с "големите" в хардкора, като MadBall, Sick of It All, Antimaniax и още доста други.
"Хардкор и Щанги". Годината е 2008, а това е албумът, който много от нас чакаха по онова време. Първичността в струните, силата във вокалите и касите...ах, тези каси. Невероятен албум за мен и за повечето, които познават Delate не само като група, а и като приятели. През 2011 година имат 2 сплит CD'та с Garrotta и едно през 2014 с българите Cut Off, сърбите Suffering's The Price и Brainwashed.
Стоя тук на бара с лаптопа и до мен са едни легенди, едни историци, мои приятели, които ще хвърлят светлина около себе си.

N: Здравей, Мишо. Събрах ви на по бира/две/три, пък и да се напием, за да хвърлите в очите на читателите не само надежда за предстоящия ви албум, а и да ги осведомите кои всъщност са Delate. Откъде тръгна всичко?

Мишо: Ами всичко започна през 2002-ра, може и да е било краят на 2001-ва, всъщност, не съм сигурен вече. С Ангел (бившия ни вокал) учехме в един клас. От година-две бяхме почнали да слушаме хардкор и съответно ни се занимаваше не само да го слушаме, но и да го правим, и тъй като не можехме да свирим на нищо, остана само да се пласираме като вокали. Първият концерт на Suicidal Tendencies през 2000 г. определено оказа влияние да се запалим.
Покрай различни концерти в Пловдив се познавахме с Мухата и Тани (съученици, от същия випуск) и Виктор Цонев (Взрив, Nothing Left) ни спомена, че те са надъхани да правят група. Мухата беше ходил на уроци по китара, Тани имаше желание да свири на бас. Говорихме с тях, а Ангел намери барабанист, негов съсед (Пешо), който идея си нямаше какво е хардкор, но му се занимаваше като цяло (когато не свиреше по сватби 😀 ). И така, в началото на март направихме и първата репетиция. Отне ни около 4 часа, или две репетиции, за да направим Crucified, и то не много добре 🙂

N: С какво сте се захванали в момента откъм музиката с Delate?

Мишо: Ами всеки си гледа личния живот, работата, семейството, децата (който има 🙂 ). В музикално отношение, стараем се поне веднъж на една-две седмици да се съберем да посвирим, за да не забравяме песните и евентуално да работим по нови. В последните 2 години имаше доста здравословни проблеми в групата и правихме големи паузи, но в момента всички са ок и гледаме да се събираме по-често.

N: Можем ли да кажем на феновете, че през 2015 ще изкарате албум/сингъл?

Мишо: По-добре нищо да не казваме (смее се). Много ни се иска, но дали ще е 2015 или 2016, никой не може да каже. Важното е да станат добре нещата, не гледаме да запишем на всяка цена. Засега имаме 2-3 полуготови песни, имаме идеи и текстове за още доста, така че ще станат нещата лека-полека. Насочили сме се към по-old school звучене, понеже вече не останаха много групи, които да правят такава музика.

N: Какво е чувството да излезеш на една сцена с Madball?

Мишо: Ами дори чувството да сме на един плакат с тях си е прекрасно (смее се). Почти всеки е израснал с класическите NYHC групи - Madball, Sick Of It All, Agnostic Front, Biohazard. Да свириш на една сцена с любима група си е сбъдната мечта за всеки фен.

N: Кое Ви мотивира да бъдете това, което сте в момента, вече повече от 10 години?

Мишо: Ами не знам какво сме в момента, важното е, че сме активна група, това си е постижение само по себе си след толкова години. Мотивира ни това, че все още има какво да кажем, а с музиката посланието достига до много хора. Ако успееш да повлияеш позитивно дори на един, пак е нещо. Отделно групата ни дава поводи да се виждаме често, да обикаляме из България, да се срещаме с нови хора постоянно, да се забавляваме, да изпускаме напрежението.

N: Кое е най-доброто Ви преживяване като музиканти?

Мишо: Възможността да делим една сцена с Madball и Sick Of It All. Oтделно всеки един готин концерт, а напоследък стават доста такива. Всеки един във Варна става голяма забава, в Пловдив също станаха доста силни в Copa Kapana през последните месеци.

N: Съжалявали ли сте за нещо свързано с групата? Разбрах, че сте сменяли доста хора от състава през годините.

Мишо: Лично аз не мога да кажа, че съжалявам за нещо. А смените в състава са нормални за такъв период от време. Като направихме групата сме били на по 16-17 години, сега някои сме на по 30 и повече. Годините си минават, хората се променят, приоритетите се сменят. Това са си нормални неща. Сменяли сме барабанист 2 пъти, басист един път, вокал също... Имаше дори кратък момент, в който бяхме с три вокала.
Ицо, китаристът ни, живее с Малта със семейството си и към нас се присъедини Друна от Missing the point. Преди него свирихме доста време, както и с Цеко от Sickflag.
Важното е да се разделите нормално и без драми, което при нас в някои случаи по-скоро не беше точно така, но важното е, че в момента с всички бивши членове сме все още приятели и се виждаме.

N: Какво бихте искали феновете да знаят?

Мишо: Ами през годините са ни лепили всякакви етикети, какви ли не са ни изкарвали. Не обичаме крайностите. Който ни познава, знае какви сме - айляци, правещи песни за нещата в живота, които ги вълнуват.

N: И като за край: очаква се голям концерт на 06.06 в Stage51?11137103_10152976050284531_5625172799353483504_n

Мишо: Да, нямам търпение вече. Очертава се като доста интересно събитие, но това беше и замисълът. Идеята е да смесим малко феновете на двата типа музика, на хардкор рапа и на хардкор пънка, и мисля, че ще се получи добре. От доста време го имах като идея, но по една или друга причина, не се осъществяваше. В крайна сметка важното е, че сега е факт.
Като стане дума за хардкор рап в България, първите имена, които ми идват на ум, са Нокаут и MD Beddah, така че логично беше първо с тях да говоря. За моя голяма радост, те се навиха доста бързо и задействахме нещата.
Засега има доста сериозен интерес, дори се наложи да сменим мястото, понеже на първоначално замисленото (Copa Kapana) просто нямаше как да се съберат хората (тук за пореден път мога да благодаря на Митака за разбирането).
Така че разпространявайте събитието, надъхвайте приятелите си, защото подобно нещо не се случва често.

Благодаря Ви за отделените пари за бира и изпушените цигари!
Следете Metalhall за повече подробности около 6 юни, защото се очертава да бъде едно грандиозно събитие за феновете на хардкора.

Naer

Leave a reply