Рок музиката - от хора като нас, за хора като нас

Тази статия е един вид продължение на предната ми за явлението „звездеене” у младите групи. Става дума за самозабравянето, настъпващо у някои млади таланти при първоначални успехи, състояние, което всъщност доста пречи на развитието им, защото изпадайки в него губят досег с действителността. А това винаги свършва по недобър начин.

Сега за контрапункт ще използвам поведението на старите, утвърдени вече изпълнители на българската рок сцена – тези отдавна доказали се, минали през всякакви превратности, врели и кипели хора.

Ето какво може да се случи през годините и на най-свития, задръстен и смотан фен (визирам себе си).

 

-Във времето, когато АХАТ бяха абсолютната рок група номер едно в България да установите, че репетират в читалището току пред блока ви. С апаратура, взета назаем от ЩУРЦИТЕ. Да висите като сопол на репетициите им, без да сте им никакъв, но нито един от тях дори и да не намекне, че досаждате. Отвреме навреме да ги черпите със студена бира (Светло пиво, цена 39ст. с амбалажа, трайност – шест дни от датата на производство). Оказва се, че в завода, където сте се хванали да работите, докато чакате да ви приберат в казарма, взимате по-голяма заплата, отколкото АХАТ от всесилната „Дирекция Музика”.

- Половината група КОНТРОЛ неочаквано да се изсипе на купон у вас също в зенита на славата си.

- На всеки две-три години да се случвате с Шеки в една компания и той като си пийне да започне да се чуди вие пък от коя група бяхте, вследствие на което да му обяснявате, че не се знаете от някой концерт, а просто от предната разпивка.

- Да бъдете с Голям Тошко от ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ на рожден ден и да установите, че и в компания той е точно толкова забавен, колкото и в групата си.

- Да се напиете с Фънки. Грешка – не „със”, той да ви напие. Когато е на кеф, Фънки може да напие всеки.

-На многолюден купон пет души да ви държат да не набиете Дичо по причини, които не са за излагане тук, защото ще влезем в жълтата преса.( Става дума за времето, когато Дичо пееше в АТАКА – неговата ученическа група. Така или иначе Дичо не заподозря за опита за посегателство над неговата физическа цялост и продължи да си купонясва, някъде в съседните стаи.)

- Да се окажете на една маса с Милена в малка квартална пицария. Да установите, че е много приятен земен човек, с когото може да се говори по всякакви теми.

- Жена ви (бившата) като тийнейджърка да е била фенка на БТР. Да е ходила на десетки техни концерти, но никога  да не се е запознавала с тях, нито да се е бутала в обкръжението им. Десетина години след този период да я заведете на концерт на БТР. След изпълнението всички членове на групата да минат през масата ви, за да си кажете наздраве и да разпитат жена ви как е, какво прави, къде се е загубила...

 бтр

Имам десетки такива случаи, тези са първите, за които се сетих. При условие, че наистина се притеснявам да комуникирам с музикантите, много съм събрал през годините.

Какво следва да покажат тези примери?

Българските музиканти, свирещи рок, не са някакви инопланетни неръкотворни създания. Те са едни от нас. Всеки се познава лично с тях, ако не – имат общи познати. Повечето от тях не изкарват пари от музиката си, а влагат, за да свирят – лични, изкарани с много труд средства. По логиката не на музикалните си умения, а на изкарването на прехраната си те не са професионалисти. От свирене на твърда музика в България се печелят не пари, а удовлетворение. Което от своя страна доказва, че не всичко за щастие в живота ни е комерсия.

Сцената за такава музика у нас е малка и лимитирана. Поначало субкултурата на рок феновете не е устроена с мисълта за непременна масовост. На този фон по-старите родни рок изпълнители добре са осъзнали, че нямат нито полза, нито основание да се правят на примадони. И ако някоя млада банда се помисли за велика, обградена от вниманието на група млади и непостоянни фенове, които ще я забравят след две години, нека се замисли върху тези аспекти сега, а не когато никой не ги помни.

 милена

 Благодаря за съдействието и подкрепата на Ива Викторова.

MetalHall

Leave a reply