Песен за Левски на полуфиналите в W:O:A и Jagermeister-Kavarna битките – разговор с Руси Тенев от Different Highway

Different Highway e младежка рок група от Хасково, създадена в началото на 2014 г. от Руси Тенев – вокали, Дарин Митев – китара, Христо Арабаджиев – китара и Атанас Белев – бас китара. Както често се случва при стартиращи (а и не само) банди, момчетата изпълняват кавъри на свои любими, в случая – хард рок и хеви метъл, величия, като Whitesnake, Deep Purple, Dio, Rainbow, Iron Maiden и други. Не след дълго обаче добиват увереност и написват и записват свой собствен материал. Авторските им парчета също гравитират около хард рока и хеви метъла, като предвид бандите, на които се кефят, това едва ли идва като изненада. Текстовете на български език обаче и класирането на двете сериозни рок и метъл събития с конкурсен характер, а именно - W:O:A Metal Battle Bulgaria 2015 и Jagermeister-Kavarna Battle of the Bands 2015, сред доста по-познати и утвърдени български банди, са някои от по-интересните неща, за които си поговорихме с Руси Тенев – фронтмен и вокалист на бандата.

Rusi Tenev DH

Добър вечер! Очаквах ви двама, с китариста..?

Добър вечер! Ами възпрепятстван беше, не успя да дойде.

Жалко. Е, сега ти ще трябва да понесеш цялата тежест на въпросите! Та, да започваме. Разкажи, ако обичаш, с няколко думи, как започна всичко, как се събрахте, имахте ли други групи и проекти, с които сте се занимавали преди това?

Формацията Different Highway е от около година, година и един месец-два. Преди това заедно с Дарин Митев (китара) бяхме част от друга младежка формация – Thunder Force (2012-2013 г.). Там посвирихме известно време, но дойде момент, в който - поради лични причини - напуснахме. Към края на 2012 г., виждайки накъде вървят нещата, търсехме да създадем нова банда. С това наум потърсихме Христо и Наско – с тях бяхме свирили и преди, а се познавахме и от училище. Поставихме въпроса за сформирането на друга, наша си банда, на което те отговориха: „Добре, бе! Що не?“. Бандата започна репетиции в стая в СБА Хасково, а барабанист ни стана появявалият се и преди, епизодично, докато бяхме още с Thunder Force, Велизар. Тогава още не се бяхме кръстили, но пък получихме възможност за сериозно участие. Нямахме много време за репетиции, но решихме да дадем всичко от себе си и да се опитаме да го направим това свирене. Участието беше в центъра на града, на голямата сцена, подгрявайки Светльо & The Legends.

DH SandL opening

След този наш концерт пред няколко стотин човека, за съжаление, останахме без барабанист. Тук е редно да споменем: първо – Дидо Кирков (свирил барабани в Гранулом, Bad Image и др., бел. авт.), който репетира известно време с нас; и второ – Николай Кангалджиев (свирил клавири в Octagon, Black Sword, Tarkus, John Steel и др., бел. авт.) и Владимир Ризов (барабанист в Typhoon, BGB, бел. авт.), които ни удариха едно рамо и също дойдоха да репетират с нас. Това беше към края на 2013. Впоследствие Дидо Кирков си събра барабаните и се вдигна нанякъде, а Владо отиде да свири с Любо (Банев, трансформирайки Typhoon в BGB, бел. авт.). Оригиналният ни китарист Дарин Митев, с когото стартирахме всичко, също нямаше възможност за активни репетиции поради пътувания извън страната и в един момент останахме трима – аз, Ицо и Наско. И сега започва историята!

Всичко започна с организирането на празненства по повод честване на годишнина от рождението на Асен Златаров - 16 февруари, патронен празник на езиковата гимназия, в която сме ученици. Но преди това - отивам си аз до музикалния магазин на Кольо (споменатият вече г-н Кангалджиев, бел. авт.), за да взема кабел - канон за новото кубе – тъкмо бяхме взели нова стока, кубе, за да ставаме сериозна група и се връщам аз по парка и гледам един познат – Йоан. Той ми вика: „’къв е тоя кабел, бе?“ и аз му викам: „Амии.. за репетиция, за група.“ Той ми отвръща: „А, ама ти нещо свириш?“ и аз викам: „Да-да..“

.. на микрофон?

Да, пея. И едното момче обаче – негов приятел – се бъзика: „Той свири на барабани, бе!“ Първо си помислих – „Той нещо се бъзика..“ и му рекох: „К’во имаш в телефона..?“ – щото го знам, че баща му е рокаджия и той ми вика: „Имам Perfect Strangers“ (Deep Purple, бел. авт.) и му викам: „Я ми покажи какво можеш?“ – и го гледам – наистина координиран и му казах: „Днеска идваш с мене да те видим колко можеш!“. За първи пат хвана барабани февруари миналата година (2014). И от тогава се почна всъщност групата, пътят.

