Рок заведенията - проблеми, възможности и перспективи

    Допреди няколко години ситуацията със заведенията, където се слуша рок музика беше трагична. С няколко щастливи изключения, такива места почти отсъстваха от иначе пъстрата палитра на българските кръчми и клубове. Който не искаше вечер да друса гюбеци и да хвърля по пода чинии, салфетки, или каквото там се хвърля в съответните заведения, просто бе осъден да си седи в къщи, без право на замяна.

    Напоследък нещата отчасти се попромениха. Хора, излезли от средите на феновете, с малко повече възможности и още повече ентусиазъм, отвориха клубове и заведения и за привържениците на различни от чалгата стилове. Използвайки известно оживление и ръст на интереса към рока в последните години, те се укрепиха, създадоха постоянна и увеличаваща се клиентела. Старите такива, издържали на всички превратности на времето, дори започнаха да се разширяват, отваряйки нови места. Така се даде възможност за изява на повече групи. Свирейки, те създадоха нови фенове, които пък увеличават оборота на клубовете. Изгради се все още крехка, но възходяща спирала, от която печелят всички – и съдържателите на такива места, и феновете, и българската рок музика.

    За съжаление това оживление важи само за София и другите големи градове, като Пловдив и Варна. Не само малките населени места, а дори и големи областни центрове нямат подобни оазиси на различна от масовата музика. По информация оттам, например в Ловеч, където през последните години успешно концертираха някои от най- големите метъл групи в света, няма нито един такъв клуб. Налага се Васко Кръпката да дели сцена с Азис. В петдесетхилядния Асеновград са правени няколко опита за подобни заведения. Те скоропостижно са завършвали или с фалит, или просто са си сменяли музиката, пускана в тях – оттам имиджа и клиентелата си. Говорим за големи градове, важни центрове. В  други,  не твърде по-малки, не са и правени подобни опити. А за множество места с население "само" 15-20 хиляди души, сякаш дори не са и чували, че може да се направи подобен клуб, бар, дори и кръчма.

    Проблемът е само малка част от задълбочаващия се вакуум провинция – големи градове, но много спъва развитието на българския рок. Как да станеш например метъл фен, ако няма къде да се събираш с приятели, твои музикални съмишленици? Дори и да си такъв, как да си направиш група, при условие, че няма къде дори да дебютираш? Най-големите български рок групи правят турнетата си в максимум 7-8 големи града из България. Другаде просто няма къде да отидат. Няма структура, буквално няма кой да ги покани. Ясно е, че това не може да стори редови фен, а човек, или хора с някаква организация и база зад гърба си. И така се получава обратния на възходящата спирала в големите градове порочен кръг: Няма фенове, защото няма клубове – няма клубове защото трябва да са търпеливи, упорити и  да си отгледат клиентела – няма фенове, защото няма клубове.

    Има една специфика, както стана ясно по-горе, рок-феновете, съответно клиенти, не са даденост. Те трябва да се култивират, да им се създаде навик. За целта са необходими постоянство и, разбира се, известна финансова издръжливост. Но пък при добро управление се изплаща – и морално, и парично. Момента е подходящ за подобно начинание. В световен мащаб интересът към рока се възражда, това се усеща и у нас. Концертиращите световни звезди вече eдни през други идват в България и така увеличават фенската маса. Много млади и талантливи наши групи се подвизават по сцените, където ги има и стават все повече. Всички и нови, и стари банди биха дошли ако знаят, че има елементарна база за свирене. Изглежда нелепо, че двайсетхиляден град не може да да напълни клуб с двеста места за подобен концерт, примерно два пъти в месеца. А, завъртят ли се постоянни клиенти с навик за подобни събития, нещата ще тръгнат нагоре и то задълго. Има живи примери в неголеми градове където системата работи.  В Свищов и Белене има действащи и успешни заведения, съответно много фенове, концертния живот е интезивен и не спира целогодишно. За сметка на това в областния град Плевен подобни събития са от дъжд на вятър, на приливи и отливи. Което показва, че големината не е важна точно за такива начинания, а желанието и някаква форма на организация то да се осъществи.

    В посочения като пример по-горе Асеновград буквално преди два дни са отворили рок бар - просто питейно заведение, където се слуша здрава музика. Клиентите веднага са го напълнили, хора са чакали и са си тръгвали, поради липса на места. На последното метъл парти в друго градско заведение, мястото се е пукало по шевовете. В хладилниците имало само топла бира, защото при лудата консумация не са смогвали да я охлаждат.  Значи интерес има, трябва само някой да го генерира.

    Ясно е, че такова начинание трябва да се върши от фенове. Всички собственици на успели рок заведения са такива – без изключение. Те са имали достатъчно упоритост – качество по-важно от финансовия ресурс, за да превърнат хобито си в бизнес. Успелите клубове например използват за техническата част услуги на акустични инженери, които преценяват къде точно да бъдат сцената и тонколоните в помещението, с оглед по-добър звук. Тази не много скъпа услуга играе важна роля при привличането на клиенти, освен питейното меню и кухнята, където я има.

    Един умен човек се беше изказал в смисъл, че ако не намираш това, което ти трябва, трябва да си го направиш сам. Все някой трябва да се заеме да разкъса порочния кръг там, където го има. Ползата ще е всеобща за всички нас – далеч не пренебрежимото малцинство от привърженици на правилната музика.

    Статията е изготвена с неоценимото съдействие на Ива Дойчинова, Ива Викторова и Росен Христев.

MetalHall

Leave a reply

Още от MetalHall