МЛЪК! - Балканозавър (2014)

От доста време МЛЪК! е една от най-активните групи на родната сцена. Същевременно те са и едни от малкото, които не могат, а и няма нужда да бъдат поставяни в глупави стилови рамки. Музиката им е толкова интересна и разпознаваема, че надали може да бъде сбъркана. След общо  5 издания зад гърба си, те могат да бъдат доволни от себе си, защото създаденият от тях звук е неповторим и уникален. 10170709_10152554853401491_4156566457869317397_nБалканозавър”, излязъл през 2014-та, е може би един от малкото концептуални албума излизали някога в България. Ако трябва да сме коректни, думите пънк, концепция и прогресивност не е много редно да бъдат използвани заедно в едно изречение. Само че тук говорим точно за това. Концептуален пънк, с многожество прогресив елементи и интересни попадения. С настоящия албум МЛЪК! демонстрират как звучи една скучновата(според общото мнение) музика, изпълнена по интересен и лишен от клишета начин.
Дискът е замислен така, че да се хареса на възможно най-широк кръг от фенове, от пънк, през ска, та чак до алтърнатив, прогресив и фънк в духа на PRIMUS. Той е концептуален не само в музикално, но и във визуално отношение. Предната обложка, задната и част от вътрешната страна са една обща картина. Другата част от корицата, средната част(тази зад диска) и страничната(тази, която е пред предната обложка) представляват отделна картина. От вътрешната страна на кутийката са написани текстовете, а под всеки текст има кратко разказче, 6 текста, 6 разказа, които могат да се разглеждат, както заедно, така и по отделно.

Разходката из „великия зелен резерват” започва със станалата популярна преди време „Балканозавър”. Силно повлияна от налудничави банди като PRIMUS, само че характерна с разпознаваемите вокали на Дедо Крас. С нея бандата ни казва „добре дошли в маймунарника” и "купонът започва"! Е, как човек да не откликне на такава покана?! Настроението е весело и слънчево, но въпреки това не е лишено от здрави рифове и издевателства над барабаните.

Веселият „Балканозавър” отстъпва мястото си на „Влакче”-то. Песен, чийто текст прилича по-скоро на скоропоговорка. Ритмично пляскане с ръце, жизнерадостни възгласи, ска ритми-това са някои от нещата, които ще откриете във „влакче”-то.

Роб до гроб” е идеалната пънкария. В пълен контраст с пънк мелодията, текстът е метафоричен, символичен и за съжаление малко мрачен, и не особено оптимистичен. Припевът се загнездва в главата още след първото слушане, а финалът е поставен с истерични крясъци.

С четвъртата песен идва и може би най-интересната част от албума. Реално това са три композиции обединени в едно – „Цирк”, „Играта в главата” и „Негативизма съсипва организма”. Събрани в обща дължина от 9,50 минути. Замислено е като пъзел от три части, с общи мотиви, на места текстовете се преплитат. Темпото е разнообразно.

Хлапе”-то ни задава множество въпроси, които са по-скоро реторични. Показва колко е хубаво да сме хлапета, независимо дали малки или вече пораснали.

Краят на епичната история на Баканозавъра и неговият интернат идва с „Балканокалипсис 1 и 2”, която е млако по-нетипична композиция за групата, по-тежка и мрачна от останалите. До известна степен текстът се препокрива с този на едноименната. Казвам, че е нетипична, не само за групата, но и за стила като цяло, защото не сме свикнали да слушаме 7 или 10 минутен пънк. Не казвам, че е лошо, напротив, просто звучи малко странно и неестествено. В конкретния случай „Балканокалипсис 1 и 2” играе ролята на заключение. 10525594_10152173677826491_6174462090035644763_n

И така, обобщението е, че „Балканозавър” е продукт от световно ниво, който трудно може да бъде надминат във всяко едно отношение. С него триото ни предлага глътка свеж въздух, нещо различно, нещо, което до сега не сме чували или поне не в този вариант.  Целият продукт ни е поднесен по такъв начин, че в първия момент не можеш да разбереш изобщо за какво става дума, но след като се осъзнаеш, ти става ясно, че това е нещо повече от музика.

 

Оценка: 9/10

MetalHall

Leave a reply