Значи.. цялата работа почва от една случайна среща и с кабел от магазина на Кольо? Ще направим реклама на Кольо! Щото.. заслужава! Той е намесен твърдо в тая работа!

Да (смее се). Това е общо взето историята за намирането на барабаниста и тогава започват вече репетиции за сработка, с кавъри. След като порепетирахме известно време, решихме да направим и първия си концерт с новия барабанист. Поканихме приятели в репетиционната ни в СБА-то, просто да изпробваме 12-13 парчета как ще станат.

Осъществили сте едни вид концерт на закрити врати, едно бойно кръщение на барабаниста и вече новата формация?

Да. Някакво групово кръщение. Ние тогава още дори не се бяхме назовали Different Highway. Общо взето стана концерта... И голямо пиене, голямо пиене стана там (смее се). Скоро след това Любо и Владо ни предложиха да направим общ концерт пред Младежкия дом, който може да се каже, че ни беше първият концерт, истински, на открито, пред хора. Дотогава сменихме още имена, но лятото си казахме, че сме достатъчно напреднали, за да направим едно авторско парче.

И да се замислите за име? Или викаш – като измислихте парчето и рекохте: „Ем ся?!“ 😀 На мен, впрочем, точно това щеше да ми е един от въпросите, как се стигна до това име, но да не те прекъсвам, продължавай историята.

Измислихме парчето така, както всяка случайна работа - хвана китаристът основна тема, написах текст...

А, извинявай, кое беше парчето?

 „Кажи ми“.

Аха. А към момента колко авторски парчета имате вече? Аз знам за „Кажи ми“, „Силен и смел“, „Развалена държава“ и “Apart“.

Ами пет имаме, четири са записани, макар и някои в демо вариант. Могат да бъдат чути в soundcloud и в YouTube канала ни, като последното, което качихме, беше „Силен и смел“, новата версия, която сега записахме с Антон (Делчев, китарист и беквокалист в Hangar 42, Voice Of Hell, бел. авт.). Та, измислихме и даже записахме парчето, но си викаме – издаваме авторско, а пък си нямаме сериозно име, здраво име, което да е завинаги. И лятото, аз си бях на село, те се събрали, останалите от групата, и на едни листчета пишат имена – каквото им дойде, от речник, от нещо и…

Да нямаше теглене?

Нее (смее се), не теглене, ама поне едно 20-30 имена имаше и ми се обаждат и викат: „Чакай да ти изброим какво сме измислили..“. И имаше там разни “stone”, “hammer” нещо, някакви “hell”... и едно от името беше Different Highway и аз им викам: „Абе това “different” ми звучи добре“, щото... нали, нещо различно, а пък “highway” – понеже няма група с точно такава комбинация, и това е общо взето намирането на името. И то стана много готино, щото някъде в началото на септември излезе „Кажи ми“ и ние тъкмо бяхме направили името, а след това започнаха и концертите. Иии нека кажем сега за концертите – точно след като бяхме измислили име, имаше „Хасково търси талант“.

DH HS TalantDH HS Talant

Това, доколкото си спомням, беше конкурс към Младежки дом Хасково?

Да, всякакви таланти – имаше най-различни: деца, групи, съчетания. Този конкурс ние спечелихме. Може да е малка награда, но все пак – спечелихме!

DH HS talant gramota

Ами не е никак малка награда – отново се появихте на голямата сцена в центъра на града и особено в момент, в който тъкмо се кръщаваш и тръгваш.. и тръгваш с награда! Колко хора могат да се похвалят с такова нещо?

Да, там имаше повече от двеста човека и всъщност тогава точно, след тоя концерт, бяхме набрали инерция и за второ авторско и направихме „Рок мечта“. Нея я свирихме на първото си участие в Рок бар Инсайт (Хасково). След този концерт, на конкурса, който спечелихме, и след концерта пред младежкия (дом, бел. авт.), бяхме установили връзки с озвучители, с директорката на младежкия и си викаме: „Ще направим още един концерт!“ и така на 24 октомври (2014, бел. авт.) ни беше третият по-сериозен концерт, вече вътре в залата (на Младежки дом Хасково, бел. авт.). Ииии после…

После отидохте в Стара Загора?

