Подземията на българския рок

Всеки млад (и не чак толкова млад) познайник на твърдата музика може и насън да изреди поне пет от най-известните чуждестранни банди от Великобритания и Щатите, това е факт. Но, по някакво странно течение на обстоятелствата, списъкът от български групи, изпълняващи тежка музика, е най-често от минимален до никакъв. Познанията на феновете за българската рок и метъл сцена често стигат само до групи като Ахат, БТР, Аналгин и прочее, a  феновете стрелят напълно на сляпо с твърденията си, че други изпълнители на жанра от български произход чистои просто няма. Това, разбира се, далеч не е така. Все пак е съвсем логично щом има фенове, пропорционално, да има и изпълнители, нали така? Защо тогава българската рок и хеви сцена е придобила един прикрит, ъндърграунд характер, запазващ я някак си за по-тясна група почитатели? Как можем да си обясним това явление в България, при положение, че рок музиката е позната по цял свят и то далеч не само от нейните фенове?

Първата причина, която в момента ми идва наум, е недостигът на информация. Липсата на "реклама" на този тип музика затормозява нейното разпространение и новите банди нямат вътзможност да покажат творчеството си на българската публика. Но това не означава, че то не съществува. От своя страна,причината за минималния ПР на този тип музика би могла да бъде липсата на достатъчно звукозаписни компании, които да издават албумите на българските творци на музикалния пазар, а това само по себе си е продиктувано от малкия брой фенове - все пак и компаниите целят да имат не само възвращаемост на инвестициите, но и печалба. Оказваме се в един порочен кръг - липсата на фенове се тълкува като липса на интерес. Това води към липса на популяризация на българската твърда музика и така хората остават дезинформирани, мислещи, че бърларският рок и хеви завършва с Ахат. Всъщност, имайки предвид, че българските компании наброяват около 20 и половината се занимават с по-масова музика, която се слуша предимно по кръчми и дискотеки, възможностите за издаване на албуми от български рок и хеви композитори намаляват драстично. Отново проблема с чалга музиката набъбва в съзнанието ни - масовостта на този тип музика кара инвестициите на спонсорите да са насочени в най-вече в тази посока. Тернденциите се променят, разбира се, но  някак си българският рок и хеви остава на заден план.

И въпреки трудностите, които изпитват българските творци в днешно време, тяхната музика продължава да достига до тези, които се интересуват от нея. За да се гмурнеш в дълбините на българското творчество трябва да направиш онази малка крачка, продиктувана от любопитство и да се поинтересуваш в коя миша дупка се крият българските творци. А те дори и не се крият. Българските музиканти правят всичко възможно по силите си да промотират своята собствена музика без помощтта на масовото публично пространство, тък като неговата асистенция просто не е по джоба им. Естествено, лъч светлина има - фестивалите на твътрдата музика стават все по-често явление и  напоследък биват промотирани силно и смело из медиите. Дали интересът към този тип музика не се засилва? Има ли надежда за нашите творци да пробият заледената повърхност и да излязат на бяла светлина като равни на музикалния пазар? Има, разбира се. Изявите на български групи стават все повече и повече, а когато един фен чуе хубава музика, лееща се от сцената и любопитството го загложди, той сам ще поиска да се информира за българската сцена. Може би съдбата на българското рок и хеви творчество не е да остане завинаги в подземията на музикалния пазар... Ледът бавно, но сигурно се пропуква и скоро, под звуците на китари, рокът и хеви метълът ще изригнат с пълна сила, зашеметявайки всички със своята уникалност и хубава музика. А на нас остава само да чакаме и да ги подкрепяме, все пак сме българи...

MetalHall

Leave a reply