rockfest1987

Първи софийски рок фестивал, 1987г. - Едно начало

На Боби, Данчо и останалите, които пожелаха да си спомня.

Можем ли да спрем земетресение, наводнение или изригващ вулкан? На практика не повече, отколкото предците ни в пещерите. Можем единствено по-бързо да възстановим щетите.

Към средата на осемдесетте години на миналия век броят на феновете на музикалните стилове метъл, пънк и ню уейв в България стана огромен. Движението на "неформалните младежки групи", както евфемистично бе наричано явлението от тоталитарните власти, придоби епидемични размери. Кубинки, впити ластични дънки, значки, гривни, дълги коси, рошави прически - това беше само външното проявление на признаците за "излизане от релси". Години наред властите се правеха, че не забелязват процеса, опитвайки се с половинчати репресивни мерки и пълно информационно затъмнение да се правят, че нищо не се случва.

Случваше се и още как! По нашите ширини вече подухваше ветрецът на промяната, за който щяха да си свирукат SCORPIONS след време. Горбачов заговори за перестройка, Рейгън пред телевизионните камери пристъпи с крак границата между  западен и източен Берлин. Замириса на буря.

Музикалните измерения на новото се изразяваха не само във все по-гъстите редици на феновете, но и с творческата креативност, излизаща от тези среди. "Официални"  групи като Щурците и Сигнал от години втвърдяваха звука на песните си и критиките към настоящето в текстовете си. Търпяха наказания, отменяха им концерти, но те упорстваха. Тома Спространов от "Пулсиращи ноти" и Йордан Георгиев от "Музикална Стълбица" вече редовно в края на радиопредаванията си пускаха недолюбвани от властите западни групи. Младежи, предимно студенти, се свираха по мазета, гаражи и читалища, под прикрието на някаква благовидна дейност. И свиреха. Собствена музика, български рок. Понякога стигаха до концертно участие по някое заведение на морето, или в читалищна забава. По-често не.

Към 1987 година тези процеси бяха набрали такава сила, че властите благоволиха официално да ги забележат. Бяха решили, че е по-лесно да пуснат реката да прелее, за да я вкарат после в удобно за тях русло. Разбира се, грешаха, но грешката им доведе до първия по рода си и уникален по тази причина Първи софийски рок фестивал в Летния театър. Датата - 15 май, 1987 година. Участниците - многобройни млади групи, извън системата на всесилната тогава, мачкаща всичко по пътя си дирекция "Музика".

Фестивалът бе организиран в почти  пълно мълчание, но благодарение на "устния интернет" още от ранните часове на деня Летния театър бе претъпкан с екзалтирана, рошава и дългокоса публика. Шарена, но и размазана от времето картина през очите на петнадесетгодишно полудете. Все пак няколко ярки спомена.

Изпълненията започнаха още на обяд. Веднага се разбра, че организаторите (младежката организация Комсомол), вероятно умишлено, за да дискредитират участниците, са събрали най-лошата концертна апаратура в цялата Народна република. Толкова грохот, брум и микрофония накуп, сигурно не бяха чувани  в световната история на живите изпълнения. Отново си бяха направили грешни сметки - самия факт, че пред публиката седяха автентични български банди със свое оригинално творчество, надмогваше всякакви технически проблеми. И както стана ясно по-късно, който изпъкна на този лошо организиран и озвучен фестивал, направи име и е музикален фактор на българската сцена и до ден днешен. Бандите изсвирваха по две -три песни, след което бяха грубо избутвани от сцената, за да направят място на следващите. Трудно е да се прецени, къде цареше по-голям хаос - сред групите или в бясно куфеещата публика. Между многото други - четири ярки изпълнения.

Конкурент веднага се понравиха с живия си хард/хеви стил и чистия силен глас на Емил Анчев. Емо, Павел Васев и компания изсвириха вечните си хитове Паякът и Конкурент, актуални и до днес.

Кале предизвикаха много емоции. Покойният вече  поет, музикант и естет Димитър Воев на баса и микрофона, заедно с китариста Васко Гюров и Кирил Манчев на барабаните веднага изпъкнаха сред останалите и визуално и музикално. Облечени небрежно и леко чудато, без излишни сценични атрибути, те приковаха вниманието веднага с по-чистия си звук, който позволи да се чуят текстовете на Воев - странни и дръзки. Изпълнението на групата приключи със скандал - организаторите им спряха звука, но публиката дълго ги аплодира. Това изпълнение на Кале, комай остана единствената им официална музикална изява и така се роди още една легенда.

В по-късните часове на деня на сцената излязоха Ера. "Юнашкият" глас на Любо Малковски и беснеещия с баса Иван Несторов - Амебата побъркаха и без това лудналите фенове. В краткия си престой на сцената групата изпълни и станалите по-късно култови песни Петър Плет Плете и Не е Лесно да си Тиква.

Най-големият фурор на фестивала обаче предизвикаха позабравените вече Тротил. Единствени те излязоха напълно облечени с кожени якета и наковани с гривни, вериги и пирамидки - невиждано в България по това време. Имаха китари с формата на стрели, като тези на изключително популярните по това време АССЕРТ. Звукът им беше по-рифов от този на останалите банди и с тази апаратура настана такова мазане, че нищо не се разбра от песните им. И само да бяха стояли  на сцената в този си вид, пак щяха да предизвикат истерията, която настана.

На фестивала имаше още много хубави изпълнения, а и гафове, но всяка от групите получи своя заслужен дял от аплодисменти. Всички присъстващи - и на сцената, и пред нея разбираха, че участват в нещо необикновено. Така се почна. Значението на този Първи софийски рок фестивал беше еднозначно: топчето пукна! Вече нищо нямаше да бъде същото на българската музикална сцена. Тези които смятаха, че с едно изригване ще овладеят атмосферата на нарастващо стихийно недоволство срещу порядките на онова време, въобще не си представяха с какво се захващат. Рок революцията в България започна на този топъл майски ден.

Рок музиката като цяло е музика на различноста, свободата и протеста. Появата и легитимацията на цяла плеяда млади тогава групи, смели и непокорни в музика, текстове и сценични изяви, започнала до голяма степен на това събитие, спомогна за разкрепостяване на мисленето на хората. Така българският рок стана важна и неразривна част от другата, цялостната промяна, която под някаква форма продължава и до днес.

 

Автор на снимката: Неизвестен. 15 май, 1987 г. Летен театър, София, Фотосът е публикуван на "Изложба и книга за контракултурата на 70-те и 80-те години в България".

MetalHall

Leave a reply