Това го дължим на един приятел на баща ми – Мартин, от Стара Загора, траш метъл, беше на последния ни концерт в бара (Рок Бар Инсайт - Хасково, бел. авт.), мяташе грива, викаше „Napalm Death!“, но преди това трябва да кажа, че с негово съдействие за първи път в Българско национално радио пуснаха наше парче – „Кажи ми“. Значи тоя пич, Мартин, ни помогна да се свържем с радиото и така някъде около месец и половина се въртя наша песен в БНР в класацията за рок музика „Черната овца“. След това същият пък каза: „Имате вече някоя авторска песен, имате и достатъчно кавъри, защо не направите един концерт в Jam?“ (Стара Загора, бел. авт.), което ни беше пък първата по-голяма стъпка в посока свирене другаде, в клуб, пред рокаджии, в друг град.

Друго е. Само да отбележа – вие за похвално кратко време успяхте да направите доста голям брой песни!

Ами.. не са перфектни, но.. да.

Достатъчно добре за представяне на живо.

 Да. Та, направихме концерт в Стара Загора и след това се зачудихме: „Защо не направим и в Инсайт?“. Свързахме се с Антон и фиксирахме дата за 22-ри ноември (2014 г.). И това ни беше първото свирене в клуб в Хасково.

DH Insight 2 DH Insight 10

Всичките тия концерти се случват, ясно е, че вие се кефите, аз съм бил на ваш концерт и по мои наблюдения – хората също се кефят и добре ви приемат! А как беше на останалите изяви, на другите места, където свирихте?

Ами да, кефят се, доста добре се случваха нещата, в Стара Загора подвикваха, пееха, куфееха, имаше така.. симбиоза, симбиоза между сценично поведение и поведение на публиката. След тези два концерта направихме участие и в Хисаря.

А, там пък къде? Не съм чувал да има рок клуб?

Там свирихме в центъра на града, на открито, голям студ беше! 😀 А иначе тези три концерта ние си ги нарекохме „Малкото предновогодишно турне“, Хасково – Стара Загора – Хисаря. Вече след нова година бяхме с нова идея в главата – рифа на „Силен и смел“.

А, точно тук трябва да те прекъсна, понеже иначе ще си забравя къде трябва да си задам въпроса! 😀 Тази песен, доколкото ми стана ясно, е за Васил Левски?

Има послание, да.

Въпросът е следния: как решават едни младежи, рокаджии, да направят песен за Васил Левски? И по-скоро, предварително ли имахте идея да направите песен за Васил Левски или просто, като се зародиха мелодията и парчето, изкефихте си се и решихте да го направите в тая посока?

Общо взето композиторът в групата е Христо, а аз съм текстописец.

Тука ми отговаряш и на някои от другите въпроси, за което предварително благодаря!

Добре (смее се), така да кажем, засега сме така, останалите също участват, но общо взето (тези, които първоначално подават идеята, рамката и насоката, бел. авт.) сме ние. Та, в един от пробните текстове бях писал за Васил Левски английски текст и като понаправихме мелодията на песента Христо ми рече: „Абе тая песен звучи много, така, хеви метълско, готино, що не направиш исторически текст точно по тая тема, дето си пробвал?“ и викам: „Добре, бе, ще направя, звучи ми готино, вдъхновява ме!“ и измислихме това парче и припева „Силен и смел!“.

А как реши да го обърнеш от английски на български?

 Ами не, английският текст беше с малко по-различно послание, казваше се “As brave as a lion” – „Смел като лъв“, но след като ни дойде идеята реално го променихме.

Това е наистина въпрос, който искам да почоплим повече – немного банди пеят на български, как се решихте? Има много логика една песен за Левски да е на български, но мисълта ми е по-скоро..

Как се осмелихме?

Да! Не исках да кажа: „Как се осмелихте?“, нооо.. това е май най-точната дума. На фона на всичко останало – осмеляване си е.

Точно това е, осмеляването, точно това е думата! Значи, като нова банда и то в България, според нас беше много правилно да започнем на български. Голяма част от по-възрастните хора не знаят английски, а песните, които свирим, са общо взето хард рок и хеви метъл, по-подходящи за по-старото поколение.

Една скоба да отворим, понеже ще имаме и такъв въпрос – като стилово самоопределяне – хард рок и хеви метъл?

Ами.. той Антон (Делчев, бел. авт.) много правилно го беше определил: New Wave Of Haskovo Heavy Metal.

Хе-хе, добре, значи все пак – за хеви метъл говорим. Та, да се върнем пак на това как решихте да пеете на български?

Да, за нас беше много правилно просто да започнем на български. Не че ще направим някакъв пробив още отначало, но много по-вероятен беше такъв пробив, ако пеем на български.

Значи преценихте, така да се каже, целевата аудитория и решихте, че е подходящо за стила, а и явно сте имали желание, понеже човек не го прави без желание.

 Да, а пък и веднага ще разберат песента ни, която е на наш, роден език, а това е важното за една група – ако песните не ѝ се разбират, то тя има по-малък шанс за реализация. Общо взето това е причината да изберем да творим на български.

Понеже и останалите ви песни са на български – „Кажи ми“, „Развалена държава“ – от тук нататък всички песни ли ще са на български или ще има някакви епизодични включвания на английски?

Ами, редно е тук да споменем за участието на Вакен (конкурсът W:O:A Metal Battle Bulgaria 2015, бел. авт.), понеже при нас така се случи, че сътворението на песните бе пряко свързано с начинанията, които избирахме да предприемем, защото още от ноември (2014, бел. авт.) се целим например в този конкурс и планирахме да запишем парчетата, за да са готови навреме.

Аха, ами – нека, давай хронологично, както са се случвали нещата!

Ами, общо взето видяхме големия шанс, така да се каже, за една нова банда без договор, без нищо, да направи някакъв пробив, макар и да сме много зелени. И решихме нужните 3-4 песни за изпращане да ги направим до януари-февруари (2015, бел. авт.). По този повод заложихме следващата ни песен да е хеви метъл – „Силен и смел“, затова записахме нея. Това ни беше целта и един вид като причина, че се развихме бързо. Иначе можеше повече да протакваме.

Ами, хубаво е, че сте си сложили цел и сте я преследвали!

Да, иначе това можеше да го запишем с Антон (Делчев, „виновник“ за новия запис на песента „Силен и смел“, бел. авт.) примерно лятото, а ние го направихме точно февруари, за да е навреме за конкурса, щото те изискваха не само да ги имаш парчетата (измислени, бел. авт.), но и да ги имаш записани, за да могат да чуят за какво става въпрос.

Добре, значи бързо записахте парчетата, но те не звучат като набързо нахвърлени, изглежда сте ги били понаправили и сега така или иначе е било ред да ги запишете?

Ами да, например „Развалена държава“ се зароди още като бяхме в непълен състав, 2013. Тогава бяха големите протести, за което се и пее в песента.

Става ясно, че се говори за народното недоволство. Много интересно се ориентирате като цялостна тематика и насоченост на бандата – за Левски, за правда, за неправдите, които се виждат в съвременното общество, като това е, смятам, много близко до оригиналната идея и послание на рок музиката изобщо - бунта срещу неправдата.

Да, и общо взето – това парче му бях измислил текста още 2013 г., по време на вече споменатите напрежения, но тъй като – като музика не го бяхме направили нацяло, нямахме барабани и басист още – редът му дойде по-късно, когато имахме вече две парчета записани: „Кажи ми“ и „Силен и смел“. Трябваше ни трето и го направихме в нашето домашно студио, при китариста ни Христо .

Обикновено китаристите имат такива влечения, както обикновено барабанистът има таван, мазе или село, където да може да чука на спокойствие, китаристът обикновено има домашно студио.

Аха (смее се). А що се отнася до самото звучене на песента – тя има по-твърдо звучене, понеже, за да се оправи държавата, трябват (удря по масата, бел. авт.) по-резки мерки! По-твърдият саунд е основно заради посланието на песента. След като я направихме и нея и разполагахме вече с трите записани парчета, ги изпратихме всъщност за конкурса за Вакен.

А как се престрашихте да кандидатствате за W:O:A Metal Battle Bulgaria 2015, имаше ли момент на колебание, несигурност?

Ами, имаше го притеснението, че всички банди ще разполагат със силно озвучение, със скъпи усилватели, скъпи китари, както е типично за музиката, музиката е с много пари – трябва да разполагаш, факт! Двамата с китариста се притеснявахме за това, понеже нашият саунд ще е нищожен спрямо техния. И двамата си решихме обаче, останалата част бе по-пасивна от бандата, основно композиторът и текстописецът помислихме за тая работа и решихме пък – какво губим? Нито сме професионалисти, нито изкарваме пари все още от това? Нищо не губим!

Нищо. Няма от какво да загубите в тоя случай. Дори и по-известна банда няма какво да загуби от кандидатстването си в един такъв конкурс – никъде не опъва билборд и не бие с тъпан: „Аз кандидатствах тука!“, та хората да кажат после: „Ха-ха, тия не ги взеха!“. Дори и така, дори и да предположим, че има някаква репутация или реноме в залог, то ако не опиташ, ако не рискуваш, то тогава знаеш, че със сигурност няма да се случи! И? Какво се случи по-нататък?

Предварително си имаше кастинг, който ни беше целта, за да ни чуят другите банди, да обменим информация с тях, да ни чуят и журито – това определихме като голяма стъпка за нас и основно целта, за да кандидатстваме там. Знаехме, а и сега знаем, че е невъзможно за нас да отидем там, още млада група, в Германия, макар че мечтаем – най-важното е, че мечтаем!

Е, няма невъзможни неща, но..

Далече е.

По принцип сте прави да не си поставяте високи очаквания, да гледате по-реалистично на нещата, понеже, ако не се навивате прекалено много, ще си спестите неприятното усещане на евентуалното разочарование, ако нещата не се случат по начина, по който очаквате. В същото време е необходимо да имате достатъчно вяра, че може да се случи, за да подхождате с желание и ентусиазъм! И пак казвам – няма невъзможни неща! Може пък вие да отидете? Нищо не се знае! Изпратили сте си материалите, одобрили са ви на предварителния кръг, а сега всъщност какво следва?

Прослушване има – на 24-ти, 25-ти, 26-ти април и на 1-ви и 2-ри май.

Да, няколко дни бяха, те колегите от metalhall.net направиха един материал с интервюта на някои от бандите, но виж – аз имам привилегията да ви разпитвам мнооого повече от тия три въпроса, дето те са задали и сега ще им натрия носовете! 😀 Иначе,като се замисля – това, само по себе си, минаване на първият кръг, е едно наистина голямо признание, особено за млада група, защото там има имена, които имат зад гърба си по едно над 10 г. труд и много концерти, усилена работа. Да сте там, наравно с тях, защото участието в тоя конкурс на тоя етап означава това нещо, е голяма победа, дори и само дотук! От тука нататък може да става само по-хубаво! Та, да ви задам все пак и въпросите, на които отговориха и някои от останалите банди в конкурса – какво е настроението преди битката? Видяхте срещу кого сте изправени?

Спокойно, най-вече нахъсано! Целим се не толкова в музикално съвършенство, колкото в емоционално представяне. Целта ни е да си излеем кефа на сцената и да покажем в крайна сметка на какво сме способни! Това е общо взето настроението преди битката – без големи очаквания, но и без малки!

Да, както и преди малко казахме - човек трябва да излиза със самочувствие и с хъс, понеже трябва да предадеш емоция, трябва да си вярваш.

Другото на което разчитаме, е, че сме може би най-младата банда в конкурса. Escape From Inferno мисля, че също бяха младежи, но да речем, че с тях сме двете най-млади банди на конкурса, което също смятаме, че може да е в някакъв наш плюс.

Добре. Другият въпрос който бяха задали колегите е – кои от останалите участници смятате за свои най-големи конкуренти?

Ами... общо взето от това, дето видях като списък с бандите, виждам повече тежки банди – метълкор, траш метъл, дет метъл и блек метъл. Общо взето разчитаме на това, че сме по-различни – свирим хеви метъл, на български.

Ами няма, така като се замисля – може и да изпускам някой, но съвсем не ми е целият списък пред очите – хеви метъл… има John Steel?

John Steel и Еридан – типичен хеви метъл. И все пак, като фаворити за спечелване на битката възприемаме по-скоро утвърдените банди, но ако трябва да говорим специално за нашия ден, като конкуренти се притеснявам примерно от тежките банди поради здравия им саунд. Разчитаме все пак, че в нашия ден сме единствената банда, която свири по-мелодично.

От целия списък – има ли друга банда, която да пее на български?

Ами Еридан имат едно парче, но като цяло, а пък особено и от по-новите банди, няма. Всички пеят на английски.

Питам, понеже, макар да е международен фестивал, все пак е Metal Battle BULGARIA, а при вас това е нещо основно, което сте заложили като особеност и концепция на бандата – пеенето на български.

Руси Т.: Да, българската музика, българската авторска музика! А какъв беше третият въпрос?

… Абе и аз това се мъча да се сетя – кой беше третият въпрос? А, да – какво би било усещането, ако спечелите? Някои от запитаните бяха отговорили, че после могат да отговорят, да отидат, да видят и тогава, като се върнат, но не – аз ще перифразирам въпроса, вие пред колко човека най-много сте свирили?

Свирили сме най-много пред 200, горе-долу 200 човека.

Със „Светльо & The legends“?

Не, на „Хасково търси талант“, тогава имаше около 200 човека.

Аха. Ами това.. това не е малко! По клубовете няма толкова, по клубовете има 50-100 човека примерно.

Да, по клубовете често няма физическа възможност да има повече. А що се отнася до усещането – какво да кажа, специално като фронтмен на групата, аз се вдъхновявам също от големите фронтмени, примерно като хеви метъл банда на мен Iron Maiden, а и на цялата група, ни е любима банда. И предполагам, че усещането ще е все едно да свириш на “Rock In Rio”!

“.. scream for meee..”?

Да, “Scream for me.. WAKEN!”

Ха-ха! Представяш ли си да отидеш на Вакен и да им кажеш: „Рукните тука, вааа, ний сме от ‘аскуу!“ Хахаха!

Хахахаха, какво да кажем, невероятно усещане, то.. не може да се опише, но – дето се вика, да отговорим като другите бани – да отидем, пък да видим!

То по-скоро донякъде въпросът е – мислили ли сте, представяли ли сте си как бихте се чувствали, ако спечелите и наистина в един момент кажат: „Спечелихте, отивате!“ Иии? Тръгваш и изведнъж – тия толкова много хора, тая голяма сцена – между другото, апаратурата е малко по-различна от тая, която я има по клубовете и по малките сцени, общо взето – човек трябва да не се стъписва и да не забравя за какво е отишъл, да излезе…

… И да забие! Ако кажат, че... нали, внезапно така, ако ни зарадват, ако ни изненадат с новината, че ще ходим там... При условие, че ние завършваме и пред нас е животът и това да усетиш, че отиваш някъде и нещо се случва…

Точният момент?

Да, точният момент, това ще е усещането за нас, това ще е най-щастливият момент досега в нашия живот, ако такова нещо стане!

Добре, това наистина би било готино! А сега щях да казвам, че, така да се каже - вие „тъчете на два стана“? Досега си говорихме за W:O:A Metal Battle Bulgaria 2015, но трябва да обелим приказка и за Jägermeister – Kavarna Battle Of The Bands! Пак battle, пак с bands, ама.. друг и другаде?

Малко по-така български, да, под българска обстановка, с източна Европа.

Как се развиват нещата там?

Ами с бандата бяхме си говорил за Каварна Рок Фест, обаче.. бяхме се малко… отплеснали с Вакен.

И аз да бях – щях да се отплесна с Вакен някак си! 😀

Обаче един петък следобед гледам изказване на Тони Сатаната.

То при него в Stage 51 в Пловдив е event-ът?

Да, там се провежда едната част от полуфиналните битки. Та гледам от публикация на общ познат изказване за Каварна: „Май ни очаква яко лято!“ и си викам „... Я да погледна…“. И гледам срока – 10-и март, а аз го видях на 1-ви март и си викам: „Малиии - няма време!“ Че и там регламентът е една песен по-малко – 2-3 песни, обаче на английски.

На английски? Много интересно. Миналата година регламентът им беше друг – задължително искаха авторска песен на „роден език“, не на български, а на „роден език“, и една – кавър!

Да, и то – демо, не да я запишеш перфектно.

Значи сега имат нов регламент?

Сега имат малко по-международен регламент. И викам – братче тука трябва да се действа! Не може и това да изпуснем! Тогава тая песен я бяхме поизмислили, тя не е нещо особено, но.. не знам дали я чу?

Apart? Да, чух я, тя е по-баладична?

Да. Рекох си: „Айде нещо по-различно ще е...“ -  и за любов, така е направена тая песен. Не е окончателно приключена, но тогава, предвид обстоятелствата, така я направихме. Ще стане песен от нея.

Аз си направих разделение за себе си, маркирах си я в съзнанието като по-баладичната, докато „Развалена държава“ е по-хеви метъл, а „Силен и смел“ съм си я кръстил по-хард рок. Въпреки това обаче исках да отбележа, че нещата звучат кохерентно, ако това беше думата – в смисъл разпознават се, става ясно, че са песни на една банда.

Да, може да се каже, че има такъв момент. Та, за “Apart” - викам им на останалите: „Ще се мисли английско парче!“. И пак чрез студиото на китариста я записахме и какво става - точно на 10-ти март бяхме готови и успяхме да си подадем и за там кандидатурата! Там много по-бързо разбрахме, че сме минали кастинга – още на 19-ти март ни съобщиха, че минаваме с Different Highway, изписаха ни с петте банди, с които ще свирим в Пловдив, и ни казаха дата.

А с кого сте там? Можеш ли по памет да възстановиш?

Да, мога – ами с пловдивски банди най-общо казано, значи - Paranormal, които са нов стил, нещо между алтърнитив и метълкор, свирим също с Enthronement, които са симфоник метъл. Та свирим с тия двете банди, плюс утвърдените „Ренегат“, с едни пичове също - Rifflejack, които са нещо като Godsmack, и с Hypnotic Ink – алтърнитив рок.

Значи с две думи – и тук ви очаква сериозна конкуренция и сега се стягате за не една, а две сериозни битки!

Да, тази сега е на 19 април, в Пловдив, а другата – на 26, в София.

Очакват ви приключения! Трябва да наточите брадвите! Ха-ха-ха! А как е последователността на излизане?

Ами, както е написана последователността на бандите, такава е и последователността. За Пловдив сме последни, а в София сме някъде 8-ми по ред от 12 банди.

Дванадесет банди? Това са много!

Това е само единият ден!

Да, вярно, че са няколко дни! Ние ще имаме там изпратени кореспонденти, така че – очаквайте новини! Но това... това са много банди, тия журита ще се ошашавят! А има ли изнесена информация кои ще са членовете на журито?

Журито интересното е, че го дават точно в деня на концертите – всеки път ден за ден ще се обявява. Това за Вакен. А за журито на Каварна са утвърдените Звезди от Ахат, Митко Кърнев и Кирил Божков, китаристът на БТР.

Поразнищихме концертите, конкурсите и песните и в динамиката на разговора за тези изпълнени със събития кажи-речи две години – понеже говорихме и за времето непосредствено преди официалното създаване на бандата – не успяхме да обсъдим някои неща, за които ми се ще да се върнем сега малко назад и да ми разкажеш повече за останалите членове на бандата. Например – освен, че всички харесвате Iron Maiden и старите рок класики, какво друго слушате, кои големи имена пряко ви вдъхновяват?

За всички ни – Dio, даже Deep Purple, Rainbow, старите и всъщност почнахме с Whitesnake.

Ами... там малко клавири има?

Ами, там с Кольо, периода, в който той репетираше с нас – тогава правехме Whitesnake-ове. То затова и половината от сетовете ни са Stormbringer и старите парчета. Metallica, както всяка банда, но това е преминаващ период, и все пак - трябва да се почне отнякъде.

DH Asen Zlatarov 1

Да, все трябва да се почне от някъде, а това е добър начин да оформиш някакви взаимоотношения между музикантите - с готова композиция. Сега да споменеш за индивидуалните предпочитания на останалите от бандата, ако ги знаеш?

(смее се) Примерно, така да кажем, аз слушам разнообразни стилове , от хард рок до траш, дет, затова и ходих на The Big Four (Metallica, Slayer, Megadeth и Anthrax, бел. авт.). Китаристът също е на разнообразни стилове, като набляга на по-техничните – Yngwie Malmsteen, Dave Murray, Ritchie Blackmore, Steve Vai. А басистчето е… типичен осемдесетар – хард рок. Ама от най-типичните. Bon Jovi, всички. И мейнстрийм, и хард рок… него, така да кажем, го запалихме на Maiden. А барабанистчето, да кажем, е още нов с бандите, той сравнително скоро започна да свири, но големи предпочитания има към стила на Nicko McBrain. Това е и едно от обясненията защо нашият барабанист настоява и продължава да свири с един педал, като може вече да премине на два. Понеже това му е един от любимите барабанисти, заедно с Cozy Powell и Mike Portnoy, всичките технични. И тъй като той иска да стане майстор на единичния педал, все още не използва двойни каси. А и парчетата ни така звучат по-различно.

Ами, по-различно е. В момента доста банди си мислят, че като пуснат пишещата машина така-така-така-така и правят голяма работа. Хубаво е, ама не и през цялото време, а свиренето с един педал е действително по-пинизчийско.

По-пинизчийско, той също залага и на играта с фуса, което много барабанисти го пренебрегват.

Това са типични наистина рок, дори и джаз похвати – игра с фуса и по-различно боравене с касата. Това е интересно. Това е много интересно!

Ами, това е интересно и при нас, още повече, че понеже е малък, а няма такова непосредствено влечение към касите, а иска да развие повече техниката си на ръце и на крака.

А, то несъмнено ще му е от полза в един момент, дето се вика, да пусне кардана, но това нещо, дето самичък си е навил на пръста да го усъвършенства, е много похвално! Няма много барабанисти в днешно време. дето го правят това нещо, повечето лупкат на тия кардани и работата… „отиде коня в ряката“.

Иначе моите предпочитания са същите, както останалите с Maiden, и като слушам вече и други вокалисти като на Dream Theater, по-широкодиапазонни. Той малко странен глас има, писклив, обаче на старите парчета – много широкодиапазонен.

Охо, в първите албуми James LaBrie няма баране!

Също Geoff Tate от Queensryche.

На Queensryche се кефиш? Страхотно! Идвайки насам за интервюто си мислех, че ще е добре да ти ги препоръчам, но ти ме изненада приятно! Досега не знам кои парчета си слушал, но Operation: Mindcrime и Empire са двата задължителни албума! Има много какво да се вземе от там, като похвати и като вдъхновение, Geoff Tate изпълнява интересни и понякога – нестандартни вокални линии и също разполага с голям диапазон. Той вече не е с Queensryche, заместиха го с Todd La Torre, но да не се разводняваме повече, да споменеш – други вокалисти, които те вдъхновяват?

Michael Kiske!

А така!

Забравих да го спомена - и него слушам - Keeper Of The Seven Keys, първите албуми на Helloween.

Значи се вдъхновяваш от Bruce Dickinson, от Dio, от Michael Kiske и от Geoff Tate?

И от James LaBrie! Към тях донякъде и David Coverdale, макар че има по-различен стил на пеене от… да кажем - моя.

Аз сега тука трябва да навляза в една история. Не знам дали си запознат с българската банда „Импулс“? Значи за първи път като ви чух най-много ми напомнихте на тях! Даже днес, преди да тръгна, пак си ги пуснах.. и знаеш ли какво намерих? Знаеш ли, че Веско Маринов е бил вокалист на „Импулс“??

Не! (смее се)

Та, не знам доколко ще се съгласиш с това твърдение..?

Ами не съм се замислял, но то най-верният наблюдател е страничния.

Аргументът ми е – високият, чист вокал, който изпълняваш, хеви метъл ориентацията и това, че се пее на български, звукна ми.. не, като цяло не претендирам, че съм много подробно запознат с българската история на рок бандите, но от тези, които познавам, изведнъж ми напомнихте за тях. Иначе, връщайки се към концертните изяви - сега освен тия двата батъла, планирате ли някакви други предстоящи участия?

Да, 8 май, в Стара Загора. Тракийският Университет, който е там по медицина, организира фестивал, който е за втора година и на този фестивал можем да се похвалим, че ще се свирим с The POMORIANS.

Оооо! Тръгнахте вие с такива, малко или много, познати, утвърдени имена!

 Да, и там има хубаво нещо! Ние ще сме три групи в деня в който ще свирим, третата банда обаче не я знам, тя е от чужбина, май от Гърция. Ще открива гръцката банда, ние сме втори и като headliner-и The POMORIANS.

Хубаво! Това е хубаво, че си движите нещата и си действате в множество направления!

Иначе евентуално, ако продължим нататък в конкурса, датите за Каварна са от 26 до 28 юли.. евентуално.

А там какво се случва с тия кръгове, които в момента ще текат? Всяка вечер излъчват по един, или по двама?

Не, не - значи там има три дни, първо мина в София кастинга, после в Пловдив и накрая във Варна. И от всичките тия, те са 20 банди точно – 6, 6 и 7 – избират две, които ще отидат на батъла в Каварна.

Значи от всичките тия три града и случващи се по различно време битки, заминават само 2 банди?

Две банди е регламентът, дали ще пуснат трета… това не се знае. Там вече в деня, в който е само Battle Of The Bands, в Каварна, там има групи от Унгария, от Украйна, Източна Европа и те, като ги чух, не са леки, здраво свирят.

Абе, както казахме по-рано – от тука нататък каквото и да се случи – все е в полза! Да се видиш с другите, да си свериш часовника, да излезеш на друга, различна сцена, по-оборудвана – това са емоции, това е опит! Хубаво, общо взето добре сте я начертали! Ами, сега, като за край, нещо, ако искаш, да добавиш?

А, ами какво – то за група от една година и нещо, то какво да очакваш, няма да е.. библия! (смее се)

Година и половина, но ей къде е – направили сте 6-7 концерта, от там нататък участвате в двете големи битки, които се случват на национално ниво, преди това – спечелен конкурс, записани авторски песни – има неща, които са се случили! Та, живот и здраве - успех ви пожелавам! Преследвайте мечтата!

Благодаря!

 

DH Asen Zlatarov 4

Е, уважаеми читатели, малко дъъългичко се получи това интервю, но в своя защита ще споделя, че за мен, като автор и кореспондент за metalhall.net, тези два часа, в рамките на които осъществихме разговора с Руси Тенев, отлетяха неусетно! Самият аз останах изненадан колко много неща успяхме да изприказваме, като – имайте предвид – изложеното в материала не е съвсем всичко! 😀 Можем да поспорим, че не всичко от написаното е от съществено значение и че сме можели една голяма част да ви я спестим, но ще ви кажа – момчетата действително се стараят! А във времената, в които днес живеем, да откриеш младежката невинност, хъса, ентусиазма, недоволството и борбения дух за правда, да видиш блясък в погледа, без думи там да прочетеш мечти, получаващи, макар и несигурна, все пак - възможност да се случат… Стремях се това усещане най-вече да ви пресъздам! Доколко съм успял – не знам, но все пак – опитах!

Facebook страница на бандата.

Soundcloud профил на бандата.

Planeswalker

Leave a reply